В същото време България тъне в мизерия!

Напрежението и изострените публични скандали в последно време имат тревожна социална база. Изследванията на КНСБ показаха, че 71 % от населението живее на ръба на жизнения минимум за страната ни. Средствата на голяма част от българите не им достигат системно за да свържат двата края… Определено 27 % или около 2 млн. души са застрашени от бедност, тревожно са под жизнения минимум.

Всъщност това е причината за непрекъснатите противопоставяния на различни слоеве от обществото ни, за царящото отчетливо публично неспокойствие, вариращо от напрежение до апатия, от желания за нови избори до тревожно голям процент нежелаещи да гласуват. Опасни крайности, които водят до непредвидима динамика в обществото ни.

Явно и работещите хора едва издържат на ръба, за да не излязат от релсите и да залитнат в спиралата на дълговата криза. Това алармират синдикатите, като точно очертават параметрите на българското оцеляване – 581 лв. на човек за минимална месечна издръжка, а 4-членно семейство – близо 3 хил. лв. Това са доходи, напълно невъзможни за провинцията, камо ли за пенсионерите… Това е причината тези две групи българи да са най-многобройни сред гурбетчиите ни, откъдето в последно време има тревожни сигнали, че са се превърнали в модерни роби. Те гледат възрастни и болни хора, работят смазваща здравето и достойнството тежка физическа работа на полето и в най-добрия случай припечелват суми, които в България е невъзможно дори да си въобразиш, че можеш да получиш.

Според проучване от последните месеци трудът, който се полага в България, е тревожно евтин. За изработването на продукт за 1 лв. се изплащат 25 ст., а в Европа – за 1 евро – 50 евро-цента.

И какво ще кажат тук синдикатите? Тези, които трябва да защитават правата на работещите? Как ще обяснят този дисбаланс между Европа и България?Има ли натиск от тяхна страна върху работодателите да се върви към изравняване на труда на българина и на европееца? Сега в 21-ви век – безправие и модерно робство има, но има ли мерки за предотвратяване на тези незапомнени несправедливости? Омбудсманет Мая Манолова прави усилия по отношение на неизплатените заплати на работници в България, но дали проблемът не е по-сериозен и не изисква цялостно преразглеждане на ролята на държавата и синдикатите в защитата на българската работна ръка. Тя и без това е на изчезване!

И друго става ясно от числата на социологическите изследвания – че богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни. Социалната възможност чрез предприемчивост и качества да напреднеш в България, явно вече е изключение. Създаването на средна стабилна класа – също. Спестяванията на богатите българи са космически и наистина зашеметяващи – в банките дремят натрупани десетки милиарди, собственост на „най-умните“ 50-тина хиляди сънародници. Е, а други 71 % нямат никакви пари за черни дни. Процентът съответства на сънародниците ни, живеещи на ръба на социалния минимум. Това е голяма група в обществото ни, която няма никаква защита и спокоен живот… По-лошото е, че няма никаква перспектива, нито даже надежда.

Този разрез е повече от тревожен за жизнеспособността и развитието на България. Отчайващ е за големи групи от обществото ни. И после говорим разтревожено за демографска криза, за обезлюдяване на България… Това са последствия.

Всички големи беди на днешното съществуване в България са следствие на тези пределно ясни проучвания за труда и доходите в страната ни. Така че като говорим за агресията, катастрофите по пътищата, необразоваността, да видим връзката им с тези нерегулирани, недостойни и невъзможни за оцеляване социални реалности. Трусовете на обедняването на българите имат и други измерения – повсеместна корупция от латино-американски вид, липса на свободна воля, страхове за оцеляване. Всъщност това са тежките болести, които трудно ще бъдат излекувани в днешна България. Те похабяват, източват силите на жилавия българин, който трудно преживява, отглежда децата си и прави планове как да припечели повече като модерен роб в чужбина…

„Отивам – каза ми тези дни една позната, доцент с блестяща кариера и три научни книги – и аз малко на гурбет в чужбина. Срам ме е, но какво да правя тук? С мъка си докарват 1 000 лв. Не ми стигат вече за нищо. Животът страшно поскъпна, а дъщеря ми догодина е абитуриентка. Ще работя малко като социален асистент на една професорка в Швейцария. Ще живея в дома й, няма да плащам за храна и подслон, а заплатата ми ще е 4 хил. франка. Половината да спестявам, за година това са 50 хил. лв. Срам не срам – отивам!“.

Първоначално мислела да каже на колегите си, че заминава на специализация някъде, но после решила да не лъже. – Срамът не би следвало да е за нея!

Хора от авангарда на българската наука, които предпочитат да бършат задници и да сменят подлоги…

Този пейзаж на никого не би харесал, нотой се точи от години, без да се вземат енергични мерки да се запази достойнството и животът на българите. Май никога страната ни не е била в подобен заден двор, не е стигала подобно дъно – мръсен въздух, застрашаващ живота ни, лоша храна, ниско заплащане, несигурно здравеопазване, туристическа алкохолна дестинация… Да не изреждам всичко, защото малко нагорчава. А иначе сме в 21-вия век, председателстваме Европейския съюз и харчим нечувани средства, за да прикрием всичко, описано пред европейците. Не че те много се интересуват какво се случва у нас. Но може би скоро ще стигнем ръба, когато неще можем да си прикриваме проблемите с ремонтираното НДК, с дипломация и коктейли, защото трайно ще сме се превърнали в беден и презрян регион.

Болшинството от образованите българи са се спасили поединично, на гурбет, на власт, на хранилка на чужди НПО-фондации с интереси… А държавата ни? Има ли някаква перспектива в нея?! Този е въпросът, който създава тревожна публична среда, скандалите между политиците ни са само следствие на това социално напрежение. Те явно си дават сметка, че скоро този неизменен въпрос ще стане основен за България!

Видима е и мръсната пяна, която изплува в тези тежки за страната ни времена – манипулирането в публичното пространство от персони, фурнаджийски лопати като Антон Тодоров, който веднъж обвинява управляващите, че са шайка, а после предлага услугите си на същите тези управляващи, като тяхно острие в публични дебати. Това са доста опасни игри, които се използват в критични обстоятелства и наистина вече са знак, че освен в бедността, сме и в грехопадението с двата крака.

Упадъкът ни е пълен! Не го ли виждате?!