В България е страшно да си болен

Над 30 директори на болници взимат по около 1 милион лева на година. Те не искат реформа.

Лечението е превърнато в една манифактура, а болният е поставен на конвейер, казва урологът в „Пирогов“ с почти 40-годишен стаж

В България е страшно да си болен. Здравната каса и клиничните пътеки сложиха край на стария модел и отношения в здравеопазването, но не създадоха нов. Вместо да е лекуван, пациентът е превърнат в счетоводна бройка. Превърнахме лечението в манифактура.

Премахването на Здравната каса няма да реши проблемите. Нищо няма да се промени, докато целта е да се приберат парите, а не качеството на здравеопазването.

Над 30 директори на болници взимат по около 1 милион лева на година. Медиците милионери не искат реформа.

Липсват определени специалности – педиатри, инфекционисти, епидемиолози. Сега пандемията от коронавирус ни се разказва от математици, които ни казват колко хора ще починат.

Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Стоян Георгиев, уролог в Института за спешна медицина „Пирогов“.
Д-р Георгиев има почти 40-годишен стаж. Започва като млад лекар в „Пирогов“ през 1982 г., там той работи около 16 години. Работил е в редица болнични заведение в столицата Първа и Пета градска болници, а също така и в страната.

Един от най-големите проблеми на родното здравеопазване е, че страшно да си болен в България. Никой не се вълнува от това, че човекът е личност и има строго специфична болест. Лечението е превърнато в една манифактура, а болният е поставен на конвейер.

А нещата не винаги са били такива. Д-р Георгиев си спомня за предаността и идеализма, с който се работило навремето, когато парите не са били единственият определящ фактор.

„Моето поколение действително се квалифицира и завърши в края на комунизма. Тогава идеята за финансова печалба от медицината почти не съществуваше. Работихме на добра воля и никой не си е поставял финансови претенции. Самата квалификация беше крайно необходима, защото тогава имаше известно ешалониране на здравната система. Знаеше се кой за какво отговаря. Имаше хора с различни отговорности. Имаше и контрол. Пациентът преминаваше от по-ниско към по-високо стъпало“, заяви лекарят уролог.

За съжаление, днес картината е по-различна. Болницата, в която влиза пациентът, или ще му помогне, или там ще завърши неговото лечение и жизнен път.

„Болните сега не се търсят, за да им се довърши лечението, защото пациентите сега са с финансова тежест през здравната каса и през системата на клиничните пътеки, които се надявахме, че ще изиграят по-положителна роля през тези 20 години. Но вече всички експерти са на мнение, че те доведоха до фиаското на старото здравеопазване, а ново не се появи“, каза д-р Георгиев.

Ново здравеопазване не се е появило не в смисъла, че отсъстват модерни болници и добри специалисти. „Имаме и световни специалисти, и добро оборудване, но достъп до тях имат само хора с определени финанси“, уточни д-р Георгиев.

Един от големите проблеми е липсата на здравна помощ в малките население места.

„Системата е толкова силно дебалансирана по региони, че има области, където не може да се окаже първокачествена помощ в рамките на златния стандарт от половин или един час, каквито са случаите при инсултите или инфарктите, където, ако не се помогне бързо, изходът е драматичен“, каза специалистът.

Тази липса на болнична помощ кара хората от малките населени места да пренебрегват здравето си.

„В България не е лошо да си болен, а е страшно. Болният никой никъде не го чака с идеята да му се помогне в максимална степен. Той трябва да си търси болница. Той не знае кога да се обърне към лекар и къде да отиде. Той няма и достъп до болница, особено, ако се намира във Видинска област или в село, където не идва фелдшер по 2-3 седмици. Тогава пациентът се обръща към едни ретро шамански методи и който оцелее. Става трудно за близките му да го транспортират в болница, заради пандемията от COVID-19. Никъде няма гаранция, че ще бъде приет. Това обърква системата и болните“, подчерта д-р Георгиев.

Дисбалансът в системата се изразява и в липсата на определени специалисти: педиатри; инфекционисти; епидемиолози и др. „Сега епидемията ни се разказва от математици, които ни казват колко хора ще се разболеят и колко ще умрат“.

По отношение на идеята за изграждането на COVID-болница д-р Георгиев попита: Тези хора, които коментират знаят ли как се създава болница. „Болницата не е сградата и леглата. Това е най-малката част. Пациентите могат да се лекуват и в палатка, но трябва да има лекари, сестри, лекарства, диагностика, проследяване и грижи. Построяването на болница не лекува. Построяването на детска болница няма да спаси нашите деца. Трябва да има педиатри“, добави той.

Според него проблемът идва и от това, че в здравната ни система все още не е дефиниран въпросът към какво се стремим. Никой не е формулирал каква реформа да направим, така че да намалее смъртността при децата и възрастните, да се увеличат трансплантациите на сърце, черен дроб, бъбреци.

„Дали някой се спомня, че България беше първата в Източна Европа, която направи трансплантация на сърце. Ние сме много далеч след нещата, които се случват в западната медицина, и след страните, с които бяхме заедно“, категоричен е доктор Георгиев.

Надеждата за промяна е в самите лекари, особено в младите.

„Здравеопазването е тежка и консервативна система, която не зависи само от един фактор. Трябва да се изградят такива механизми, които да дават вътрешна регулация. Лекарите са морални хора, те виждат какви са безобразията в системата. Няма да търпят черни овце и издънки. Трябва да се остави на гилдията да го поправи. Здравеопазването не може да се поправи бързо, нито могат да се създадат специалисти за кратко време. Един специалист, за да го сложиш в отговорна среда, са необходими 5 години следване и 5 години специализация“, заяви д-р Георгиев.

Според него страната ни трябва да изпрати голям брой млади специалисти в чужбина, за да получат една добра специализация. Така е постъпила Турция преди 30-40 години. За това не трябва да се учудваме сега, защо там се ходи на медицински туризъм.

Липсата на комуникацията между здравните заведения води до влошаване на качеството на услугата.

„Най-лошото е, че много силни играчи се държат монополно, отделните звена не си говорят, не се кооперират за по-добър резултат, защото ако в една голяма болница има условия за донор, въпрос само на добра воля е да се обърне към друга болница, но това не се случва по много причини. Ще се изгубят пари, причини от емоционален характер, личностен. Даже не се и насърчава“, каза Георгиев.

Решението на проблемите не е в премахването на Здравната каса или създаването на няколко такива. Не трябва да има аматьори и фантазьори в здравеопазването.

„Премахването на Здравната каса няма да реши проблемите. Щом схемата да вземеш парите е писане на отчет на хартия, а не качеството на здравеопазването, нищо няма да се промени. Толкова години не се намери решителност в нито една политика, за да се направят малки стъпки поне за Бързата помощ. Не може една държава да няма медицински хеликоптери. Тъжно е. Изморихме се от говорене и никой не ни чува“, оплака се докторът.

„Над 30 директори на болници получават над 1 милион лева заплата. Кой от тях ще иска да направи реформа, за да не получава тези пари. Като няма срам, морал, страх от Бога, трябва да има финансова регулация. Тя става с морков или с тояга. Ако не работиш отговорно, довиждане. Взима ти се разрешението и приключваш. Това са стъпките, които да дисциплинират“, смята Георгиев.

Картината не е напълно песимистична.

„Все пак в България има здравни заведения и лекари, които имат силите, капацитета и моралната норма, за да си вършат работата. Такъв медицински „Ноев ковчег“ е „Пирогов“. Той издържа на всички видове медицински експерименти, издържа на най-различни директори и управления. Но вътре има едно ядро от хора и екип, които имат страхотен морал. Там лекарите не гледат банкнотата, а си гледат работата“, подчерта д-р Стоян Георгиев.