В Близкия изток се формира нов баланс на силите

Непредсказуемият геополитически пейзаж в Близкия изток създава нова динамика, в рамките на която Саудитска Арабия позиционира себе си срещу турско-иранската ос.

След укрепването на властта на президента Реджеп Тайип Ердоган посредством референдума от април 2017 г., Турция отново се стреми да възроди доминирането на османската ера в Близкия изток. Това внезапно активизиране на Турция обаче не предизвиква възхищение в Рияд. Историята на конфронтацията между араби и турци никога не е позволявала да се установи сближаване между Рияд и Анкара, а катарската криза още веднъж разкри острото съперничество между уахабитската крепост в Рияд и салафитското „Мюсюлманско братство” с база в Анкара.

Войната на думи между Обединените арабски емирства и Турция, последвана от неотдавнашните риторични забележки на саудитския престолонаследник към Турция и Иран, отправени от Египет, ясно показаха, че сближаването между Анкара и Рияд е празна надежда. Турската мечта за възраждане на старата Османска империя е директно предизвикателство към хегемонията в региона на саудитското кралско семейство, чийто основател се бори срещу османските турци, за да установи свое собствено кралство.

Състезанието салафити-уахабити има благословията на Запада

Двете радикални школи на мисълта в исляма винаги са били в надпревара за засенчване една от друга в опит да представят себе си като водещата сила за мюсюлманите по цялото земно кълбо. Уахабистката секта предлага по-екстремистка гледна точка за исляма, която учи на нетолерантност и сектантска омраза, а нейната озлобеност към шиитски Иран е добре известна. Салафитската гледна точка на исляма предлага повече гъвкавост за ценности, които са неприемливи по уахабитските вярвания, въпреки че отново зависи от това коя интерпретация ще надделее в дадения исторически момент, и по този начин я прави по-подходяща за разбирателство за иранската държава.

Двете школи преобладават в страните със сунитско мнозинство. Саудитска Арабия прокарва уахабизма чрез дарения за неправителствени организации, обучение на стипендианти и посредством екстремистки организации, а салафитската идеология се разпространява основно от „Мюсюлманското братство”.

„Мюсюлманското братство” има клонове и филиали в целия арабски свят, а техните съмишленици са представени в Бангладеш и Пакистан – съответно втората и третата най-голяма страна, населена с мюсюлмани. Уахабитските и салафитските течения едновременно се опитват да укрепят влиянието си в мюсюлманския свят, за да запазят господството си, а тези действия се осъществяват с мълчаливото одобрение на техните западни съюзници.

Саудитското влияние в ислямския свят навлезе в период на застой, тъй като връзките му с екстремистки организации започнаха да се показват след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в САЩ, а вакуумът, оставен от Саудитска Арабия, беше зает от Турция или Иран. Иранското влияние се ограничени основно до шиитските мюсюлмани, а саудитското влияние над сунитското население бавно беше заместено от движението „Мюсюлманско братство”, подкрепяно от Турция и Катар.

Студената война за господство в сунитския арабски свят достигна Египет през 2011 г., когато народните бунтове от печално известната Арабска пролет доведоха до падането на мощния саудитски съюзник Хосни Мубарак. Изборите през следващата година донесоха победата на Партията на свободата и справедливостта – политическото крило на „Мюсюлманското братство”.

Това беше оценено от Саудитска Арабия и нейните арабски съюзници като удар срещу статуквото в Близкия изток. То означаваше попадане на Египет в турската сфера на влияние. Саудитска Арабия беше твърдо решена да не види как това се случва и след поредица кървави протести през 2013 г. свързаният с „Мюсюлманското братство” египетски президент Мохамед Морси беше свален с преврат от сегашния президент Абдел Фатах Сиси. Това предизвика цяла медийна кампания от протурски и прокатарски издания с цел да се подкопае доверието към Сиси и да се подчертаят често пъти бруталните мерки срещу несъгласните с неговия режим.

Кюрдите обединяват Турция и Иран

Едно динамично събитие, което има потенциала да събере Анкара и Техеран на един подиум, е кюрдският въпрос. Докато иранското и турското правителство разглеждат кюрдите като враждебен обект, заплаха за суверенитета на Иран и Турция, Саудитска Арабия ги счита за ключов инструмент за оказване на влияние сред неарабското население в Близкия изток. Кюрдите са последователи предимно на сунитската школа и представляват сериозен глас на несъгласие едновременно срещу Турция и срещу шиитски Иран. По-голямата част от кюрдското население в Близкия изток живее в Турция, Иран и Ирак, а малка част от него е в Сирия.

Въпреки че ръководеният от Барзани проект в Ирак се провали, Саудитска Арабия не се е отказала от намерението си да подкрепя кюрдите. Тъй като иракското правителство сега се намира под влиянието на Иран, кюрдите предлагат възможност за саудитското кралско семейство да се противопостави на влиянието на Иран. Офертата на саудитския крал да посредничи между Багдад и иракските кюрди след разкола между тях, резултат от референдума за независимост, ясно демонстрира намерението на Саудитска Арабия да се изправи срещу Иран и Турция заедно с кюрдите.

Появата на сирийския кюрдки блок, воден от Партията на демократичния съюз (PYD), като водещ играч в Сирия принуди Турция да преоцени своята близкоизточна парадигма. Иран също с безпокойство следи кюрдското надигане в Сирия и Ирак, тъй като това ще даде тласък на иранските кюрди също да съживят бунтовните си настроения, и вече обвини саудитския режим, че налива масло в огъня.

Какво може да очаква Саудитска Арабия от Турция и Иран

Нарасналото сътрудничество в търговията между Анкара и Техеран стана възможно след подобреното взаимодействие между тях в Сирия. Двете страни се съгласиха да използват националните си валути в двустранната търговия. Осъзнавайки общите интереси в поддържането на териториалната цялост, те също така споделят военна разузнавателна информация за борба със заплахите.

Сдържането на кюрдите е императив за запазването на териториалната цялост както за Турция, така и за Иран. За да поддържа стратегическото господство над шиитския спектър, Иран с готовност ще отстъпи на Турция лидерството над сунитския свят за сметка на Саудитска Арабия, неговия архивраг. Елитът на Техеран ще даде предимство на една по-дружелюбна близкоизточна сила, с която имат сходни виждания върху кюрдите, отколкото на крайно непредсказуемата Саудитска Арабия. От тази гледна точка, един съвместен турско-ирански ход за ограничаване на кюрдския възход в региона не може да бъде изключен.

От друга страна, Турция ще има стратегически интерес да види как шиитският полумесец обкръжава саудитската монархия. Така Катар, още една богата монархия от Персийския залив, в която се намират най-страховитите медии в Близкия изток, след ембаргото вече е в турско-иранската орбита, а саудитското блато в Йемен влиза все повече във фокуса на средствата за масова информация в Залива, което помага на иранската кауза в конфликта.

Турският призив за формиране на голяма ислямска коалиция, която да се противопостави на Израел, ще бъде видяна в саудитското кралско семейство като противотежест на мултинационалната военна коалиция, наречена „мюсюлманското НАТО”. Водената от Саудитска Арабия коалиция, обявена в края на 2015 г., не включва Иран, докато турският модел на ислямска военна коалиция го прави. Решимостта на Саудитска Арабия да затвърди доминиращите си позиции сега ще се изправи срещу съюза на Турция и Иран, който ще бъде подкрепен от огромната катарска медийна машина.