“Всичко е един гигантски заговор!“

Съществува план за демографското унищожение на българската нация – това е само една от конспиративните теории, които хвърчат из българското пространство. Но теориите на заговора са на мода не само в България.

Съществува план за демографското унищожение на българската нация, а важна роля в този план играят ромите и турците. Целият преход към демокрация всъщност е заговор на шепа хора, които искат да си присвоят народните богатства. Европейският съюз (много често с помощта на продажни НПО) граби България, която иначе може да процъфтява самостоятелно, защото разполага с нечувани неоткрити богатства. Всички са чували и чели тези нелепости, които не спират да се вихрят из българския дискурс, особено в интернет. А най-удивителното е, че те събират все повече фенове. Всъщност, градусът на удивлението веднага спада, когато малко разширим периметъра. Защото конспиративните теории са на мода по цял свят.

„Нашата теория е истинна, защото е вярна!“

Крият от нас истината! Атентатите от 11 септември са всъщност дело на ЦРУ и на Мосад. Пак те дърпаха конците на Арабската пролет и на Майдана. Израелците и американците създадоха и „Ислямска държава”. СПИН и ебола излизат от епруветките в тайните американски лаборатории, като целта е да се изтребят чернокожите и/или да се спре демографският бум в Африка. Светът се управлява от тайно световно правителство, а Холокостът е измислица – Хитлер не е избил никакви евреи. Всичко това обаче не го пише във вестниците, защото те се контролират от системата – обобщават теоретиците на конспирацията, а този толкова логичен според тях извод окръгля картината.

Много лесно е да вземем на подбив теориите на заговора, пише Геро фон Рандо на страниците на „Ди Цайт“. И добавя: лесно, но лекомислено. Защото те не са просто някакви безобидни бабини деветини. Броят на привържениците им непрекъснато расте – и това са все хора, които вече не признават демокрацията. Те са убедени, че всичко се контролира от „онези горе”. И особено обичат да използват научни (всъщност псевдонаучни) аргументи. Цитират какви ли не експерти, тълкуват документи и старателно дават бележки под черта. Ала между тяхната аргументация и същинската наука има една съществена разлика: техните твърдения не подлежат на оборване. И това е най-голямата им сила. Каквато и критика да им отправиш, тя все се оказва част от заговора. По същия начин навремето марксистите обявяваха всички свои критици за буржоазно мислещи, откъдето пък следваше тяхната историческа и в крайна сметка духовна ограниченост. Както се казваше в учебниците по марксизъм-ленинизъм: „Теорията на марксизма-ленинизма е истинна, защото е вярна”. Върви да спориш с такова твърдение!

Вярно, в обективната действителност наистина съществуват заговори, признава фон Рандо. Например – тайни договорки между монополите, картели на мълчанието, поръчкови убийства. Та нали ЦРУ наистина беше изградило цяла международна мрежа от тайни затвори за изтезаване на пленници? И кой ли не знае, че на земното кълбо живеят хора могъщи, хора не толкова могъщи и хора съвършено лишени от могъщество – и че могъщите често лъжат останалите? С други думи, в теориите на заговора има и неналудничави съставки. Техните привърженици обаче винаги твърдят и още нещо: всичко е навързано, само дето връзките не се виждат. Типичният въпрос, който винаги задават, гласи: „Вярваш ли на съвпадения?”.

Евреите, масоните и ЦРУ

ЦРУ – един от обичайните виновници

Опитвайки се да си обяснят света, хората открай време тълкуват най-обикновените съвпадения и случайности като плод на скрит умисъл, припомня авторът. Елинската античност измисля планината Олимп, за да обясни човешките съдби: тъкмо от Олимп боговете дърпат нишките на земните дела. По-късно монотеистичните религии радикализираха тази идея – и вече нищо не се случваше току-тъй, навсякъде имаше божия промисъл, която обясняваше всичко. В края на 19 век Католическата църква дори прие една енциклика, която си е чиста проба теория на заговора – в случая става дума за сатанински секти. Тоест, идеята за заговора е неотделима част от европейската, от западната мисловна традиция.

В най-чистия си вид теориите на заговора целят да намерят виновник за всяко зло. И посочват враг, дори абсолютен враг. Френската революция веднага беше обявена за дело на евреите и масоните. По-късно германските нацисти също посочиха с пръст евреите и масоните. Днес това правят лидерите на Хамас. Няма нищо случайно в това, че конспиративните теории се прицелват тъкмо в евреите. Теоретиците на заговора се нуждаят от враг, който е вездесъщ, гъвкав и притежава два много важни и универсални властови инструмента: пари и идеи. Именно „евреинът” – ту като банкер, ту като интелектуалец – е същинското въплъщение на този образ. Болното въображение на нацистите роди мита за „световния еврейско-болшевишко-плутократкси заговор”. В САЩ през първите години след Втората световна война комунизмът също се смяташе за еврейски заговор. А в арабските страни и до днес се вихрят теории на заговора, според които целият свят се контролира от масоните, евреите и ЦРУ.

Разкритията на Едуард Сноудън за масовите подслушвания, както и фактът, че правителството на Буш си послужи с лъжата за иракските оръжия за масово унищожение, бяха същински дар Божи за теоретиците на заговора, коментира на свой ред „Швебише Цайтунг”. Вестникът цитира дългогодишните проучвания на британския психолог Майкъл Ууд, според когото на конспиративните теории се поддават най-вече хора, които изпитват недоверие към околните. Ууд твърди, че, обратното, онези съвременници, които имат доверие на околните, на семейството, на приятелите и съседите си, са по-добре имунизирани срещу заразата. Но теориите на заговора удовлетворяват и една разбираема човешка необходимост: да се въведе някакъв разумен ред в световния хаос. Днешният свят става все по-необозрим, сложен и комплексен, а конспиративните теории предлагат достъпни, разбираеми и удобни обяснения за всичко. Като бонус техните привърженици получават и усещането, че принадлежат към кръга на посветените, които единствени знаят „истината”.

Оправдание за собствените им провали

Конспиративните теории – инструмент на „прецаканите“ от системата

Според професор Ууд, хората имат нужда от усещането, че нещата се намират под контрол – и тъкмо поради този си копнеж масово вярват на разните бабини деветини. Много често конспиративните теоретици са хора с радикални политически възгледи, които в общия случай не получават достъп до политиката – и тъкмо това ги тласка към идеята за конспирации. Убеждението, че всичко е един гигантски заговор, помага и по друг начин: то дава обяснение защо аз, ти, ние все сме „прецакани”. Ами да: защото някой ни мами! Безчет хора търсят това облекчение (което служи като оправдание за собствените им провали) и напоследък все по-често го намират в интернет. Там „прецаканите” съмишленици си повтарят в хор едно и също, там те вече не са самотни, чувстват се могъщи със силата на огромния рояк. И взаимно укрепват налудничавите си представи, пише фон Рандо.

Като конструкция тези представи са същински крепости, срещу които не помагат никакви аргументи. Само опитът и примерът са в състояние да променят мисленето на заблудените хора. Те трябва да виждат наоколо си, в семейството и сред приятелите, че тези налудничави обяснения за света не работят. А политиката всекидневно трябва да дава пример с благонадеждност и справедливост. За съжаление обаче днешната политика е твърде далеч от тази цел, заключава авторът на „Ди Цайт“.