ПОЛИТИКА
Все по-често чуваме от бившата власт, че президентът е диктатор
В предизборна кампания сме, макар че не е открита официално. Все по-често чуваме от бившата власт, воглаве с нейния бизнес лидер, че Президентът е диктатор. Веднага това, както е обичайно, се поде като ехо от дежурните по телевизионни изяви служители на бизнес компанията и извънщатните такива, които са на хонорар /водят се вероятно консултанти/ и се повтаря, повтаря, повтаря. Дали са чували за Гьобелс не зная, но спазват казаното от него за повторената сто пъти лъжа.
“Диктатор (на латински: dictator, от dicto – диктувам, нареждам) била извънредна длъжност, изпълнявана от магистрат в периода на Републиката (V век — втората половина на I век пр.н.е.) в Древния Рим.
Диктаторът бил назначаван от консулите по решение на сената за период не по-голям от 6 месеца и единствено в случай на извънредна опасност (вътрешни безредици, военна опасност и др.), когато се смятало за необходимо властта да бъде придадена в ръцете на едно лице. След преодоляване на кризисната ситуация диктаторът е трябвало да сдаде властта си.
Назначеният диктатор притежавал пълната държавна власт (imperium). При назначаването на диктатора към титлата му винаги се добавяла и причината за избирането му (например титлата на диктатор, избран заради военна опасност била Dictator rei gerundae causa, т. e. диктатор за водене на война). Отличителните му знаци били обточена тога и курулски стол. Придружавали го 24 ликтора (колкото общо имали двамата консула).
Присъдата на диктатора до IV век пр.н.е. не подлежала на апелативно разглеждане от народното събрание. Бил е над закона и след изтичане на мандата му, т.е. не е могъл да бъде съден за извършени през времето на управлението си деяния.
Обикновено на диктатора били подчинени всички длъжностни лица, включително и консулите.
По-голям проблем от всяка диктатура е любовта на българина към сатрапа. Това каза пред БНР журналистът Мартин Карбовски в коментар на о…
Първоначално на длъжността диктатор можело да бъдат назначавани само патриции, но от 356 пр.н.е. това било разрешено и за плебеи.
Имало случаи, когато диктатор бил избиран за изпълнението на конкретна задача (например от религиозен характер).
Много рядко имало диктатори (последният законен през 202 г. пр.н.е.). В периода на късната Република, при Сула и Цезар, които били назначени за диктатори без ограничение на срока (dictator perpetuus), длъжността диктатор придобила монархически характер. Тази длъжност била отменена през 44 пр.н.е. от Марк Антоний”
Тези размисли ми се въртят из главата от вчера, след новината за оттеглянето на Елен Герджиков като председател на СОС. Г-н Борисов като един истински демократ заяви напълно спокойно и безкритично, че той го е махнал. И това, ако не е признание за диктатура, здраве му кажи. През годините бяха махани и оттегляни всякакви служители на бизнес организацията – включително и председател на НС.
Ще ми се журналистите да обърнат внимание на този феномен – оттегляне на хора от изборни длъжности по желание на “лидера” на “политическата партия”. Това е белег, патогномоничен симптом на тежко социално заболяване. То е полифакторно обусловено – значение имат обществено-икономическите условия, нивото на обществено съзнание, личните качества на кандидатстващия и реализиращия диктатурата човек, геополитически фактори, обществената търпимост и др.
113 години след обявяването на Независимостта на България е добре да не забравяме, че правото да си свободен и независим върви заедно с…
Хубаво е всички да се замислим за личната си отговорност за явлението диктатор. Много информация по темата ще намерите в Психология на тълпите на Г. Любон, Човекът Социално животно на Ел. Арансън и Интервю с диктатор на Огнян Стефанов. И много други, разбира се.
Приятно четене! И мислене! Идват избори!!!!