Войната срещу мъжете

Последните няколко седмици много неща се изписаха за Истанбулската конвенция, като повечето медии интерпретираха фактите, както им е удобно. Аз не съм член на която и да е партия, не съм кандидатствал за общински поръчки (все още) и нямам спонсори. Така че, ето ви моето мнение за тази прословута конвенция.

Да, в една от точките се говори за насилието и дискриминацията над жените. Да, тези две неща и в момента са забранени със закон. Не, никои от мъжете, които бият жените си няма да спрат само защото сме подписали тази конвенция. Интересното в случая е как точно са описани тези проблеми. В една от точките проблемът е описан по следния начин: „Насилие срещу жените на основа на пола“. Очевидно насилието е проблем само когато е срещу единия пол. Няма значение, че най-разпространения тип насилие е мъже срещу мъже.

Истината е, че тази конвенция е по-скоро анти-мъжка отколкото про-женска. Тази реалност е факт в западната култура вече от 5-6 години. Феминистко-марксистките формации отдавна се опитват да ни обяснят, че мъжете са в сърцето на всяко едно зло, което може да ви се случи. Има безброй реклами и филми, в които мъжете са изобразени като безполезни неща, които само могат да гледат футбол и да лежат на дивана. Докато жените са представяни като готини мацки, които могат всичко, нямат нужда от деца или мъже до себе си. Днешните феминистки не могат да осъзнаят, че нещата, за които се борят, отдавна сме ги постигнали като общество. Днес жените са по-свободни от когато и да е било в историята и са напълно равни по права с мъжете. Те го знаят това много добре и имат само една крайна цел: ВЛАСТ! С нищо не са по-различни от зелените например, които експлоатират нашата любов към природата, за да усвоят евро пари и да обслужват чужди интереси. Но това е тема за друг ден.

Да се върнем на конвенцията.

Не мога да пропусна една съществена точка, която много малко медии засегнаха. В тази конвенция се засяга и темата за социалното изградените роли, поведения и дейности, които дадено общество счита подходящи за мъже и жени. Това са го копирали директно от западните си колеги. От така наречените борци за социална справедливост, каквото и да означава това, по дяволите. Според тази точка в конвенцията, трябва да разбием стереотипите и да позволим на жените да бъдат мъже и на мъжете да бъдат жени. Трябва да пратим жените по мините и да оставим мъжете да отглеждат следващите ни поколение. Разбира се, по този начин ще пренебрегнем милиони години еволюция, но майната му, нали искаме да сме западняци.

Докато пиша тези неща, не мога да не се сетя за един скорошен скандал на Острова с Люис Хамилтън. В един от клиповете, които е качил в социалната си мрежа, показва 5 годишният си племенник (момче) с рокля и го пита как може да е искал рокля за рождения си ден. За щастие в България все още разумът преобладава по тази тема и може свободно да го обсъдим как може би не е особено нормално малко момченце да носи розова рокля. Във Великобритания обаче, това е тема табу и четирикратния шампион трябваше да се извинява на всички трансджендъри, които може да е засегнал, като си е помислил, че може да предположи какъв е пола на малкия си племенник. Това го пиша смеейки се, разбира се.

Искам да подчертая, че аз не съм против гейове, лесбийки, трансджендъри и като цяло, което и да е малцинство. Смятам, че трябва да имат правото да живеят живота си както те сами решат и не трябват да бъдат съдени за това. Но не мога да си затворя очите и като овца да следвам това ново течение, което идва към България. Ние сме една от най-либералните страни на Балканите и искам да си останем такава, но това не означава, че трябва сляпо да даваме власт на тези лъжци, които целят да узурпират властта и да живеят в своя балон налагайки новите норми в обществото.

Против конвенцията съм не защото съм мъж, а защото съм човек.