Вече сме в Третата Световна Война

– Никой не очакваше така дълго да продължи войната в Украйна, смяташе се че бързо ще свърши, Путин дори беше поставил срок до 9 май, но тя продължава и сега. Означава ли това, че Русия не се справя и че всъщност губи войната, както тръби Зеленски?

– Никой не може да направи такава преценка, с изключение на тези, които разполагат с достоверна информация. А тези, които разполагат с достоверна информация, не говорят по медиите. Така че всичко, което се говори по медиите, просто не трябва да му се вярва. В условията на война това се нарича пропаганда, битка с врага на информационното поле. Разбира се, има анализи, които се опитват да бъдат обективни, но пак казвам – много често в анализите има съзнателно допускане на манипулираща информация и на дезинформация. Така че, какви са били действителните намерения и доколко те са изпълнени, или напротив са провалени, можем да говорим много, много по-късно. До вземем това, което се случва с Втората световна война, сега излиза нова информация, разархивират се непознати данни, които доста променят едни или други оценки за събитията. Същото важи и за тази война. Беше създадено усещането, че Русия ще направи блицкриг и че ще се повтори Крим в далеч по-голям мащаб, но това бяха очаквания, а не знаем доколко това са били действителните цели на т.нар. специална военна операция. Ясно е едно – че Русия искаше да елиминира Украйна като заплаха за своята военно-стратегическа сигурност, т.е. да спре превръщането на Украйна във военно острие на Запада и САЩ, насочено срещу нея. Което беше факт не в последните 8, а в последните 30 години – преформатиране на съзнанието, създаването на украинска идентичност, базирана на антируска основа, с постепенното вкарване на Украйна в западния икономически, социално-политически и културен ако щете алианс (вижте тази пародия на култура, известна като „Евровизия“). И се свърши, разбира се, с най-важната съставляваща – военната. Истината е, че в Украйна в последните 8 години, на базата на преобладаващото там руско население беше създадена една анти-Русия. Нещо, което не беше отчетено в Русия, където смятаха, че става въпрос само за пропаганда, докато в Украйна вървяха структуриращи процеси на антируска основа с използване на руския демографски материал.

– По време на Студената война беше разбираемо – сблъсък на идеологическа основа, капиталистическият запад срещу социалистическия изток. Но днес Русия е капиталистическа държава, защо продължава битката на Запада срещу нея?

– Няма никакво значение каква е идеологията. Идеологията служи да опаковаме нашите геостратегически интереси в идеологически драперии, за да бъдат по-лесно смилаеми както за нашия лагер, така и за противника. Как да кажеш официално, че искаш да завладееш ресурсите на най-богатата на природни дадености страна в света, да експлоатираш нейните недра, да експлоатираш нейното население и, разбира се – да осъществиш световен доминитет? Следователно, ще го опаковаш в битка с тоталитаризма, със съветската комунистическа идеология, сега с авторитаризма и путинизма. Социализмът и комунизмът бяха драперията – това за тези, които са чели малко, нищо не знаят, но много и кресливо говорят – а те са мнозинство.

– Сега използват Путин като мишена, наричат го убиец, престъпник, сатана и какъв ли не. В Путин ли е проблемът?

– Това е нещо, което даже не си заслужава да го коментирам. Става въпрос за нещо много важно – за това, че битката е за Евразия, за най-големия континент на света,концентриращ в себе си най-големите икономически, геополитически, природни и демографски ресурси. Когато световният остров в лицето на Съединените щати и клиентелата под техен контрол желае да осъществи световно господство, това не може да стане при положение, че Евразия е под контрол на чужди сили. Следователно, имате два подхода. Първият е опит за директен контрол върху материка, което е много сложно и трудно, нямате такива ресурси. Второто е да правите това, което Англия е правила в продължение на 300 години по отношение на материкова Европа, а именно – разделяй и владей. Т.е. никога една сила да не доминира на континента, което ще постави веднага Британските острови в шах и мат. Така беше с Наполеон, така беше с Филип Трети преди това, така беше по-късно с Хитлер и разбира се, с Русия и СССР. Законите на геополитиката са като законите на физиката, те нямат никакво отношение към нашите желания или нежелания. Както казваше Наполеон, географията е съдба. И оттук, разбира се, произтичат всички останали подходи. Ако Западът, т.е. ситуираната в Съединените щати световна финансова олигархия, желае да доминира и да осъществява контрол, това не може да бъде осъществено, ако бъде оставена Евразия под контрола на независими сили, дори не бих казал враждебни. А там се ситуират най-голямата вече икономическа сила Китай, все още една от най-мощните военни сили – Русия, и най-голямата демографска сила, каквато е Индия. Това не може да бъде допуснато, следователно тук са възможни всякакви стратегии. Едната е „разделяй и владей“. Както е ставало в историята – ползваме едни индийски княжества срещу други индийски княжества и, ползвайки пушечното месо на едните, владеем другите. Ще осъществим кръстоносен поход срещу най-мощната във военно-техническо отношение – Русия, няма да я разрушим, а ще я използваме в удобен за нас вид за да се насочим разбира се срещу Китай. Затова и Китай, който знае за какво става дума, подкрепя Русия, макар че не го манифестира открито. Не защото много обича Русия, а защото обича себе си.

– От това, което казвате, в мен възникват два въпроса. Първо – защо Европа тъй ревностно изпълнява диктата на Съединените щати за постигане на техните интереси? Полският премиер Моравецки дори заяви, че трябва не просто да бъде победена Русия, а да бъде унищожен „руският свят“, разбирай идентичност, мислене, духовност, православие и пр.

– Трябва да разберем, че има два плана. Първият е ситуативният план за конкретни европейски страни. Случаят с Полша е бих казал медицинско-маниакален. Полша и поляците имат тежък национален комплекс, който се изразява в това, че преди повече от 200 години те загубиха битката с Русия за това кой да контролира и да управлява източнославянския свят. Проектът „Реч Посполита“, който беше проектиран върху териториите на Полша, днешна Беларус, Украйна и Прибалтика беше ликвидиран в полза на Русия. Поляците все още не могат да забравят, че през 17 век полски марионетки са управлявали Москва при Лъжедимитрий, а след това идва обратният удар и накрая Полша става част от Руската империя. Така че тук има такъв комплексарско-геополитически пласт. На второ място се натрупват вече културните пластове, религиозни и психоментални различия, но те не са решаващи.

За така наречената Европа. Първо, трябва да си изясним какво е това Европа. Това е удобно клише, което се използва от журналисти и анализатори, но което de facto е нищо. Европа наистина беше най-мощната, най-силната в икономическо, политическо, в невероятно културно отношение част на света, която неслучайно доминираше света близо 500 години. Европа приключи като самостоятелен геополитически субект на 9 май 1945 г., когато последният опит на голяма геополитическа сила на континента – визирам Германия, да се наложи беше ликвидиран от двете най-мощните във военно-политическо отношение сили – Съветският съюз и Съединените щати, страни с произход от Европа, но с глобални претенции. Оттам нататък Европа беше протекторат, разделен между Съветския съюз и САЩ.

– А вторият ми въпрос е за Китай. Толкова ли е сигурно, че Китай и Русия ще вървят заедно винаги, или Китай също си има собствени интереси? Както и Турция, която сега също като че ли е с Русия?

– Това е брак по интереси, дори не бих казал брак, а ситуативно напасване. Китай си прави сметката да играе ролята на мъдрата маймуна, която стои на върха на планината и гледа как тигрите се бият в долината. Когато двата тигъра – Русия и САЩ с техните марионетки, биват омаломощени и направо ликвидирани в тази самоубийствена война, тогава те ще се намесят. Нещо, което Англия, а след това и Съединените щати правеха по отношение на Европа. Китайците са си взели поука и използват същата стратегия по отношение на своите геополитически опоненти. В този случай Китай подкрепя Русия ситуативно, не защото има някакъв интерес с Русия, а интересът му е да запази Русия, защото тя е удобен щит срещу атаките на Запада. Разбира се, те очакват в този сблъсък между Русия и Запада двете сили да се омаломощят, тогава Китай ще дойде и ще прибере своето. От друга страна, те си дават сметка, че ако Русия падне, те са следващите и рухването на Китай ще е много по-бързо, отколкото това на Русия. При Турция играта е подобна, но мащабът е различен. Турция е с нараснали геополитически амбиции и стремежи, впрочем – обосновани. Тази страна ще достигне 100 милиона младо и енергично население в средата на века, със собствена икономика, със собствена индустрия, със собствен имперски проект, поради което рано или късно Турция ще пожелае да поеме своето и на Балканите, и в Черноморския басейн, и в Кавказ, и в Централна Азия. Дългосрочният руски интерес влиза в противоречие с дългосрочния турски интерес, сега има ситуитивно напасване с оперетата с влизането на Швеция и Финландия в НАТО. От друга страна Турция се стреми да доставя помощ на Украйна, има и турски наемници в Украйна, те се бият на нейна страна, включително и в Мариупол. Така че Турция преследва своя дългосрочен интерес. Разбира се, турските интереси са известни на Запада, основно на Англия, насочваща турските амбиции в полезна за нея посока. Така Турция на юг да бъде използвана с неоосманската й мечта подобно на Полша на север в мечтата й за нова Реч Посполита на територията на Беларус, Украйна и Русия. Те ще бъдат използвани, мислейки си, че ще играят след това роля, в една много по-голяма геополитическа игра.

– Покрай Турция стигаме и до България. Успяха ли да вкарат България във войната? Изнасяме, не изнасяме оръжия, ще ги ремонтираме и не знам какво още. Успяха ли чрез натиск да ни вкарат в конфликта?

– Първо две неща, които не звучат добре за българското ухо. България е марионетка и нейната воля няма никакво значение. Дали са успели или не са успели – в самия Ви въпрос има едва ли не неосъзната предпоставка, че тук е имало съпротива и тя е била преодоляна с натиск от нашите геополитически съюзници. Нищо подобно няма. България е загубила своята геополитическа субектност преди повече от 100 години и в момента виждаме само нейното гърчене в едната или другата плоскост. А пък особено сега след свалянето на режима на Борисов нещата минаха на ръчно управление на важните геополитически територии, на контактните зони с проблемни страни – Турция на юг, Русия на изток. По тази причина върви политическа подмяна на българския политически елит. Предишният беше продажен, но шикалкавеше. Този е на директен контрол, няма място за маньоври.

– Това се връзва като обяснение и за историята с руския газ. Най-бедната държава, каквато сме ние, най-ревностно се отказва от руските доставки. Кирил Петков се хвали, че сме били най-зависими от Русия, сега сме най-независими. Което е смешно, понеже вече над 20 фирми от самия Европейски съюз приеха условията за плащане в рубли, ЕС реши, че това не нарушава санкциите, само ние се репчим. Стив Ханке ни казва: „не влизайте в Еврозоната, ще е пагубно за вас“, а ние нямаме газ, цените ще хвръкнат непосилно за хората, но сме герои. Какво е това? Малоумие или послушно раболепие?

– Обяснението е просто. Разбира се, цялата тази епопея с газа има финансови, технически, технологически и икономически аспекти, но те не са толкова важни. Важен е геополитическият и военният аспект. Западът знаеше много добре, че постсъветска Русия може да акумулира някакъв финансов ресурс, изнасяйки нефт и газ. Друг е въпросът доколко това в дългосрочен аспект даваше шансове на Русия да се еманципира. Според мен, тя беше превърната в суровинен придатък на Запада. И следователно, за да не бъде допуснато Русия да акумулира ресурс, който пък от своя страна да бъде използван за нейните военно-политически и всякакви други цели, тези артерии трябваше да бъдат пресечени. За да бъдат пресечени, се разиграва сценката отърваване от „тоталитарния“ руски газ и замяната му с американския „демократичен“. Това е толкова примитивно, че даже не ми се коментира.

– Има ли сценарий за България, за превръщането й в предна прифронтова зона срещу Русия, която през Черно море е на хвърлей място от нас? НАТО вече заплашва, че и морето няма дълго да остане без западно присъствие, само Турция все още пречи. Нобелистът Джоузеф Стиглиц миналата седмица посъветва да излезем от Евросъюза, за да не ни изсмукват повече богатите западни страни в него. Затова питам – има ли сценарий на САЩ и Запада за България?

– То няма сценарий, това е вече резултат. Така че няма защо да гледаме в бъдещето, ние сме в него. По тази причина и всички разумни предложения на американски икономически анализатори звучат хубаво, има само един малък недостатък – те не отчитат най-важното: Европа и в частност Източна Европа нямат абсолютно никаква геополитическа субектност над определено ниво, което им е разрешено. Поради тази причина каквото кажат нашите геополитически господари, това ще стане. Какво мислим ние няма абсолютно никакво значение. А като гледам, много и не мислим.

– Същото се случва и с темата за ветото ни за Северна Македония. И тази тема вкараха в контекста на войната в Украйна и ни натискат с всички сили да де откажем от историята на държавата ни и да я подарим безусловно. България и Македония мюре ли са в цялата работа? Защо вкараха темата за Македония в темата за войната?

– Каква е нашата история и какво ние не искаме да забравим от миналото си е последното нещо, което вълнува нашите геополитически ментори, а и голяма част от т.нар. български управленски елит. Македония отдавна е престанала да бъде каквото и да било за средното българско ухо, така да речем. Второ, тук има много ясна военна логика и тя се изразява в следното: Македония вече е част от НАТО, важна е територията. Както и България – тя не е важна като страна, като икономически, географски, политически или пък някакъв друг потенциал. Важното е, че България е в центъра на Балканите. Който контролира България, той контролира и периферията на Балканите. Положението на България на Балканите много наподобява положението на Германия в Европа. Ако контролирате хардланда на Европа, сиреч Германия, вие поставяте в шах всички околни страни. Същото е и с България. Който контролира българската територия, той поставя в шах страните в периферията в геополитическо и военно отношение – Гърция, Албания, бивша Югославия, даже и Румъния. Това е важното в случая. Драмата и на България, и на Македония е в това, че те се намират там, където се намират. Нещастието на Македония е в следното – казвам го като човек, който има произход оттам и ме боли сърцето, но не бъркам емоцията с хладния анализ. Тя се намира там, където е, по долината на Вардар. Това означава директна връзка между Солунското пристанище и долината на Морава и оттам – към средна Европа. В това число и Сърбия – последния неясен субект на Балканите, заиграващ и с Русия, и със Запада. Следователно вървим към Сърбия с последващо нейно притискане и затова е важна Македония. Освен това, много е важен диагоналът от Драч към Бургас, заради конфликта, който се разиграва в Черноморския басейн. Не може да се позволи в тези територии да има части с неясен статут като Албания и като Македония. Албания е ясна от геополитическа и военна гледна точка, но все пак трябва да бъде вкарана в европейската кошара.

– Всички наши политици, независимо от действията си, говорят за националния интерес. Но явно го разбират по различен начин. И то – различно от интереса на обикновените българи. Що е то национален интерес?

– Когато едно нещо не съществува, някои хора си мислят, че с говорене могат да създадат реалност. Като го няма едно нещо и повторят заклинанието сто пъти, смятат, че то ще се появи. Тъй като ние нямаме вече национален суверенитет, имаме ниско ниво на самостоятелно поведение, това обстоятелство го заместваме с активно производство на думи. Белким с активното производство на думи заместим липсата на каквото и да било национално действие. Нямаш национален интерес, тъй като нямаш геополитическа субектност. Законите на геополитическата физика не могат да бъдат заместени с празнословие.

Максималното, което може да направи един отговорен елит днес е да лавира в обективно зададения ни коридор от геополитически възможности, а не да копае дъното та дано суверенът види и оцени старанието на слугата.

– Още през 2017 г. Вие предрекохте, че спокойните години свършиха и влизаме в гигантски турбуленции. На базата на случващото се в момента какво предричате сега?

– Не искам да предричам нищо. Въобще не съм щастлив от факта, че това, което съм казал тогава, а именно, че предстои война на Запада срещу Русия чрез Украйна, се случи. И изобщо, анализаторът няма за задача да ви предрича бъдеще. Бърка се ходенето на врачка с геополитически или друг социален анализ.

Второ, въпреки широко разпространеното мнение анализаторът не е длъжен да дава решения. Още по-малко такива каквито ще ви се харесат. Ярка демонстрация на инфантилното мислене е, че всеки проблем имал т.нар. „решение“ и т.нар. анализатор задължително трябва да ви го даде. Един вид да мисли вместо вас, да анализира вместо вас и да действа вместо вас, докато вие в най-добрия случай революционерствате безопасно във Фейсбук. От времената на Вазовите „Чичовци“ до ден днешен нищо не се е променило в тази насока.
Например когато в резултат от мащабни геополитически катаклизми преди повече от 30 години страната ни бе докарана до нивото на геополитическа периферия и обект на световната политика, какво решение може да има този базов „проблем“, който предопределя всичко останало у нас – от икономика и политика до пълния битов и културен примитивизъм залял тази страна – да обявиш война на доминьона ли?

Логиката на кухнята и кръчмата не е логика на политиката.

Не желая да казвам какво може да се случи оттук нататък, защото мога само да предполагам. Всяка прогноза обикновено се базира на две неща: на миналия опит и на екстраполиране на миналия опит върху бъдещето. Бъдещето обикновено се случва между миналия опит, настоящето и нещо, което ние не знаем. Очевидно е, че вече сме в третата световна война. Залогът е Евразия и в някакъв смисъл – моделът на цивилизация и бъдещите основи на тази цивилизация. Ако надделее англосаксонският блок, тогава ще имаме една форма на съществуване, която ни е известна, вероятно в още по-дълбоки измерения. Ако надделеят или имаме поне един контрабаланс от други сили, ще имаме един по-разнообразен свят, в който такива геополитически мушмороци като нас, ще могат да дишат малко по-спокойно.

Иво Христов е роден е на 5 септември 1966 г. в Киев. Магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет. Специализирал е във Вашингтон, Москва–Стокхолм-Страсбург, в Италия и Австрия. Депутат от БСП от 2017 до 2021 г.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи.