Българите, евтини и зле образовани висшисти и привидна борба с корупцията

Евтини, но и зле образовани висшисти в страна, която разпределя непрозрачно еврофондовете, в която борбата с корупцията е привидна, съдебната сигурност е относителна, а работата на администрацията – посредствена. Така изглежда България през очите на германския бизнес, показват резултатите от анкетата „Бизнес средата в България“, проведена от Германо-българската индустриална търговска камара (ГБИТК) в периода 1 февруари – 1 март 2018 г. Резултатите бяха представени днес на пресконференция, предава ZORA NEWS.

Анкетата на ГБИТК е част от изследване на 15 германски външнотърговски камари в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Участниците от страната ни са 108 – фирми с германско участие между 1% и 100%, които поддържат търговски взаимоотношения с Германия, а общо от ЦИЕ те са 1754. Проучването е своеобразен барометър на бизнес климата и откроява силните и слабите страни на България като бизнес дестинация. То се прави от 2005 г. насам.

Германските работодатели са много доволни от цената на труда у нас. По-евтина е работната ръка единствено в Албания. Те планират около 10% ръст в разходите за работна ръка.

Разбира се, не е добре от гледна точка на работещите, но на това възражение работодателите имат друго: хората тук са зле подготвени. Както завършилите висше образование, така и дипломиралите се в професионални гимназии.

За поредна година страната ни е в дъното на класацията по качеството на академичното образование. Малко над 20% от анкетираните смятат, че у нас се подготвят кадри, отговарящи на изискванията на пазара на труда, само 1% са много доволни от тях. 17% обаче са крайно недоволни.

При професионалите гимназии нито един не казва, че е много доволен. 17% заявяват, че са много недоволни, 33% – че са по-скоро недоволни, 36% определят нивото на завършилите като посредствено. И все пак тук се наблюдава известно подобрение спрямо миналата година.

Като конкретни мерки за справяне с кризата инвеститорите виждат привличането на българите от чужбина, наемането на служители от трети страни и инвестиции в образованието.

Критиките, за съжаление, не свършват дотук.

Правната сигурност е относително понятие в България, споделят работещите у нас германски бизнесмени. Най-големият процент отговори се съсредоточава в графата „Много недоволен“ – 31%. Много доволен не е нито един.

48% от предприятията заявяват готовност да наемат нови служители, докато 7% най-вероятно ще се разделят с част от персонала си. Тези резултати остават непроменени в сравнение с миналогодишното изследване.

Логично следва и друг извод – че борбата с корупцията и престъпността е привидна. Тук процентът на много недоволните е 44. Отново нито един не е отговорил, че е много доволен.

Друго слабо звено е работата на администрацията. И тук, като при професионалното образование, има известно подобрение, но и предстои много работа. Нито един от анкетираните не отговаря, че е много доволен, а на противоположното мнение са 17 на сто от запитаните. По-скоро недоволни са 30 на сто, а като средно определят нивото на администрацията ни други 37%.

Има обаче нещо, което ни издърпва напред и това е ниската данъчна тежест. Много доволни от това са 26%, доволни – други 44%.

България заема първото място сред останалите 16 страни в Централна и Източна Европа, провели анкетата по отношение на данъчната тежест.

По-голямата част от участниците (53%) оценяват икономическата обстановка в България като задоволителна, като 44% вярват, че през настоящата година общото състояние на икономиката в страната ще се подобри. Компаниите са по-големи оптимисти по отношение на собствения си бизнес.

63% от анкетираните заявяват, че състоянието на предприятията им ще се подобри през тази година като 49% разчитат на повишаване на износа, а 46% планират повече инвестиции през 2018 г. На въпроса „Бихте ли инвестирали отново в България?“ 88% от анкетираните фирми членове на ГБИТК отговарят положително (за сравнение, в миналогодишното допитване 90% от анкетираните са отговорили утвърдително).

Членството на България в Европейския съюз безспорно е едно от конкурентните предимства на страната ни. 83% от запитаните са доволни или много доволни. Все повече компании подкрепят влизането на страната в еврозоната – 48% (2017: 42%), 36% са по-скоро притеснени от навлизането на единната европейска валута.

По отношение на политическата и социална стабилност нивото на удовлетвореност е малко над средното за Централна и Източна Европа. Не така стоят нещата с предвидимостта на икономическата политика обаче.

По данни на Германската статистическа служба стойността на търговския стокообмен между България и Германия през изминалата година достига нов рекорд – 7,51 млрд. евро, което е ръст от 12,7% спрямо предходната година. Българският износ се развива изпреварващо в сравнение с вноса от Германия. Търговският дефицит за Германия е в размер на 136,6 млн. евро. Страната ни е изнесла стоки на стойност 3,82 млрд. евро за Германия (ръст от 20,1% спрямо предходната година), а вносът възлиза на 3,68 млрд. евро (нарастване с 6% в сравнение с предходната година). Стойността на германските инвестиции у нас за 2017 г. е 130,7 млн. евро по данни на БНБ.

Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) е част от световната мрежа на германските външнотърговски камари. В 90 страни по света те предлагат своя опит, контакти и услуги, както на германски, така и на чуждестранни фирми. ГБИТК е наследник на Представителството на германската икономика (създадено през 1993 г.) и на Деловия клуб на германската икономика в България. Германо-Българската индустриално-търговска камара е официално учредена на 9 март 2004 година на базата на двустранно споразумение между правителствата на Федерална Република Германия и Република България. В ГБИТК членуват повече от 500 фирми, институции, организации и физически лица.