Брюксел в паника!

Агенция Ройтерс съобщи, че Швейцария започва кампания за затваряне на вратите към членство в Евросъюза. В страната вече се събират подписи, които да доведат до референдум за прекъсване на връзките с евромастодонта.

Няколко партии, начело с Швейцарската народна партия, искат да се прекрати действието на сегашните договори, които разрешават свободно движение на хора в пространството между Швейцария и Евросъюза.

Гражданите на Швейцария вече не желаят да се подчиняват на принудата от Брюксел, страната да приема увеличаващи се квоти на мигранти от Близкия Изток и Африка. Трайното затръшване на вратата към членство в ЕС може да бъде улеснено и от текст в швейцарската Конституция, който забранява на държавата да членува в каквито и да било съюзи, за да запази пълен неутралитет.

Но Швейцария не е единствената страна, която не иска да става колония на Вашингтон и Брюксел. Всички бяхме свидетели как жителите на Великобритания с шут изгониха брюкселските чиновници от пределите на страната си. Даже външният министър на Обединеното кралство Борис Джонсън, неслучайно заяви, че Лондон напуска ЕС, защото не иска да става колония на неколцина оядени брюкселски чиновници.

Само преди година Франция бе на път да избере за свой президент лидерът на френския Национален фронт Марин льо Пен, която и тогава, и сега е твърдо против каквото и да било членство в ЕС. И настоява от името на милиони французи, Евросъюзът да бъде разформирован, защото пречи за свободното развитие на народите и държавите.

Спомняме си и, че новоизбраният президент Еманюел Макрон, още в началото на своя мандат бе принуден от своите съграждани да обяви, че ЕС има нужда от сериозни реформи, понеже в този си вид, той не отговаря на нуждите на европейските граждани. Истината е, че всички са недоволни от наглите опити на Брюксел да установи тотален контрол върху държавите и да им диктува своята воля.

Но държавите, които желаят да напуснат ЕС, не свършват дотук. Литва, Латвия и Естония също са на прага на търпението си. Поради простата причина, че ЕС не само установи безпардонен контрол върху държавите им, но и използва своята власт, за да натъпче страните с мигранти. И да ги унищожи като промени техния генофонд.

Не крият желанието си да напуснат по-скоро ЕС и страните от Вишеградската четворка. Те отдавна вече не се съобразяват с грубия натиск на Брюксел. И ръководят държавите си, съобразно своите национални интереси. Заради това ЕС-овските чиновници се принудиха да накажат Полша като я лишат от право на глас в Съвета на Европа. Унгария също е на път да бъде лишена от правото на глас. Защото нейният премиер Виктор Орбан последователно и твърдо отказва да се подчинява на чиновниците от Брюксел. Както и на Транснационалните западни корпорации, които надничат зад гърба им.

Трябва да добавим, че страната, в която хората имат най-силно и ярко изявено желание да напуснат ЕС и НАТО, е нашата България. 85% от българите изпитват откровена неприязън към тази западна структура, която убива българската икономика и принуждава гражданите да напускат пределите на своята родина. Хората са вбесени от неприкритото желание на Брюксел да ликвидира не само икономиката и жизнения стандарт. Еврочиновниците и техните тукашни пудели от ГЕРБ, посягат с мръсни ръце и на нашата история, на традициите ни, на вековните връзки с нашата посестрима Русия, на основите на самата ни държавност.

В Гърция само преди две години избраха правителството на Алексис Ципрас, чиято партия Сириза обещаваше да прекрати диктата на ЕС и да изведе страната от убийственото членство в ЕС.

Перманентните кризи в Италия и Испания, заради чуждата за тях евровалута, която ги ограничава тотално в търговския обмен, също дават предимство на настроения и желания за скъсване с Евросъюза. Защото все повече хора и правителства възприемат излизането от ЕС като възможност за свободно развитие на държавите, съобразно техните исторически особености и традиции.

Следователно се очертава една трайна тенденция. Народите и държавите не искат повече да са роби на ЕС. Не искат да са членове и на НАТО. Не искат друг да диктува живота и бъдещето им.

А щом народите го искат, то ще се случи. Въпреки натиска на Брюксел. Защото принудата действа само, докато се изчерпи търпението. След това гръмва бурята на народния гняв!