Борис Джонсън: “Аз съм Русофил”

Лондон-Москва, презареждане няма да има

Британският министър на външните работи, който посети Москва за преговори на 22 декември, не вярва в нормализирането на отношенията между Обединеното Кралство и Русия.

Пред Полската агенция по печата той заяви следното: „Спомняме си историята с Хилъри Клинтън и копчето за презареждане на отношенията с Русия. Аз не вярвам, че на този етап е възможно да продължаваме отношенията си, като че ли нищо не се е случило“.

Той също така напомни, че Британия настояваше за приемане на санкциите срещу Русия и по този въпрос Лондон ще „остане непреклонен“, както той се изрази. Въпреки това шефът на Форин офис отбеляза, че Англия трябва да поддържа работни отношения с Москва и да си взаимодейства в някои сфери. Според Джонсън „има определени теми“, които той би желал да обсъди.

Преди това, в интервю за The Sunday Times Джонсън сравни Русия със Спарта, а западните страни с Атина. Интересно, защо след като не вярва в нормализацията на отношенията, британският външен министър отива в Москва? Друг въпрос е на кого всъщност е нужна повече тази нормализация? На Русия или на Англия? Професорът от московския университет „М.В. Ломоносов“ и член на Научния съвет при Съвета за сигурност на РФ Андрей Манойло коментира думите на Джонсън по следния начин: „Въобще, ако гледаме самия него (Джонсън) и на резултатите от неособено продължителната му дейност на поста министър на външните работи на Обединеното Кралство, се налага трайно впечатление, че международните отношения не са силната му страна. Той не става за тази професия.

И още нещо, трябвало е да чете Тукидид в гимназията, а не когато стане министър на Великобритания. Тогава едва ли би правил такива сензационни открития, които обикновено хората правят на училищна възраст“. Джонсън споменава, че има определени теми, които иска да обсъди, но той отива в Москва не затова, че има какво да предложи за обсъждане, а затова, че много иска да прилича Хилъри, Кери и други подобни личности, които ходеха в Москва с различни умопомрачителни предложения. Борис не прави политика. Той старателно копира политиците от първа линия, за да изглежда като тях.

Джонсън използва примера за „презареждането“ на САЩ, за да постави себе си на едно ниво с Хилъри и Обама, предложили на Москва да натиснат „червеното копче“ за „презареждане“ на отношенията. Не е ясно ще може ли Джонсън да изработи свое „червено копче“. Ако все пак успее, то в Москва може да бъде открит музей на „червените копчета“ и „червените мокасини“ (любим моден атрибут на британския министър). Според Манойло, „Британия днес е второразрядна държава, външната политика на която е напълно зависима от по-младия брат Вашингтон. В този аспект Британия периодично прави опити да прикрие тази зависимост, тичайки преди влака. Тази е и причината, която я кара да подкрепя твърдо санкциите дори тогава, когато отношението към тях в САЩ не е еднозначно.

В този план Джонсън само повтаря въртенето на края на опашката на неизвестен американски куратор и това е всичко“. За Москва са от значение отношенията на доверие с Британия. Ние живеем в една и съща Европа. Съседи сме в общоевропейския дом, в европейската комунална квартира.

Така че даже лошият мир е по-добър от добрата кавга. Но на балансирането на отношенията с Русия упорито пречат политици от типа на Борис Джонсън, за които следването на текущата конюктура е по-важно, отколкото интересите на британския народ, който те представляват.

Зам-директорът на Националния институт за развитие на съвременните идеологии Игор Шатров е убеден, че противоречията между Русия и Запада само косвено са свързани със събития като ситуацията в Донбас. Той казва: „Истинската причина за конфронтация се крие в геополитическата, или иначе казано в икономическата конкуренция. А съдейки по-всичко тя ще се изостря. И ако Западът не се откаже от идеята си за световно икономическо господство, кризата в нашите отношения само ще се задълбочи. Съгласен съм с Джонсън, че трябва да се готвим за влошаване на ситуацията“. Русия и Британия имат в миналото дълга история на противопоставяне.

Руската и Британската империи са си съперничели в продължение на векове. При това, именно Британия е изявявала претенции към територии и държави окръжаващи Русия. Даже и през Втората световна война в антихитлеристката коалиция САЩ и Великобритания се борят не толкова с носителите на фашистката идеология, колкото с икономическите си конкуренти. И веднага след победата над Хитлер те насочиха цялата си енергия срещу бившия си съюзник СССР.

Така че отношения на доверие никога не е имало. А всъщност няма нужда от много доверие, а от равноправни отношения и разбираема, последователна политика на външнополитическите партньори. Какво тогава може да се очаква от визитата на Джонсън? Великобритания и Русия са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, тоест двете страни заедно носят отговорност за поддържане на мира на планетата. Доколкото е известно освен двустранните отношения Джонсън ще обсъди в Москва редица кризи. Това са кризите в Северна Корея и Иран.

Внимание ще се отдели също така и на Сирия, и Украйна. В интерес на истината, не е ясно как при такова отношение към Русия от негова страна, Джонсън мисли, че може да се договаря. Единственият въпрос, по който Москва и Лондон са на едно мнение е, че и двете страни не подкрепят американския демарш с обявяването на Йерусалим за столица на Израел, като и двете страни осъдиха САЩ в Съвета за сигурност на ООН. Може би това ще е стъпка на сближаване, която въпреки противоречивите изявления на външния министър, ще повлияе върху отношенията.

За отбелязване е, че Джонсън не е първият западен политик, отличил се с русофобските си изяви. Това вече е обичайно явление, към което Русия свикна да се отнася достатъчно спокойно. Като правило, обяснението за такова поведение е необходимостта да бъде впечатлена вътрешната аудитория на съответната страна. Очакванията на анализаторите са, че като цяло риториката на Джонсън едва ли ще повлияе на реалния руско-британски дневен ред, освен ако не става дума за някакъв ултиматум.

Русия много внимателно се отнася към отношенията си със Западния свят, още повече когато става дума за неговото „ядро“, към което продължава да се числи британският елит. Великобритания още дълго ще бъде важен и незаменим субект в европейската политика. Значението на този субект в контекста на трансформацията на глобалния елит не трябва да се преувеличава, но и не трябва да се пренебрегва.

Докато тази конфигурация е актуална, Русия не може да не развива отношенията си с Великобритания и това безусловно е израз на неизменността на голямата европейска политика.