Борисов, откога България е твоя?

Моята страна може да служи за пример!?

Така ли е Г-н Премиер особено по отношение на постигането на Дневния Ред – Програма на ООН за Целите За Устойчиво Развитие 2030 ?

Може ли България да служи за пример?

На каква основа, анализ и факти, Вие решихте да изречете от трибуната на ООН, че България – “може да служи за пример’?

Какъв е прогресът на България по основните и критично важни социално-икономически Цели и Направления на Програмата 2030 за Устойчиво Развитие?

По Цел 1 ли: Изкореняване на бедността повсеместно и във всички нейни форми;

По Цел 2 ли: Премахване на глада, постигане на сигурност на храната и по-качествено хранене и насърчаване на устойчиво селско стопанство;

По Цел 3 ли: Осигуряване на здравословен начин на живот и стимулиране на благосъстоянието за всички във всички възрасти;

По Цел 4 ли: Осигуряване на приобщаващо и равностойно качествено образование и стимулиране на възможностите за учене на всички през целия живот;

По Цел 5 ли: Постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и девойки

По Цел 6 ли: Осигуряване на достъпност и устойчиво стопанисване на водоснабдяването и канализацията за всички;

По Цел 7 ли: Гарантиране на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и съвременна енергия за всички;

По Цел 8 ли: Насърчаване на постоянен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълна и продуктивна заетост и достоен труд за всички

По Цел 9 ли: Изграждане на гъвкава инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и стимулиране на иновациите

Статистиката на МВФ, на Световната Банка, на Евростат и на ООН дава достатъчно точна картина и отговори на нашите успехи и неуспехи по всички тези изброени цели.

Досегашните ни политики, уважаеми Г-н Премиер не успяха да ни приближат даже до средно равнище по отношение на постигането на тези социално-икономически цели. Не мръдваме от последното място в Европа. Това не може да бъде повече игнорирано.

Големите, устойчиви, но и динамични развития на човешките таланти, успехи, благополучие и социален прогрес, както знаете, не се случват без рационални, ефективни, дългосрочно насочени политики, или с наполовина политики.

Знам, какво значи силна и слаба реч. Нашите медии не закъсняха да отбележат, че основният акцент е в политиката на приобщаването на каузата на Западните Балкани към Европейската Интеграция. И това е така. Това е същността на Вашата реч.

Но, на тази 43-та Генерална Асамблея на Обединените Нации – представителят на България, лидерът на България, държавният глава или министър-председателят ни трябваше да представи постиженията на страната ни по Основните Цели на Устойчивото Развитие.

Това изцяло липсва във Вашата реч, уважаеми Г-н Премиер.

Нито ред по отношение на социално-икономическите постижения (или слабости и проблеми) в развитието на нашата страна.

Лошо написана реч от Вашите съветници; лошо посъветвана реч и от Вашият външен министър.

Обърнете внимание на речта на американския Президент Доналд Тръмп. Над 20 процента от неговата реч е посветена на постиженията във вътрешната социално-икономическа политика на неговото правителство. И в структурен план, така е построена неговата реч: Започва се с това, което неговата администрация е постигнала вътре в Америка; постигнала за американския народ. И речта завършва отново с това.

Нито дума във Вашата реч за социално-икономическите проблеми пред които е изправен през последните три десетилетия българският народ; за националните интереси на България. Можеше даже и да се похвалите с някои успехи във вътрешен план.

Ако международната общност, ООН, ЕС, международните финансови и социални институции са декларирали (и те са направили това неведнъж) своята воля за реализиране на Дневният Ред – 2030 на ООН за Целите за Устойчиво Развитие, то без значение на обстоятелствата, Вие и Вашето правителство, политическите партии в България, цялото българско общество – сме изправени пред това предизвикателтво, което следва да решим с радикалността, дързостта и визията, която ни е необходима.

Проф. Димитър М. Иванов
д-р на икономическите науки
28 септември 2018 г.

Лондон