Бойко Рашков – юристът, който пръв влезе в институционален сблъсък със системата „ГЕРБ“

Ако има емблематична фигура в току-що обявения служебен кабинет, това е вицепремиерът и министър на вътрешните работи Бойко Рашков, а белегът, който го отличава, е неговата дългогодишна кадрова кариера, през която опонентите му не можаха да го уличат в изпълнение на политически или каквито и да е други поръчки.

Ако има значение фактът, че от 1995 г., когато е избран за директор на Националната следствена служба, досега не стана любимец не само на сините демократи, но и червените им опоненти не го приемаха безусловно (което ще се види по-късно – през 2018 г.), това добавя щрих към неговата професионална „своеобразност“.

Ако е вярно твърдението, че службите за сигурност и МВР са гръбнакът и крепителят на властта в привидно правовата държава, то – най-сетне – постът на вътрешния министър и ресорен вицепремиер става ако не най-същественият, то изключително важен за установяване на някаква реална законност.

Нежелан от властта на ГЕРБ, защото иска да си върши работата по контрола на СРС, а ДАНС и главният прокурор не позволяват

– казано на прост и ясен български. Последният държавен пост на Рашков като председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – НБКСРС (2013 – 2018 г.), е най-ярката илюстрация какво се случва с шефовете на т.нар. независими контролни и регулаторни институции през ерата ГЕРБ – всевъзможни агенции и комитети, ако се осмелят да се противопоставят на директивата „мълчание и изпълнение“, когато директивата прегазва закона.

Кои са останалите министрите в служебния кабинет – тук.

Кой е новият служебен министър – ген. Стефан Янев.

Всичко, което е важно да знаете за:

Служебният кабинет (20)

Рашков се оказа неподатлив на обработка и

така стана първият шеф на институция, който влезе в челен сблъсък с основния крепител на системата – главния прокурор Цацаров и ДАНС.

(Към онзи момент все още предстоеше 9 юли 2020 г., влизането на въоръжената гвардия на Гешев в президентството и последвалото взривно за системата изявление на президента Радев, с което той поиска оставката на главния прокурор и предизвика гражданските протести.)

Покрай тях и с Държавната комисия за сигурност на информацията, която просто не изпълни закона и не изпрати на съда протоколите от заседанията си, за да се види дали въобще е обсъждала справката на ДАНС какви нарушения е извършил заместникът на Рашков Георги Гатев, та трябваше да бъде отстранен от поста, за да остане неутрализиран в малцинство шефът.

А по онова време – 2017-2018 г., да си ръководител на държавна институция, и то за контрол, и да опонираш на Цацаров означаваше да си зачертаеш кариерата в държавната йерархия, но не само това. Означаваше и заплаха за всеки политик в парламента, който би си позволил да те издигне отново. Дали заради това или поради елементарни партийни сметки на БСП (Корнелия Нинова), Рашков, който през 2013 г. беше предложен за председател на бюрото от БСП (Станишев), този път (2018 г.) не беше издигнат за поста, по-точно беше формално от учтивост номиниран заедно с втори кандидат. И с пълна яснота, че няма да бъде избран.

„Националното бюро за контрол на СРС не може да гарантира напълно на гражданите, че е в състояние да ги защити от произвол. Бюрото сезира Висшия съдебен съвет, главния прокурор, министъра на вътрешните работи и ДАНС за нарушенията, но те реагират с мълчание.“
Бойко Рашков, декември 2017 г.

„Няма правна норма, която да позволява разгласяване на СРС от длъжностно лице“

Февруари 2020 г. След разгласяване от прокуратурата на подслушаните телефонни разговори на бившия шеф на Военновъздушните сили ген. Цанко Стойков с президента Румен Радев Бойко Рашков, потърсен от медиите, заявява: „Смятате ли, че един прокурор може да се позове на правна норма и да позволи престъпление. Разгласяването на СРС от длъжностно лице се наказва с до 5 г. затвор. (…) А прилагане на СРС спрямо военен може да стане само с разрешение от военен съд. От съобщението на прокуратурата миналата седмица не се разбира нито кой съд е разрешил прилагане на СРС, нито кой е наблюдаващият делото прокурор от Специализираната прокуратура.“
(И до днес няма публична информация каква е съдбата на това досъдебно производство, то явно е трябвало през медиите само да дискредитира президента – според представите на прокуратурата за дискредитация.)

„ДАНС е безконтролна, показва агресивно невежество и лъже откровено.“
Бойко Рашков, март 2018 г.

Рашков е неприемлив за всяка власт, която държи да владее правосъдието

Сблъсъците на Бойко Рашков с властта датират отдавна, още от 1998-1999 г, когато правителството на СДС с правосъден министър Васил Гоцев решава, че той не е „техният човек“.

Декември 1998. Рашков е избран от Висшия съдебен съвет за главен прокурор. Президентът Петър Стоянов забавя издаването на указ за назначаването му, междувременно е променен Законът за съдебната власт и на това основание съставен нов ВСС, който избира фаворита на СДС за главен прокурор – Никола Филчев.

Юни 1999 г. Във ВСС е извършен прецедент – за първи път срещу магистрат (Рашков) са използвани непроверими оперативни справки, представени на съвета като доклад на контраразузнаването от правосъдния министър Васил Гоцев. Съдебните репортери от онова време си спомнят как Рашков излезе от заседанието на ВСС гневен, но устоя на изкушението да заговори пред медиите за недопустимия прецедент, очевидно решен да заговори по различен начин. Репортерската памет изравя от това далечно минало конкретния детайл: Рашков се прибира в следствието, строява следователите и разпорежда до 72 часа да бъдат извадени датите на всички негови командировки, отсъствия, присъствия, заповеди, които ще покажат несъответствията с оперативните справки.

Припомням този детайл, разказан от следователи, за да илюстрирам най-характерната особеност на неговия портрет: опонира, опровергава или доказва само с факти и не ползва медиите за пропаганда.

А официалната визитка на служебния вицепремиер и министър на МВР, разпространена от пресслужбата на президента, е кратка:

Бойко Рашков има дългогодишен юридически стаж.

В професионалната си кариера е заемал редица отговорни държавни постове като директор на Националната следствена служба, директор на Специализираната следствена служба, член на Висшия съдебен съвет, народен представител в 39-ото Народно събрание, заместник-министър на правосъдието, председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.

Той е доцент д-р по наказателен процес и ръководи Катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство.

Кои са останалите министри в служебното правителство:

Стефан Динчев Янев – служебен министър-председател

Гълъб Спасов Донев – служебен зам. министър-председател по икономическите и социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика

Атанас Ангелов Пеканов – служебен зам. министър-председател по управление на европейските средства

Асен Васков Василев – служебен министър на финансите

Георги Великов Панайотов – служебен министър на отбраната

Стойчо Тодоров Кацаров – служебен министър на здравеопазването

Виолета Колева Комитова – служебен министър на регионалното развитие и благоустройството (нейна биография четете тук)

Николай Денков Денков – служебен министър на образованието и науката (негова биография четете тук)

Светлан Христов Стоев – служебен министър на външните работи (негова биография четете тук)

Янаки Боянов Стоилов – служебен министър на правосъдието (негова биография четете тук)

Велислав Величков Минеков – служебен министър на културата (негова биография четете тук)

Асен Петров Личев – служебен министър на околната среда и водите (негова биография четете тук)

Христо Георгиев Бозуков – служебен министър на земеделието, храните и горите (неговата биография четете тук)

Георги Георгиев Тодоров – служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията (негова биография четете тук)

Кирил Петков Петков – служебен министър на икономиката (негова биография четете тук)

Андрей Стефанов Живков – служебен министър на енергетиката (негова биография четете тук)

Стела Иванова Балтова – служебен министър на туризма (нейна биография четете тук)

Андрей Георгиев Кузманов – служебен министър на младежта и спорта (негова биография четете тук)