Америка заплашва с ядрен удар Китай

Призрак броди над Тайван, призракът на ядрения конфликт. Президентът на САЩ Байдън на 22 октомври посочи задължението на САЩ да помогне на Тайван в случай на атака от КНР. Както и в случая с характеристиката за президента Владимир Путин “бандит и председателя Си Цзинпин – “убиец”, тези думи бяха прикрити от официалните представители на Белия дом. Но при всеки случай те показват хода на мисълта на ръководството на САЩ и с цялата възможна сериозност се обсъждат в Пекин.

Последствията на лапсусите и гафовете на ръководителите на великите държави може да бъдат съдбоносни. За това, давайки пример с Първата световна война, наскоро писа американският политолог Джоузеф Най, автор на концепцията за “меката сила”. Изброявайки примерите на “лунатизъм” на престарелите повелители на великите империи на Европа, които скоро се унищожават взаимно, той прокарва аналогии със ситуацията около Тайван. “Преките гаранции за Тайван или дори намеците, че Америка започва да се движи в това направление, може да провокират Китай към ответни действия. Впрочем, дори и ако Китай се откаже от пълномащабно нахлуване и се опита да принуди Тайван към своята воля просто с блокада или със завземането на някой от неговите прилежащи острови, ситуацията ще стане напълно непредсказуема в случай на гибел на хора по време на инцидент с участието на кораби или самолети. Ако САЩ реагират на това със замразяване на активите или с активиране на нормите на “Закона за търговията с врага”, тогава хипотетичната война между двете страни може бързо да стане реална”.

След поражението в гражданската война срещу комунистите на Мао Дзедун гоминдановците на Чай Кайши и техните американски покровители през 1949 година напускат пределите на континентален Китай и се укриват на остров Тайван. До 1972 година САЩ използват създадената там Китайска република като “непотопим самолетоносач”. От тук може да се държат на мушка китайските градове дори с помощта на самолетите на тактическата авиация, ракети с малък и среден обсег. Предавайки своя тайвански съюзник и късайки с него договора за сигурност по време на привличането на Пекин в глобалната “студена война” срещу СССР, Вашингтон отменя официалните програми за военно сътрудничество и започва да въвежда свои войски и въоръжение на острова. В последните години и десетилетия американците на думи признават формулата “Един Китай”, но на практика продължават програмата за модернизация на вече доставената техника, продават нови партиди оръжие.

През последните години активизацията на военните и дипломатически връзки на САЩ с тайванските власти, продажбите на военна техника за милиарди и дори наскорошното разполагане на преоблечени в цивилни дрехи “инструктори” измежду морската пехота, водят до мисълта за ремонтиране на “непотопимия самолетоносач”. Той ще свърши работи в случай на преход на “студената война” с Поднебесната в гореща фаза. В нашумяла скорошна статия в “Ню Йорк таймс” се казва: “В краен случай САЩ може да извадят на бял свят дори “тайванската карта”, решавайки да разположат свои ракети на този остров, засега фактически независим от континентален Китай”.
Друг вариант за разиграване на „тайванската карта“ е да се използва значителният военен потенциал на самата „Китайска република“, включително и ракети местно производство. През август 2019 г. Тайван прие свои собствени крилати ракети “Юн Фен” с обсег на действие от 1500 км. Вестниците в Тайпе директно нарекоха тези ракети „против Пекин“ и описаха тяхното ускорено производство. Предполага се, че в случай на военен конфликт тяхната цел ще бъдат инфраструктурни съоръжения в дълбините на континентален Китай.

Докато се изброяват възможни сценарии за развитие на кризата, не бива да се забравя и тайванската атомна бомба. Едно време, в интерес на изграждането на партньорство с Пекин, американците принудиха Тайпе да ограничи ядрената си програма. Сега ситуацията се промени драстично и за Вашингтон може да е от полза да стимулира подготовката на собствените си ядрени оръжия на острова.

Тайванската ядрена програма стартира през 1967 г. в Института за ядрени изследвания към Института за наука и технологии в Чжуншан. В Канада е закупен изследователски реактор, а нискообогатен плутоний е докаран от Съединените щати, уж за гражданска енергийна програма. През 70-те години на миналия век успешно е разработена програма за обогатяване на плутоний с помощта на реактори с тежка вода. Военната програма е открита от инспекторите на МААЕ и официално е съкратена през 1976 г.

Въпреки това, според американското разузнаване, тайванците вече са разработили устройства, по това време вече готови за тестване. Тези данни са получени от американски агент под прикритие, избягал в Съединените щати през декември 1987 г., полковник Чан Хсиен И, който е бил заместник-директор на Института за ядрени изследвания. Въз основа на документите, които е иззел, американските експерти заключват, че Тайван вече е извършил контролирана ядрена реакция и е в рамките на година-две от придобиването на пълноценна бомба. По време на ракетните стрелби през Тайванския проток през 1985-1986 г. тогавашният ръководител на тайванската администрация Ли Тен Хуй предлага открито да се възобнови програмата, но не получава необходимата подкрепа.
Официално Тайван се придържа към разпоредбите на Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), въпреки че притежава не само сериозни финансови ресурси, но и модерни технологии, които позволяват бързото създаване на ядрени оръжия. Шест работещи реактора в АЕЦ произвеждат плутоний от вносен уран. Неофициално тайванските дипломати в Тайпе на директния ми въпрос за наличието на ядрено оръжие повториха с усмивка известния отговор на Голда Меир: „Първо, ние нямаме ядрени оръжия, и второ, ако е необходимо, ще ги използваме. “
Дестабилизацията на Източна Азия не може да не тревожи нашата евразийска сила. Студената война срещу Китай се разгръща близо до нашите далекоизточни граници, по нашите морски търговски пътища. Предвид непримиримата враждебност на колективния Запад към Русия, Кремъл не може да не вземе предвид събирането на нови флоти и ескадрили от тях, създаването на нови военни блокове. При анализа на състоянието на националната сигурност не може да се изключи възможността за използване на подготовката на „китайския фронт“ едновременно с настъплението на НАТО на „руския фронт“. Ситуацията на загуба на война на два фронта може да бъде избегната чрез изграждане на стратегическо партньорство с Китай. Точно това се случва през последните години.

Въз основа на своите интереси и лоялност към принципите на стратегическото партньорство с Китай, Русия направи редица зрелищни жестове през последните години. През октомври 2019 г. президентът Путин обяви на форума във Валдай решението си да помогне на Китай да създаде система за предупреждение за ракетни нападения. Според него подобна система ще увеличи радикално отбранителната способност на КНР, тъй като само САЩ и Русия имат функционираща система за ранно предупреждение. Според китайските експерти те биха могли да започнат да разгръщат собствена система за ранно предупреждение не по-рано от 2035 г. От навременното и адекватно вземане на решения за взаимното използване на стратегическите ядрени сили зависи успехът и надеждността на функционирането на системата за ранно предупреждение.

През 2019 г. руските стратегически бомбардировачи Ту-95 и китайските Сиян-6K започнаха да патрулират в Японско и Източнокитайско море. Тези действия на носители на ядрени оръжия станаха логично продължение на усилията за координиране на противопоставянето на натиска на САЩ върху нашите страни.
Буквално през последните дни комбинирана флотилия от 10 военни кораба от Русия и Китай след традиционни учения край Владивосток се насочи за първи път към източния бряг на Хоншу, главния остров на Япония. Провеждайки стрелба и други видове бойна подготовка по време на учението, флотилията премина покрай Токийския залив и базата Йокосука, където се намира щабът на американския 7-и флот и са базирани неговите самолетоносачни групи, които действат в Тайванския проток и в Южнокитайско море. В мисията край Япония участват големите противоподводни кораби „Адмирал Пантелеев“ и „Адмирал Трибуц“, както и 2 корвети и разузнавателен кораб. Най-новите ракетни разрушители и фрегати и кораб за доставка летяха под китайски флаг.
Развитието на стратегическото партньорство между Москва и Пекин несъмнено се превръща в сериозна пречка за преминаването на студените войни срещу нашите страни към горещата фаза. Призракът на ядрен конфликт в Тайванския проток не трябва да се материализира.