АЛОГИЗМИТЕ НА Г-Н ЯСЕН БОЯДЖИЕВ

„Алогизъм е нелогично разсъждение, ход на мисълта, нарушаващ законите и правилата на логиката, или факт, който не се вмества в рамките на логическото мислене, това, което не може да се обоснове логически, противоречещо на логиката.

Във философията под алогизъм разбират не замо логическата грешка, но и отрицанието на логическото мислене и логиката като средство за постигане на истината, като основополагащ принцип.” (Википедия)
На 24. 4. 2018 г. агенция БГНЕС публикува статия на Ясен Бояджиев под заглавие „България скоро отново в орбитата на Русия?”

„Лъжи по съветски образец и солидаризиране с позициите на Кремъл: България все по-бързо се отдалечава от евроатлантическите си партньори и все по-неприкрито се приближава до орбитата на Русия. Примерите се множат.”

Истинността на това начало на статията авторът се опитва да докаже с примери и съждения, които според мен отговарят напълно на цитираното опредеделение на понятието „алогичност”. Смятам за излишно, да анализирам цялата статия, за да докажа истинността на мнението си. Ще се спра само на два, достатъчно показателни момента.

„… Когато говорят, (някои от политиците) човек остава с натрапчивото впечатление, че слуша леко пообрана версия на прословутата говорителка на руското външно министерство. Така например споменатото становище, предложено от президента на КСНС, няма нищо общо с позициите на НАТО и ЕС. Но пък напълно съвпада с мнението на Москва, че въздушните удари срещу режима на Асад „покачват риска от ескалация на напрежението в региона“ и са незаконни, понеже са без мандат от Съвета за сигурност. И нищо не се споменава за употребата на химическо оръжие. Сякаш това не е военно престъпление и въобще не покачва риска от ескалация.”

Първо. Нелогично (глупаво) е да се твърди, че „въздушните удари срещу режима на Асад” НЕ „покачват риска от ескалация на напрежението в региона”, само защото обратното твърди „прословутата говорителка на руското външно министерство”.

Второ. Нелогично (въпиещо глупаво) е да се твърди, че незаконните въздушни удари (действително незаконни, защото са без мандат на СС) са юридически и нравствено оправдани, заради употребата на химическо оръжие, незнайно от кого.

Трето. Нелогично и престъпно е да обвиняваш Асад във военно престъпление, след като не си дочакал доказателство от единствинно законния източник за това, а използваш видеоклипове, фабрикувани от незаконна организация – издържана от тези, които нанасят ударите.
Вторият момент. „По случая с отравянето на Скрипал и дъщеря му България също рязко се разграничи от съюзниците си и едно към едно като Русия поиска „неопровержими доказателства“. Сякаш не става дума за очевиден рецидив и сякаш някой друг освен Москва има интерес и възможност да го извърши.”

Първо. Нелогично (глупаво) е да се обвинява „България”, затова че поискала „неопровержими доказателства”, след като такива действително не бяха предоставени.

Второ. Нелогично и абсолютно глупаво е да се приеме, че твърдението „очевиден рецидив” е доказателство за виновност на Русия, защото „рецидивът” е предполагаем (според Тереза Мей), а „очевидното” има толкова доказателствена сила, колкото например очевидно плоската форма на Земята.

Трето. Не е глупаво твърдението, че Москва има възможност да извърши отравянето, но е възглуповато да се мисли че Москва и само тя имаше интерес да го извърши. Имаше други – действително заинтересувани от това деяние. И по пътя на логиката никак не е трудно да се идентифицират.

Всеки нормален човек, прочитайки статията, ще си зададе въпрос: разбира ли г-н Бояджиев, че е написал куп глупости? Ако не разбира, значи е глупак, което е абсолютно нелогично. Не е възможно авторитетна медия като DW да плаща на глупак производството на глупости. Логично е да се предположи, че той осъзнато лъже, защото му плащат. Но, според мен това не е основното. Днес лъжата е единствено възможната апологетика на общество – основано на лъжа, а той е негов искрен апологет, което само по себе си не е осъдително. Сегашното обществено битие необходимо (закономерно) разделя хората на „десни” и „леви”, а борбата между тях, в т. ч. и идеологическата, е неотменна. В края на краищата ще победят тези, които мислят логично и действат в съответствие с логиката на историческия процес.

Желю Железов