Александър Македонски и Далай Лама с мисия от чужда цивилизация

От древни времена човек се стреми да постигне вечност и съвършенство.

Темата за вечния живот

вълнува видни умове на всички епохи, но дали това е възможно? Или е по-голям стремежът им към обединение на всички нации в една по-добра?
А може би има извънземна сила, която да съчетае и двете. Камъкът Чинтимани датира от далечния 9 в. пр. н. е. и повлиява както будистката, така и индуистката традиция.
Вярва се, че той се е разделил на малки парченца, които са се разпръснали из целия свят. От Античността този древен артефакт буди интереса на много езотерици, но информацията, дадена от тях, почти напълно се изгубва във времето.
Има различни версии как точно е пристигнал тук на Земята. Една от най-конспиративните хипотези гласи, че Чинтамани идва от звездната система Сириус.
Мит или истина, историите за камъка подсказват, че той има за цел да обедини управлението над земната раса.

Тя трябва да достигне пълен мир и равенство

Тази идея за масовата манипулация, в случая положителна или отрицателна можем да гадаем, е заложена в почти всички вариации, разкриващи свойствата на камъка.
В книгата си „Произход и история на империите Орион и Сириус“, Робърт Морнинг Скай разказва как сирианските мисионери „подарявали“ Чинтамани анонимно на дадена личност.
И ако този човек не следвал инструкциите им, бил наказван. Някои от спряганите за негови притежатели e и цар Соломон. Смята се, че част от камъка е бил дарен и на основателите на Обединените нации, чиято цел е била да освободят света от омразата и войната.
След краха на световната организация се знае само за още един притежател – руският мистик Николай Рьорих. През 1923 година той получава малък фрагмент от него анонимно.
Рьорих успява да разчете част от надписа, която гласи

Съкровище – Дар от Орион

Но пътят му с Чинтамани приключва в Хималаите, след като духовният му наставник го напътства да върне частицата там.
Някои вярват, че камъкът е Светият граал, но най-големи спекулации има около предположението, че Чинтамани е Философският камък. Да, това е същият този камък, към който се стремят алхимиците.
Или с други думи, двигателят към съвършенството – превръщане на метала в злато и еликсир за вечен живот. В много източници се споменава, че средновековният френски алхимик Никола Фламел е успял да се добере до него.
Той и съпругата му един ден непонятно придобили нечувано богатство. След тяхната смърт крадци отворили ковчезите им, за да открият камъка и скрити съкровища, но те били напълно празни. До 18 век се носят слухове, че двамата са забелязвани на различни места из цяла Европа, което подсказва за евентуален успех с еликсира.

Връзка между Чинтамани и философския камък

може да се открие с факта, че преди да го намери, Фламел дълго е изучавал кабалистични текстове. Именно такива съдържат информация за дара от сирианците.
Днес алтернативата за вечен живот намира проявление в криоконсервацията. Американската фирма „Алкор“ и руската „КриоРус“ вече са замразили стотици хора, стремящи се към безсмъртие.
Клиентите най-често са терминално болни и вярват, че след 100 години ще бъде открит лек за болестта им. Тогава предполагаемо ще бъдат събудени.
За разлика от Философския камък, този метод засега не дава пълна гаранция, но пък е достъпен вариант за всеки заможен.
Пленително в цялата история на Чинтамани е не само средството за манипулация на нациите, внедрено тук от звездната система Сириус. Магнетична е идеята за анонимното му предаване на „избрани“ личности, които трябва да изпълнят космическите напътствия. И последвалите санкции при неуспех.

Но как сирианците успяват да следят действията на избраните?

Руснакът Евгений Берьозиков твърди, че е бил собственик на камъка в продължение на 3 години.
Описанието му е за невиждана космическа енергия, от която постоянно се излъчва мощен информационно-полеви поток. Този поток най-вероятно съобщава за развитието на мисията за всеобхватен мир, която извънземните цивилизации са ни възложили.
Но дали това е и философският камък, който може да ни дари и с желаното от мнозина безсмъртие? Засега остава загадка.