Шест години Съветският съюз е ръководен от идиот

Известният американски политолог и историк Крис Милър наскоро публикува новата си книга „Борбата за спасяване на съветската икономика: Михаил Горбачов и разпадането на СССР“.

По-долу следват няколко пасажа с коментари от тази книга, които са достатъчно интересни в контекста на настоящите предизвикателства.

“Първото и последно посещение на Горбачов в КНР е през 1989 г. В речта си в Пекин съветският лидер казва на китайските слушатели, че „икономическата реформа няма да стане без подкрепата ѝ с радикална трансформация на политическата система“ Към края на 80-те години Горбачов стига до заключението, че единственият начин да приложи икономическата си програма е да сложи край на политическия монопол на КПСС.

Михаил Горбачов

Дън Сяопин и неговите консервативни съюзници в ръководството на ККП обаче възприемат съвсем различно мнение. Основният урок от събитията на площад “Тянанмън”, както Дън казва на среща на висшето ръководство на партията на 16 юни, е прост: „Последните събития показват колко е важно КНР да продължи по социалистическия път. Само социализмът може спаси Китай и да го превърне в развита държава”. Китай трябва да се съсредоточи върху икономиката си, за да гарантира, че няма да се повтарят протестите на площад “Тянанмън”.

В резултат на решението на Дън Сяопин да укрепва интелигентна авторитарна властова система, Китай започва да преминава към затворена икономика на недемокрация, но целенасочено и възможно най-професионално. Например, Пекин е обучил над двадесет милиона свои специалисти на Запад в модерните, усъвършенствани технологии на капиталистическия корпоративен пазар в течение на три десетилетия. Само през 2018 г. в САЩ има около 350 000 китайски студенти.

Междувременно съветското ръководство, ръководено от Горбачов, упорито се застъпваше за продемократичните процедури, свободата на словото и многопартийните избори, попадайки едновременно в опустошителна икономическа депресия, която доведе до по-нататъшния разпад на СССР на 15 отделни държави.

Много руснаци и днес се чудят: нямаше ли да е по-добре, ако от самото начало бяха избрали пекинския модел на авторитарен капитализъм? И така, защо Кремъл не последва пътя на Китай?

През 1989 г., точно когато Дън Сяопин преформатира авторитарната си система, Горбачов продължава хаотично да либерализира пресата, политическата реч и да въвежда конкурентни избори. Само за две години очевидната некомпетентност на Горбачов окончателно подкопа основите на съветската политическа система. И всички тези политически експерименти бяха придружени от постоянното отслабване на Съветския съюз. Местните елити започнаха да мобилизират етнически малцинства в отдалечени райони на Съветския съюз – от Ферганската долина в Централна Азия до Кавказ. Нарастващата мощ на регионалните елити означаваше, че указите на Кремъл все повече се игнорират извън Москва.

Но основното предизвикателство за Горбачов беше неконтролираният растеж на икономическите проблеми в страната. След потушаването на протестите на площад “Тянанмън” Пекин ускори икономическия си растеж. За разлика от неговата, съветската икономика се срина. Горбачов предприе редица мерки за въвеждане на пазарни стимули и легализиране на частните предприятия в индустрията и селското стопанство. Много от тези промени – поне що се отнася до целта им, макар и да останаха неизпълнени – бяха доста сходни с иновациите на Дън в Китай. По време на тези политически трансформации, въпреки това, Съветският съюз се изправи пред задълбочаваща се бюджетна криза, с която Горбачов беше безсилен да се справи.

За разлика от Китай, СССР беше в застой. Бюджетният дефицит продължи да нараства неумолимо и се финансираше от увеличаване на кредитите и пускането на печатната машина. Това предизвика остра вълна от дефицит и инфлация, което изостри икономическите трудности в страната и накрая подкопа авторитета на Кремъл. В края на 1991 г. – шест години след идването на властта на Горбачов – съветската икономика се разпадна. Фабриките спряха, транспортът замря, опашките станаха още по-дълги.

Горбачов, нито с опита си, нито с умствените си способности, не успя да се справи с тази все по-сложна системна криза. Нарастващият недостиг на пари направи невъзможно умиротворяването на сепаратистите, както и недоволните етнически и регионални групи, разпръснати из целия Съветски съюз. Междувременно слабостта на Горбачов по отношение на военните и разузнавателните служби, влиятелните индустриални групи и обширната мрежа от колхози означаваше, че той нямаше възможност да намали бюджета. Единственият шанс да балансира бюджета, да победи инфлацията и дефицита беше да повиши потребителските цени – което постсъветската Русия най-накрая направи през 1992 г., водейки до рязкото намаляване на жизнения стандарт на цялото население. Горбачов обаче знаеше, че всеки опит за балансиране на бюджета – чрез намаляване на разходите или повишаване на цените – може лесно да доведе до неговото сваляне. Политическата парализа, причинена от мощни сили, противопоставени на икономическите реформи, беше основната причина за разпада на Съветския съюз. Веднага на 26 декември 1991 г. най-голямата държава в света официално престана да съществува.

Нито премахването на Съветския съюз, нито появата на независима Русия по никакъв начин не допринесоха за решаването на стратегическите икономически проблеми на страната.

Ръстът на глобалната мощ на КНР през последните три десетилетия се определя не само от избора на добре обмислена икономическа стратегия, не само от запазването на плановата (регулирана) икономика, не само от укрепването на Компартията като ядрона китайската политическа система, но и чрез запазването и усъвършенстването на идеологическата система, идеологическите ценности и идеали.

Цзян Цзямин, който смени Дън Сяопин като лидер на Китай, казва през 1990 г., че основният проблем на Съветския съюз е, че Горбачов се е оказал предател (по отношение на идеологическите принципи и целите на социализма), като Лев Троцки. През декември 2012 г. президентът Си Цзинпин повтори тази оценка. „Защо Съветският съюз се разпадна? Техните идеали и убеждения бяха разклатени. В крайна сметка всичко, което се изискваше от Горбачов, беше тихо да обяви разпускането на съветската комунистическа партия и голямата партия си отиде. ” Въпреки това, в повечето тълкувания на разпадането на Съветския съюз, обясненията и логиката на Дън Сяопин все още доминират в китайския дискурс. „Баща ми мислеше, че Горбачов е идиот“, спомня си по-малкият син на Дън. Той обаче е специален идиот: още в средата на 70-те, като ръководител на Ставрополски край, бъдещият генерален секретар получава подкупи в размер на 30 хиляди рубли (и КГБ знае за това!). Докато средната месечна заплата в страната тогава е около 200 рубли, а съюзните министри получават 600.

Руснаците редовно наричатГорбачов един от най-лошите и най-глупавите лидери на страната през ХХ век. При него властта започва да преминава към нова управляваща класа генерали, ръководители на колективни стопанства, индустриални предприятия и бъдещи олигарси, които се възползват от обедняването и неефективността на икономиката.

Дън Сяопин успява да намери компромис с другите елити (предимно регионални), като им позволи да запазят властта, но в замяна да дадат подкрепата си за изпълнението на икономическите реформи, които позволиха на КНР да се развива бързо.

Примерът с Китай доказва, че е възможен ефективен преход от планираната икономика. Съветският съюз се разпадна именно защото огромната политическа власт остава в ръцете на хора, които не само са некомпетентни, но и имат всички основания да подкопаят механизма за разрешаване на финансовите проблеми на страната, формиран в продължение на много десетилетия.

Парадоксално (или, напротив, съвсем естествено), сегашната ситуация в Русия постепенно все повече напомня на ситуацията в края на 80-те години. Турбулентността в обществото и неконтролируемостта в политическата сфера нарастват. Кремъл не контролира ефективно реалната ситуация в регионите. Икономическите перспективи за страната, дори в средносрочен план (да не говорим в дългосрочен план), стават все по-мъгляви и мрачни. Евтината политическа пропаганда зае мястото на сериозната идеологическа работа за консолидиране на нацията …

Сянката на Горбачов все още виси над Русия.