Хитрият план на Ердоган – търси с какво да изненада Путин

Президентът на Турция ще донесе на Русия предложение, на което руснаците не могат да откажат. Турските вестници и министърът на външните работи са сигурни в това. Какво ще каже Ердоган, че Путин да възобнови сделката за зърно? Дълго време търсихме отговор и може би сме го намерили.

Онзи ден световните медии, позовавайки се на източници в турските официални кръгове, съобщиха, че на 4 септември в Сочи ще се проведе нова среща между Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин. Малко по-късно турското издание Harriyet („Свобода“) съобщи, че за тези преговори турският външен министър Хакан Фидан е разработил „формула за реформиране“ на зърнената сделка, която трябва да устройва както Русия, така и Турция.

Преди да преминем към тази формула, струва си да си зададем въпроса: защо изобщо е била необходима тя на турците? Какво кара Ердоган да продължава да моли Русия за нова сделка със зърно? Отговорът на този въпрос изобщо не е толкова прост, колкото може да изглежда .

За Украйна пазарът е мъртъв

Ердоган иска да бъде подновена сделката, която позволи на Украйна да изнася зърно през Черно море. След като Русия се оттегли от нея през юли, световните цени на пшеницата станаха нестабилни – особено след като руски дронове атакуваха част от украинската инфраструктура, която играе важна роля в износа на селскостопански култури,

– съобщи едно от най-авторитетните западни международни издания Bloomberg в края на август.

„Нестабилни световни цени на пшеницата“ са евфемизъм. На практика говорим за значително увеличение на цените на пшеницата, което е много благоприятно за руския износ. Царград вече съобщи, че след отказа от условията на зърнената сделка, Русия подписа първите договори на нови цени – Египет купи от нас голяма (300 000 тона) партида зърно по 250 долара за тон.

Тази пряка полза за Русия е само част от проблемите, които Западът вижда пред себе си. Другата част е готовността на Русия да доставя безвъзмездно зърно на най-бедните африкански страни, извеждайки ги от колониалната зависимост. За Запада това е много неприятно, защото оправданието за зърнената сделка беше, че украинското зърно трябва да бъде получено от африканците. Вместо това зърното остана в Европа, стабилизирайки европейската икономика.

Има и трета част от същото уравнение. Сделката със зърното позволи да се напълни украинският бюджет и да се запази икономиката на „страната 404“. Сега това е по-трудно. Цената на транспортирането на зърно от Украйна, като се вземат предвид рисковете и скъпата застраховка, се увеличи до 150 долара за тон. Износът на зърно е не само много труден ( и физически невъзможен за износ толкова, колкото през сезон 2022-2023), но и нерентабилен. Wall Street Journal пише:

Украинските фермери, които доставят пшеница до пристанищата по река Дунав, получават до 160 долара на тон, докато от другата страна, в Румъния, колегите им продават зърно по 215 долара на тон. Украинските фермери смятат, че пазарът е мъртъв и признават, че едва се задържат на повърхността.

Без 16 милиарда долара от експорта на пшеница и като се вземе предвид намаляването на посевните площи, украинският БВП (както изчисли още през юни икономистът Иван Лизан) се свива до 80 милиарда долара годишно. Това е нивото на най-бедните страни в света.

За сравнение, точно днес стана известно (съобщение за това беше публикувано в Царград), че държавният дълг на Украйна е нараснал до 133 милиарда долара. Тоест вече значително надвишава реалния БВП на тази нещастна страна. Ясно е, че Украйна съществува дотолкова, доколкото получава субсидии от НАТО и ЕС. Но сега тези субсидии ще трябва да се увеличат със затягане на коланите на германци, французи, чехи и др.

Сякаш това не е достатъчно, но ситуацията на световния пазар на зърно продължава да се променя – и всяка следваща промяна заплашва със сериозно увеличение на цените. В края на юли Индия забрани износа на бял ориз, с изключение на сорта басмати. Смисълът на решението е да остане повече зърно в страната и по този начин да се свалят вътрешните цени. Индия доставя на световния пазар не по-малко от 40% от ориза. Решението на Индия означава създаване на дългосрочна възходяща тенденция в цените на зърното.

Има надежда за Турция

Руският износ след отхвърлянето на зърнената сделка нарасна доста осезаемо. През август той е бил 5 млн. тона, докато през юни е бил 3 млн. тона. В същото време, както пише списание „Експерт“, местните търговци вече продават пшеница без принудителни отстъпки, които по време на Черноморското споразумение достигаха 50 долара за тон или повече (средно 20% от себестойността). Според експерти по време на сделката за зърно износителите са получили по-малко поне (!) 1 милиард долара , тоест от 70 до 100 милиарда рубли .

Вярно е, че износителите също биха искали да намалят вътрешното експортно мито, но това, както се казва, е съвсем друга история – едва ли си струва да се подкрепя износът, ако не е от полза за държавата.

Какво трябва да предложи Ердоган на Владимир Путин, за да накара руския президент да се съгласи да поднови зърнената сделка в такава ситуация? В крайна сметка, каквото и да се каже, нашата икономика е по-добре без сделка, сто милиарда рубли не лежат на пътя, благодарността на африканските страни, още повече, не е нещо, което трябва да бъде изоставено. Дестабилизацията на украинската икономика в условията на СВО като цяло е безценна.

Не, защо Ердоган се нуждае от зърнена сделка, също можете лесно да разберете. Загубите на Турция от промяната в транзита на зърно също се оценяват на около милиард щатски долара – а Турция има висока инфлация и трудна ситуация в икономиката. Освен това турският лидер наистина иска да остане основният посредник между Запада и Русия и главният бенефициент от търговията с Русия в лицето на санкциите. Но какво може да предложи?

Русия поставя конкретни условия за връщане към зърнената сделка. Това е връзката с международната банкова система за сетълмент SWIFT на руски банки и финансови институции, които обслужват доставките на храни и торове, възстановяването на тръбопровода за амоняк Толиати-Одеса и деблокирането на руски активи, свързани със селскостопанската индустрия.

Нито едно от тези условия по никакъв начин не противоречи на интересите на Турция. Турция не може да изпълни нито едно от тези условия сама и не може да гарантира изпълнението на тези условия от Запада. (И Западът едва ли ще успее да възстанови тръбопровода за амоняк на територията на Харковска област.)

Какво може да „се реформира“ в сделката? Възможно е тази нова сделка да не засяга украинския износ, а наистина интересите на Русия, Турция, страните от Близкия изток и Африка.

Не всички експерти обръщат внимание на написаното през юли от Financial Times за „алтернативен план“ за доставка на руско зърно в Африка . Според този план Катар трябва да плати за доставката на зърно за Турция, която от своя страна се превръща в хъб, тоест претоварна точка за разпределение на това зърно „между нуждаещите се страни“.

Както е лесно да се види, в това отношение няма Европа с интересите на нейната икономика, няма Украйна и украинско зърно – никому не е нужно – и няма ООН с празни обещания на генералния секретар. Но има полза за Турция, която поема наистина важна част от истинската работа в това отношение. И има най-важното – способността да се гарантира, че всички участници в сделката изпълняват задълженията си. В крайна сметка, ако не, доставките спират по всяко време.

Какво от това?

Горното не е нищо повече от предположение, направено въз основа на публикации в напълно открити източници. Без ужасни тайни на мадридския двор, без теории на конспирацията, само здрав разум. Дали тези предположения са оправдани, времето ще покаже отново. Продължаваме да наблюдаваме.

EXPRESS TV

* * *

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА