Фашизираните елементи в Конгреса на САЩ съвсем освирепяха!

Преводачът на Брежнев се изказа за скандала около преводача на Тръмп

„Само по себе си подобен разпит е съвършено скандален“, заяви пред вестник „Взгляд“ Дмитрий Рюриков, бивш преводач на Брежнев и на редица други съветски ръководители. Така той коментира искането на членовете на Конгреса на САЩ да извикат на разпит сътрудничката на Държавния департамент, превела диалог между Тръмп и Путин.

Група американски конгресмени-демократи в четвъртък поискаха да извикат на неофициален разпит сътрудничката на Държавния департамент Марина Грос, превела разговора между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин в Хелзинки. Те също искат да разберат какви записки е водила преводачката по време на беседата. За това съобщават американските медии. Целта на конгресмените е да се изясни дали Тръмп е направил сериозни отстъпки пред Русия.

Макар и професионалният кодекс да изисква от преводачите в САЩ да спазват конфиденциалността на преговорите, Конгресът има право да извика Марина Грос на изслушване, пише „Коммерсантъ“, но такъв разпит трябва да премине в закрит режим. Ако Грос откаже, тя може да бъде подложена на съдебно преследване. А изобщо, за цялата история на САЩ не е имало случаи да привикване за разпит в Конгреса на преводачите на първите лица.

Какви правила на работа за преводачите на държавните глави действат в целия цивилизован свят – е, с изключение на САЩ? За това в интервю пред вестник Взгляд“ разказва дипломатът Дмитрий Рюриков, който седем години е бил помощник но международните дела на президента Борис Елцин, а в съветско време не веднъж работи като преводач-синхронист в преговорите с участието на Брежнев, Подгорни, Косигин и Громико.

Взгляд: Дмитрий Юриевич, помните ли някога преводач на държавен глава след това да бъде разпитван в парламента или в специалните служби за съдържанието на преговорите на четири очи?

Дмитрий Рюриков: Абсолютно никога не съм чувал за подобна практика – нито при нас, нито в чужбина. На Запад, мисля, правилата са аналогични с нашите. Самият разпит е напълно скандален.

Обичайно преводачите в руската и съветската дипломация са сътрудници във МВнР. Те не само добре владеят езиците, но, разбира се, са вече проверени нееднократно на различни преговори. Преводачите изпълняваха своята работа, след което другите хора, които също присъстват на преговорите, могат да си правят записи, отчети за преговорите. Понякога преводачите са молени да погледнат дали всичко е записано правилно в тези записки.

Взгляд: Записките, които преводачът прави в течение на беседата за официални ли се смятат, или за лични?

Д.Р.: Естествено, някои бележки се правят, за да бъде по-лек преводът. Но е невъзможно да се води подробен запис при интензивен диалог, защото скоростта на разговора превишава възможностите за записване. Обикновено такива отметки се прилагат към водещите се за официални записки на преговорите. Но понякога преводачите ги отнасят със себе си.

Взгляд: Можеше ли външният министър на СССР Андрей Громико да ви приближи като свой подчинен и да се интересува от съдържанието на разговорите, които тъкмо сте провел, например, на генералния секретар Леонид Брежнев?

Д.Р.: Не е възможно да си представя такава ситуация. По принцип преводачът не е длъжен да служи като източник на информация за когото и да е. Естествено тези, които трябва да знаят, за какво са се отнасяли преговорите, ще научат. Но не от преводача.

Взгляд: Имало ли е случай, при който преводите на различните преводачи не са съвпадали и това е предизвиквало спор?

Д.Р.: За такива случаи не ми е известно. Ако се е случвало, това е сериозна грешка на МВнР или на тази държавна структура, която осигурява преговорите с такива преводачи, които бият в различни посоки.

Взгляд: Сблъсквали ли сте се със ситуация, при която преводачът, по-точно неговият превод, да предизвикват недоверие у първите лица?

Д.Р.: Много рядко. Участвал съм в много срещи на високо равнище, за няколко години е имало само един случай от този тип, но всичко бе уредено бързо, нямаше никакви проблеми.

Андрей Андреевич Громико, прекрасно владеещ английски език, понякога поправяше преводача. Това бяха много неприятни за преводача моменти, но помагаха.

Първото лице трябва да има пълно доверие към преводача – и като професионалист-лингвист, и на неговия политически профил. Преводачът трябва да бъде абсолютно надежден човек от гледна точка на първото лице и хората, които му препоръчват този преводач.

Взгляд: А кога първите лица могат да си позволят да общуват изобщо без преводач? Вече съвсем очи в очи? Нали Путин общува с колегите си и на немски и на английски.

Д.Р.: И така може. Това по принцип е нормално. Но когато се водят сериозни, с ясна тематика преговори, дори и добре знаещият езика ръководител едва ли ще води диалог. Нали тук са възможни нюанси, възможни обрати в разговора, които могат да се преведат адекватно единствено от професионалист. На сериозните преговори съдържанието е най-важното. Когато разговорът е на по-прости теми, то тук може да се поговори и на нероден език.