Търговската война между Китай и САЩ провокира „домино ефект” в енергийния пазар

Доскоро Китай закупуваше във внушителни обеми втечнен природен газ от САЩ, но търговската война с Вашингтон накара Пекин да се откаже от услугите на Америка. Сега по отношение на покупките на енергийни ресурси Поднебесната гледа към Русия и нови партньори, а САЩ ще трябва да се постарае, за да замени толкова голям клиент и инвеститор, пише Nikkei Asahi Review.

Изглеждаше, че по отношение на енергетиката САЩ и Китай са добра двойка, най-малкото в рамките на търсенето и предлагането на втечнен природен газ. Пекин отдавна искаше да изчисти въздуха си от смог, отказва се от въглища и Америка имаше какво да предложи в замяна. Но тук започна търговската война, пише наблюдателя от Nikkei Asahi Review Такеши Кумон.

Според автора на статията, настоящето митническо противостоене между САЩ и Поднебесната е провокирало „ефекта на доминото” в енергийната сфера, който може да се чуе далеч извън пределите на двете най-големи икономики на света.

През 2017 г. Китай става вторият най-голям вносител на втечнен газ на света след Япония и пет пъти увеличава покупките си от САЩ, имайки намерение да ги увеличи дори повече. Но след като на 24 септември президентът Доналд Тръмп въведе поредния пакет мита по отношение на стоките китайско производство, Пекин обяви въвеждането на допълнително облагане на американската продукция, включително и втечнен газ.

Това решение на китайското ръководство доведе до безпокойство сред общото население. Например в Чунцин около 100 хил. автомобила се задвижват с газ, а собствениците им са загрижени за възможно увеличение на цените. Но, както напомня Кумон, Пекин има и други възможности. Така той активно развива отношенията си с две страни, които чиито отношения с Белия дом не са гладки – Русия и Иран. Съединените щати, от своя страна, губят доходоносния пазар и са принудени да търсят нови купувачи.

Тази нова реалност можеше да бъде ясно проследена още през септември на Източния икономически форум във Владивосток, където руският президент Владимир Путин, като „основен гост”, се срещна с китайския лидер Си Дзинпин. Както се съобщава, разговорите между ръководителите на двете страни засегнаха въпросите за сътрудничество в енергийния сектор, включително природния газ.

На същия форум, China National Petroleum Corp. (CNPC) обсъди с руската газова компания „Новатек” проектите за втечнен газ в Арктическия океан, за които инвестициите от Китай са много важни. Друг голям проект е газопроводът „Силата на Сибир”, който доставя руско гориво на Китай. Според журналиста в някакъв момент инициативата спира, защото Китай започва да разчита на американския ВПГ. Но сега изглежда, че са проектът започва отново, а в Русия говорят за допълнителни доставки на газ над предвидените и за пускането на Силата на Сибир до 20 декември 2019 г.

Ако говорим за Иран, той, подобно на Русия, се превърна в цел на икономическите санкции на САЩ. В същото време CNPC купи от френския енергиен гигант „Тотал” правата за разработване на част от петролното и газовото поле в Южен Парс в Иран. Разбира се, Пекин няма да може веднага да получи газ, но това е негов дългосрочен проект.

Освен Русия и Иран, като част от разширяването на програмата „Един пояс, един път” Китай обмисля присъединяване към инициативата за изграждане на тръбопровода TAPI, в която участват Туркменистан, Афганистан, Пакистан и Индия. Други доставчици на газ, като Катар, Австралия и Канада, просто не могат да пренебрегнат огромния китайски пазар и обмислят възможността да сключат съвместни сделки.

За САЩ всичкото това вълнение около Китай, разбира се, е нерентабилно, напомня авторът на статията. Търговската война с Пекин може да забави развитието на американския енергиен сектор. За проекти, свързани със ВПГ, са необходими внушителни финансови инвестиции, но сега американските производители не трябва да разчитат на големи китайски инвеститори. Дори без подходящо финансиране, съдбата на дори настоящи проекти на стойност около 60 млрд. долара остава под въпрос.

Интересното е, че президентът Доналд Тръмп вижда в американския енергиен сектор начин за намаляване на търговския дефицит с други страни. Но без Китай, за да запази поне съществуващите работни места, американският лидер спешно трябва да търси нови купувачи. Засега Япония и Европа се справят доста добре с тази роля – те дори са готови да направят отстъпки за сделките за втечнен природен газ и да купуват повече, за да не гневят Вашингтон поради търговския дефицит.

Обобщавайки, Кумон подчертава, че поради факта, че нововъзникващите икономики консумират все повече ресурси, както и поради търговската война между САЩ и Китай, в резултат на което се появяват нови доставчици на газ, глобалният енергиен пазар претърпява големи промени и основните му продукти стават мощни оръжия в геополитическия арсенал на големите държави.

Превод: В.Сергеев