АНАЛИЗИ
Това ли е краят на партньорството между
Турският журналист Кълъч Бугра Канат в колонка за електронното издание на турския вестник Daily Sabah пише за партньорството между Турция и САЩ, напрежението между двете съюзни държави и идва ли краят на всичко това. Агенция „Фокус“ представя материала без редакторска намеса.
Има много въпроси около бъдещето на турско-американското партньорство в последните няколко седмици. Има песимисти, които спорят, че отношенията никога няма да се възстановят от турбуленцията, в която навлязоха и това историческо партньорство ще се разпадне. Има и оптимисти, сега по-малко като брой и по-предпазливи отколкото бяха преди, които виждат сегашното състояние на отношенията като просто една фаза на турско-американските отношения, които понякога са били нестабилни, но като цяло са устойчиви. За песимистите, последната фаза на кризата между двете държави, която избухна като резултат от процеса срещу свещеник Андрю Брънсън, е само симптом за разпадащите се отношения. За предпазливите оптимисти, причината за кризата е породена от неразбирателствата и липсата на комуникация, която беше налице между лидерите на двете държави.
Важно е да се разбере, че партньорството между двете държави достигна до определена точка в края на Студената война. През 90-те години на ХХ век партньорството имаше шанс да се възроди и започне на чисто от двете страни. Въпреки това американската администрация предпочете да преследва политика на установяване на „ad hoc“ партньорства през този период и съюзниците в НАТО се провалиха в това да се реформират и да обновят природата на Алианса. Турция и САЩ също направиха „ad hoc“ алианси в Персийския залив и по време на хуманитарната намеса в Сомалия. Тези партньорства се превърнаха в правило на играта. Въпреки това, когато навлязохме в новия век, двете държави започнаха да имат несъгласия по отношение на кризисните райони. Различията на интересите и притесненията достигнаха до висока точка във войната в Ирак и от тогава в повечето близкоизточни кризи двете държави се провалиха в това да постигнат сходство в политиките си. Това накара някои наблюдатели да предложат концепцията за „транзакционни отношения“ като дефиниция на новото състояние на турско-американските отношения.
В тази нова концептуална рамка тези наблюдатели очакваха, че двете държави ще могат да работят в някои области на сходство и да се опитат да не доведат отношенията до ръба при случай на несъгласие в интересите. Въпреки това, в последното десетилетие видяхме, че това е сравнително трудно уравнение за поддържане. На първо място, районите с несходства в интересите станаха твърде големи за управление.
Нещо повече, американската страна доведе нивото на кризата до значителен разрив. Особено в последните няколко години, имаше постоянна заплаха към Турция за налагане на санкции за различни неща, от ракетните системи С-400 до случая с Брънсън. Нямаше очевидна асиметрия по отношение на реакциите на двете държави към различните кризи. Второ, имаше голям проблем в доверието. Помощта на САЩ към свързаните с ПКК Народни отряди за защита (YPG), арестът на турския банкер Хакан Атила и начинът, по който неговият процес беше проведен, присъствието на Фетуллах Гюлен, лидерът на ФЕТО, в САЩ и всички други дипломатически инциденти, извършени от различни институции на САЩ срещу Турция допринесоха за тази криза на доверие и увереност. Не беше само Турция, но и много от съюзниците на САЩ пострадаха от същия проблем в отношенията си с Вашингтон. В тези несигурни времена беше много трудно да се установи транзакционно партньорство.
В това кризисно стечение на обстоятелствата за двустранните отношения е важно да се осъзнае, че отношенията се нуждаят от нова концептуална рамка. Това ще изисква поетапен подход, който ще започне с използването на ефективни дипломатически механизми за намиране на общи черти в кризисните райони. Установените работни групи след посещението на бившия държавен секретар Рекс Тилърсън могат да бъдат първа стъпка за това. Истина е, че двете държави могат да работят заедно в някои критични райони. От Афганистан до Балканите, от енергийната сигурност до войната срещу тероризма, двете държави споделят важни цели; въпреки това, последните кризи демонстрират, че тези общи цели не могат да генерират стратегическо партньорство.
Това, което трябва да се направи в предстоящия период, е двете държави да започнат стратегически диалог, който ще определи ключовите райони на геополитическо значение. Това ще бъде ключово, за да се придаде някакъв смисъл и съдържание на партньорството. Те трябва да установят работеща връзка, за да спрат разпространението на кризата в различни райони. Задържането и контролирането на кризата е първата стъпка, която трябва да бъде предприета. Преговарящите и дипломатите трябва да бъдат иновативни и креативни, за да се справят с кризата и да я приключат.
В частност САЩ, които наложиха неприемливи мерки срещу Турция по време на тази криза, трябва да разберат, че публичното мнение е много важна част от механизмите за взимане на решения. Реакцията на Турция към САЩ не трябва да бъде подценявана. За разлика от други държави, външната политика е значителна част от публичното мнение и ще продължи да бъде такава.