Техниките за избори, които политиците отхвърлят. И защо пак откриваме топлата вода

Урна с бюлетини за парламентарните избори, с пропорционални листи.

От 3-4 години сякаш живеем в повтарящи се събития по отношение на изборите в България. Хората, които се занимават с тая материя от по-дълго време, са хванали мазоли на езика да повтарят едни и същи неща и те да не стават. И експерти, и журналисти въртят едни и същи въпроси. Знаят отговорите. Има ги в предишни публикации, има ги в стенограми на разни съвети, комисии, конференции, кръгли маси и др. И пак, и пак се спъваме в един и същи камък…
Една публикация в „24 часа“ ме провокира да прегледам какво съм писал за изборната технология, за да се види, че топлата вода отдавна е открита, но ние не искаме да се изкъпем в нея.
В българските избори има един основен принцип – политиците не приемат нещата, които не разбират. Докато някой експерт не им направи анализ на въздействието върху съответната партия. И ако има изнася се обединяват и ги приемат по нощите, както стана наскоро.

Кандидатирането в две листи

През годините има десетки предложения да се отмени това право. То нарушава принципа на равнопоставеност на кандидатите, защото по решение на партиен орган дава привилегия на част от кандидатите. Една част са водачите на листи, а другата част са хора от листите, които ще заемат освободените места, ако някой избран кандидат стане администратор. От друга страна, подобно право за две листи въвежда в заблуждение избирателите и е подмяна на вота (гласуваш за Бареков – получаваш Баракова). Помните ли тази чаровна учителка от Пловдив? И въпреки разумните аргументи, политиците без обяснения оставят тая порочна практика във всичките изборни кодекси. А кандидатите, които са били по-назад в листата, но са станали депутати, целуват ръка на партийния вожд и на водача на листата и послушно гласуват. С надеждата, че следващия път пак ще са на хранилката.

Преференцията

Нека да е ясно – единичната незадължителна преференция не беше мечтата на експертите при новия изборен кодекс. Имаше дебати и това беше единственото, което успя да пробие при партиите. Имаше десетки предложения за нулев праг на преференцията, за задължителна преференция, за множествена преференция и за невалидност на гласовете с повече от 1 преференция. Партиите заеха кръгова отбрана и отхвърляха без аргументи всичко друго. Никакви аргументи и примери от близки и далечни страни не бяха чути. Наскоро направиха опит да я обезмислят изобщо.
Можем да я наречем мажоритарен микроелемент. Слава Богу, в края на краищата намесата на Борисов засега предотврати опита да бъде направена мажоритарен нано-елемент.
Върхът на съпротивата беше въвеждането на кръгчетата. Партиите ги прегърнаха горещо. С тези кръгчета партиите се освободиха от необходимостта да обясняват какво е преференция. Просто казваха „не пипайте там“ или лъжеха, че може да се задраскват повече от едно и така убиваха преференцията, но гласът за партията/листата остава действителен. Някои партии като ДПС направо забраниха на симпатизантите си да използват преференцията. И сегашният срамен процент на недействителни гласове може да се тълкува и като протест на хората, срещу натиска на партиите за неизползване на преференцията. Тук шампиони са ДПС. Първо обещаваха, че ще ограмотяват електората си. После тръгнаха във фронтална атака след като ключови играчи останаха извън Парламента.
Защо партиите не искат преференцията или искат високи прагове?
Ами за да си гарантират персоналния състав на „корпорацията“. Може ли да се реши този проблем? Може. Ако законът се промени и листите се регистрират по азбучен ред. После номерата на всеки кандидат се теглят по жребий от ЦИК/РИК/ОИК. И спечелените от партията места в изборните органи се попълват по реда на номерата, раздадени с жребий. Предлагано ли е? Да. Приема ли се? Категорично не. Който го предлага може да отнесе и бой или да го изгонят като гост от някое открито заседание на правна комисия.
Защо няма имена в бюлетините?
Ами няма място. Не може да има само името на водача или на първите трима. Какво искаме? Властта да се избира от гласоподаватели, които не могат да запомнят две числа? Нещо като маймуна с калашник.

Феноменът 15/15

(Бел. ред. – Феноменът 15/15 придоби популярност на евроизборите през 2014 г., когато се гласуваше преференциално за кандидати за европейския парламент. Кандидати с определени номера събират неочаквано висок брой гласове благодарение на съвпадението между номера на партията в интегралната бюлетина и номера на самия кандидат в партийната листа. Така изпреварват поставените по-напред в листата и понякога им „открадват“ депутатското място.
Тогава в листата на БСП, които бяха с номер 15 в интегралната бюлетина, под същия номер бе поставен и незнайният тогава Момчил Неков. Съзнателно или не, много гласоподаватели бяха отметнали номер 15 и в списъка с партии, и в списъка с кандидатите на БСП. И Ненков изпревари и водача Станишев).
Това е изцяло вина на партиите – 100%. От страх да не рекламират преференцията, партиите в началото мълчаха за нея. Те пълнят гушите на медиите за кампанията си, вместо да ограмотяват електората си. Вина е и на ЦИК. Кампанията с клипчета е разбираема за интернет-поколението под 35 години. Тя не е разбираема за възрастните. И трябва да не си много в час, за да направиш такава кампания в страна с 2.5 милиона пенсионери, 1 милион маргинализирани общности. Резултатът – 14% недействителни гласове и феномени 15/15.
Може ли да се реши този феномен? Може. Има варианти да се махнат номерата на партиите и да останат само имената им (скрит образователен ценз, нали това искаме). Може и само емблемите на партиите да останат на бюлетината и номерата за преференцията.

Преференцията и купуването на гласове

Много добре стана! Така трябва да бъде. Да стане ясно, че партиите и коалициите, особено на местно равнище, не са отбори от съмишленици с идеали, мечти и програми, а групи за постигане на лични интереси и обсебване на ресурсите. И ритането по кокалчетата на съпартиеца си е част от играта. Както се изрази един партиен активист в Доспат по време на целувката на БСП с ДПС, принципът е „прееби другарчето“.
Ама купували преференции – ами да не купуват и да не продават, бе. Нали ги купуват партийните кандидати, които са вече в листата. Що сте ги сложили там като са нелоялни мошеници? Как в Полша, Чехия, Цейлон (Шри Ланка), Финландия и по други места има преференции, само тука не може да има, щото купували. А представяте ли си ако станат изборите мажоритарни каква търговия ще падне, и какъв бой и заплахи ще има. Защо си мислим, че мажоритарните избори ще са като в Англия и Франция? Ами ако станат като в Нигерия и почнат да палят районните и общинските избирателни комисии?
И досега има вайкане, че бюлетините се отваряли и нямало тайна на вота и гласовете се виждат през урната. Още през 2009 г. беше показана удобна млечно-прозрачна урна, която хем позволява да се наблюдава скоростта на пълнене, хем не позволява да се види вота ако бюлетината се разгъне. И на всичкото отгоре е здрава, може да се транспортира до преброителен център и да се ползва поне за 20 избора. Може и да се заключва и да се проследява кога и кой я е отварял. Може да съхранява материалите безопасно след изборите. И като е празна да се съхранява удобно. Е, политиците не я приеха. И досега не искат нормални урни, а чупливи кристално прозрачни кутии и чували.

Машинното гласуване стана модерна тема

Тук шизофренията е пълна. Искаме с машини да попречим на партийно подбраните членове на СИК да правят магарии и фокуси с бюлетините и протоколите. Вместо да назначим в СИК млади хора и хора, които с професиите образованието си внушават доверие, ние приемаме, че даже и неграмотни могат да са членове на СИК. На всичкото отгоре партиите могат да ги сменят до последния момент. Да не говорим, че обученията на ЦИК са по 2 часа, от които единият е отива за четене на извадки от Изборния кодекс, а вторият е за указания по логистиката на процеса (бусове, вода, чували, закуски и др. важни работи). Е, не е ли по-добре да сменим хората и после да харчим пари за железа, които догодина някой ще прати на боклука с едно среднощно заседание.
В малките секции един машинен глас може да струва колкото един кубик дърва. И някакви папагали повтарят, че демокрацията е скъпа и трябва да се плаща. Ако изобщо ще има машини, то трябва да се мисли за изцяло машинни секции в големите градове, за машинни изборни центрове. Така с малко машини ще се санират голям брой гласове. Баба Иванка на село ще преживее и с хартиена бюлетина. Но машините не отменят необходимостта да се смени принципа и критериите за подбор на СИК.

Дистанционно гласуване

Хубаво. Там, където го има, степента на доверие в изборния процес е висока. Това се отнася и за гласуването по пощата. Нека го направим за чужбина. Нека го направим в съчетание с критерий за уседналост и при парламентарните избори.
Има и много други елементи от изборния процес, които са дъвкани с години – например по-късо време за гласуване в малките секции, по-ранно приключване на изборния де (по светло). Броене в преброителни центрове, непартиен подбор на всички избирателни комисии, особено на СИК, образователен ценз на СИК, опростени протоколи, премахване на някои партийни фигури и изборния процес (представители на партии) и др. Сега предстои нов кръг на дискусии по стари проблеми. Дано да има поне малък прогрес. Както казала Айшето – „Ха дано, ама надали”…