БЪЛГАРИЯ
Стратегията е пазар за деца – лов за деца от бедни семейства
Действително одобрена стратегия няма, но има проект на стратегия, който се обсъжда.
Основните страхове на гражданите са свързани с липсата на дефиниции и определения на понятия.
Не е ясно, например, какво представлява задължителния социален патронаж за деца от 0 до 7 години и кой ще го извършва – социален, държавен служител или НПО.
Към плана на стратегията в плана на всяко едно действие и мярка се предвижда участие на НПО, обаче никъде не е обяснено кое ще е това НПО и кой ще участва в него.
Този задължителен социален патронаж на мен ми изглежда така сякаш ще се оглеждат всички деца и тези, които са в някакъв риск, защото например, родителите са бедни, ще бъдат взимани.
Никъде не става ясно също какво е ранно сексуално образование.
Как да се съгласим да има ранно сексуално образование, когато не знаем какво точно включва то и кой ще обучава децата ни.
– Как ще се тълкува “намаляването на броя на децата в пренаселени жилища”?
– Мярката за намаляване на броя на децата в пренаселените жилища също не е ясно как ще се тълкува.
Тази редукция значи ли, че ще влезнат социалните служители във всяка къща и ако преценят, че не е достатъчно пространството, ще вземат децата.
Ако до сега съда има възможност да контролира тези процеси, с приемането на стратегията, това няма да бъде възможно.
Стратегията ще доведе до това хората да имат по-малка възможност да се защитават в съда.
И сега Законът за закрила на детето не дава възможност на родителя да участва в съдебния процес, в който му настаняват детето в приемно семейство.
Абсурдно е това, защото решението се взима само на база на доклада на социалните.
Голяма част от тях изобщо не са верни.
– Съобразена ли е стратегията с българското законодателство?
– Стратегията не е съобразена с българското законодателство, защото според нея децата имат равни права с родителите.
Законът в момента е категоричен, че едно дете до 14 години не може да съзнава своите действия и постъпки, затова се представлява или от неговия родител, или от друг законен представител – настойник попечител.
Поради тази причина детето до 14 годишна възраст не е наказателно отговорно.
Затова те не могат да се женят, нямат избирателни права и др.
Тези неща са заложени в Конституцията и в ГПК и в Наказателно-процесуален кодекс.
В един момент, обаче, стратегията обяснява как детето е абсолютно равно по права с родителите си.
Това е обратно на всички закони и не отговаря на правната реалност.
Въвежда се и пълна забрана върху физическото и емоционалното насилие над детето, т.е. ако родителите утре се скарат и детето се разплаче, това е емоционално насилие върху него, същото ще е и ако утре не го пуснат да излезе, защото има двойка, то това също предизвиква душевно страдание.
– Какви инструменти за възпитание ще останат за родителите?
– Според тази стратегия родителите нямат почти никакъв инструмент как да възпитават детето си.
Родителят става производител на деца без права.
Българинът ще осъзнае колко сериозен е проблемът чак когато стигне до съда.
Там родителите ще бъдат изкарвани като насилници, затова че не са позволили нещо на детето си.
Стратегията прави родителите безпомощни, защото ги лишава от възможността сами да упражняват правата си.
Тази стратегия създава и монопол на НПО-та, защото, за да обслужват едно дете те получават 3000 лв. за социална услуга, а в момента около 500 000 деца попадат в категорията “деца в риск”.
Ясно се вижда за какъв пазар става въпрос, който може да генерира милиони от социални услуги.
Стратегията е пазар за деца – лов за деца, които са от бедни семейства.
Адв. Петър Николов, Фейсбук