Странните кредити на ББР ще стигнат до прокуратурата

Отстраненото ръководство на Българската банка за развитие е поемала рискове, които нормална банка не би поела. Единственото възможно обяснение за тези рискове е съществуването на заlисимости между действалия тогава надзорен съвет и хора извън банката, които са разпореждали какво да се случва. В момента подготвяме портфолио от тези странни решения за отпускане на заеми и ако се съберат достатъчно данни, ще ги дадем на прокуратурата. Изглежда, че данни за несвойствени дейности има.

Това коментира пред Генка Шикерова от „Свободна Европа“ икономическият министър Кирил Петков.

Петков отказа да посочва конкретни компании, но уточни, че два от заемите на стойност от по над 100 млн. лв. изглеждат твърде рискови. Тези кредити се обслужват, но лихвата по тях е много малка, а плащането на главницата – много отдалечена във времето. Въпросът, който трябва да преценим, е дали рискът от това голямо плащане в края на периода е огромен или просто голям, коментира Петков. Той допусна, че може да се наложи ББР да признае очаквана бъдеща загуба по кредита и да осчетоводи провизии, като това може да доведе до загуби от десетки милиони левове за данъкоплатците.

За да минимализира риска, ръководството на банката ще води разговори с компаниите, разглеждат се вминателно бизнесплановете по тези кредити, но банката е действала доста оптимистично при одобрението им, коментира още Петков. Според него може да се договорят допълнителни обезпечения, но може да се стигне и до провизии. Вече стана ясно, че с подобна структура е отпуснат заем от 150 млн. лв. на свързваната с Румен Гайтански-Вълка компания „Роудуей Констракшън“. При този кредит която вноската по главницата за 2020 г. е минимална – 170 000 лв., а голяма част от плащаният са предвидени към датата на падежа – 2029 г.

Има шанс договорът за изграждане на огромен нов правителствен център от 90 000 кв. метра на територията на „София тех парк“ да бъде прекратен с минимални щети, като евентуално се покрият само платените по него суми за проектиране, коментира още Петков. Както „Сега“ писа, договорът се оказа възложен тихомълком без конкурс от държавното дружество „Монтажи“ на консорциум „Планекс-ГЕС“ и възлиза на огромна стойност – 228 млн. лв. с ДДС. „Това е поредно безумие – в средата на ковид кризата да давате стотици милиони за нов правителствен център. Виждал съм такива безумия само в арабските страни, които не знаят какво да си правят парите и строят небостъргачи за министерства“, коментира Петков. Той бе категоричен, че няма никаква нужда от този проект и теренът може да се използва за привличане на нови фирми в парка.

Петков за пореден път изрази недоумение от съществуването на Държавната консолидационна компания като шапка на съвсем разнородни дейности. Още не разбирам каква политика може да се преследва с това, коментира икономическият министър.

„Не е имало оферта към мен да бъда премиер. Никой не е водил с мен разговори за позиции след първите консултации с „Има такъв народ“, коментира още Петков. Той бе категоричен, че би приел покана само ако получи свобода на действие и е в екип с Асен Василев, на който има голямо доверие. „Икономическка политика, която не е стикована с финансовата политика, не работи“, коментира Петков.