След 30 години демокрация комунистическият бизнес си поиска медии като в Северна Корея Тогава беше така. А сега? Сега така е в Северна Корея…

На форум в столицата бизнесмени заявили: Българите няма да напускат толкова масово страната, а тези в чужбина биха се върнали, ако медиите у нас дават по-достоверна картина за местната икономика и успехите на бизнеса.
Сериозно обвинение на мероприятие под надслов: “Да извадим успеха от анонимност”. Организатор е Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Изказалите се и ръкопляскалите им без съмнение са сериозни, умни и находчиви хора с добри доходи, а някои направо богати.
Един от тях заявил гордо, че малцина знаят, че първите две пера в българския износ са машиностроенето и автомобилостроенето, както и електротехниката и електрониката. Същият човек попитал: „Черногледството официална религия ли е в България? Успехът вдъхновяващ пример ли е или е плод на завист и повод за обяснения, че всичко е резултат от нагласени обществени поръчки? Всеки успех се обяснява с нагласени поръчки или с куфарчета, което е обида за огромното мнозинство почтени, талантливи български предприемачи“.
Ами има и куфарчета, има и уредени обществени поръчки, има и завист и омраза – има ги. Този господин не знае ли за тях? Къде е живял досега? Има и честни бизнесмени, но тяхното ходене по мъките само потвърждава лошия климат и среда.
Много примери мога да дам на този възмутенбизнесмен, но ще се постарая да припомня най-важното.
Почтените и талантливите предприемачи постигат нещо тук въпреки системата и безбройните пречки, които срещат. „Въпреки“ е ключовата дума…
Нататък… Съотношението на доходите на най-богатите и най-бедните 20% (квинтил) от населението в България достигна рекордните 8.2 пъти през 2018 г. Данните са на Евростат. Страната ни официално е обявена за лидер в класацията по подоходно неравенство в ЕС след 5 години отчитан ръст на икономиката. Самото неравенство е определено като „критично“.
На последно място сме по стандарт на живот в ЕС. Така е вече 11-та година, откакто сме членове на съюза – данни на Евростат, БАН и НСИ.
Но сме първи по смъртност и заболеваемост. Първи по неграмотност. Насилие в училище и семейството. Първи по нисък праг на възрастта за пушене и употреба на дрога.
Данните от края на септември сочат, че под прага на бедността у нас са 1 663 668 души. От няма и 7 милиона население!
Медиите ли са виновни за това дередже? Единайсет години страната е на дъното и нито управлението, нито икономиката променят нещо. Нека бизнесът обясни на тези близо 1,7 млн души, че всичко е цветя и рози. Може някой да се върже, гледайки колоните с отиващи на почивка в Гърция българи. И защо отиват там тези 5%, които могат да си го позволят? Отговорът отново е в бизнеса, а не в медиите.
Определящ за икономиката на една страна е инвестиционният климат. В периода 2007-2017 г. общият обем на чуждестранните инвестиции у нас остава непроменен – около 18 млрд. лв. Върхова е била 2008 г., когато те са 24 млрд. лв., при това най-много са местните инвестиции, т.е. на български предприемачи.
Защо после нещата тръгват надолу? Това трябва да кажат хората от бизнеса – ясно и високо. Но кой знае защо не го правят. И тогава се ражда идеята да бъдат нарочени медиите, като приносители на неприятни вести.
А цифрите са безмилостни. За 10 години преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са намалели 10 пъти в абсолютна стойност и 14 пъти като процент от БВП. От 17,7 млрд. лв. през 2007 г. ПЧИ падат на 1,8 млрд. лв. през 2017 г., а като процент от БВП от 28% през 2007 г. намаляват до 2% през 2017 г. Това е положението. Дори средствата от емигрантите са повече от преките инвестиции. И това ли медиите трябва да крият?
Списъкът на чуждите инвеститори, които са си тръгнали от страната през последните три години е дълъг поне колкото от Бояна до Подуенската гара…
Внушението, че хората напускат България, защото медиите не отразяват успехите в икономиката, е удобно не толкова за бизнеса, колкото за управляващите. И е много опасно. Репортажите от поредната отрязана лента на поредния цех за кабели, седалки или пластмасови стопове и мигачи са първа новина в немалко медии. Въпросните цехове често се представят като огромни заводи, а правителството и управляващите са сочени като съзидатели на светлото бъдеще. Но бедните не намаляват. Защо?
Защото това са съпътстващи производства, реализирани от подизпълнители. Не че е лошо, но подобно нещо се случва навсякъде – от Етиопия през Перу до Камбоджа.
Големият проблем в България е корупцията, но на въпросния форум тази тема очевидно е била нежелана. Корупцията обхваща хора от най-високото ниво на държавата до най-ниското, където бедни хора си продават гласовете, за да оцелеят няколко дни.
Да не забравяме и ужасната бюрокрация, тромавите административни процедури, разбитото гражданско общество, неефективното правораздаване. Липсата на справедливост демотивира гражданите, превръща ги в пасивни свидетели на всичко, което се случва.
Това, че медиите недостатъчно отразяват постиженията на икономиката, е гадна лъжа. Пише се и се показва нещо, което го има. За съжаление статистиките за реалния живот не са розови, каквито ги виждат от властта и бизнеса. Няма как да привлечеш хора, които живеят, учат и работят в правови държави, където има не само върховенство на закона, но и равенство пред закона.
България е на последно място по върховенство на закона сред страните от ЕС за 2018 г. Последна от 45 изследвани страни в Европа. България е и най-корумпираната държава в ЕС, като по този показател отдавна изпреварвамеУнгария, Румъния, Гърция и Хърватия. Нивото на корупцията е толкова високо, че се е превърнало в „основна пречка“ за приемането на страната ни в шенгенското пространство. „Сивата“ икономика е 30% и е рекорд за ЕС.
Наистина има растеж на икономиката и това не е пренебрегнато от медиите. Но подобен растеж имат почти всички страни. Дори Сърбия ни изпреварва значително по показатели като разкрити нови работни места на глава от населението, преки инвестиции от чужбина и ръст на БВП.
Кучето е заровено другаде, но бизнесът, или поне участниците във въпросния форум, не желаят да назоват нещата с истинските имена. Икономиката ни в голяма степен зависи от отношенията на бизнесмените с водещи политически фигури и кръгове. Това ражда зависимости и политизиране на икономиката, а понякога и до мафиотизиране на отделни сектори. Бизнесмените не знаят ли как се финансират избори? По същият начин се финансират и медиите, които прославят властта и прокуртурата, които пък разпъват „чадър“ над тези, които са им близки, предани, сговорчиви и щедри. Разбира се, че не всички са такива и затова трябва да преодоляват огромни трудности.
В България отдавна съществува мафиотизиран кръг – всички отлично знаят Кой е той, – който разпорежда на кои медии да се дават реклами и на кои – не. Нарежда също кои медии да бъдат удряни от държавното обвинение, данъчни, КПКОНПИ, МВР, ДАНС и пр., както и кои да бъдат пазени. Същата матрица се прилага и към икономически субекти. Ако бизнесмените от мероприятието за вредите от медиите вярват, че хората – тук и зад граница, – не виждат това, жестоко се лъжат! Някои предприемачи, банкери и др. лично са предупреждавани да не дават реклами в определени медии, защото „не са от нашите“ и трябва да бъдат унищожени. Това да не е някаква новост?…
Упрекът към медиите е продиктуван от друго място, а въпросният форум само препредава посланието: Вие, медиите, сте виновници за всичко, включително за заминалите над 2 млн българи, за невярващите на грандиозните икономически успехи тук, както и за каквото още се сетите. А ние сме в бяло и розово.
Ако медиите започнат да превъзнасят невиждания икономически възход на бизнеса по-добре ли ще му стане? Няма да го рекетират, изнудват и шантажират с компромати и клевети? Да пишем, че в селата хората се радват на новите грандиозни строежи, а режимът на водата в Перник е подла американска/руска диверсия? 1,7 млн българи са щастливи, защото, нали, парите не са всичко в този живот…
Историята познава такива примери.
Княз Потьомкин карал художници да рисуват на огромни табла красиви селски къщи. Нареждали ги край пътя, по който щяла да мине Екатерина Велика и тя се радвала на благополучието на нейните поданици…
През 1924 г., когато Ленин бил вече болен, Сталин разпоредил всяка вечер да се въртят специални броеве на „Правда“, „Труд“ и „Известия“ с новини за големи икономически успехи, фалшиви статистики, преизпълнени планове и доволни от живота съветски хора. Сутрин тези вестници ги носели на Ленин.
И бизнесмени, защо не казахте и една дума за свинските медии? Вероятно защото ви харесва как славят властта и прокуратурата, което за вас е истинска журналистика. Кафявата журналистика…
Розови очила и пранги за медиите, това ви се иска. Очилата за медииите на онзи, дето отсъства от материалите по делото „КТБ“, а пранги за останалите. Направо си кажете, че искате да е като в Северна Корея: успехи, успехи и пак успехи.
По-добре ли ще се почувствате?
Борис Петков
П.П. Да допълня. Издаването на медии също е бизнес. Финансира се от реклами и тогава е независим. Рекламният пазар в България е нищожен, донякъде заради лоша рекламна политика на самите предприемачи, много от които смятат, че парите за реклама и ПР са хвърлени на вятъра. Принудени да оцеляват ден за ден, някои медии влизат в договорки с политически и бизнес кръгове. Това им коства свободата и лишава гражданите от обективна журналистика. Това не е ОК, но вината далеч не е само на медиите. Протегната ръка и диалог са решението, а не търсене на вина у другия, това намеквам…