Сенатът не е магазин. Как София удави в конспирации критиката от САЩ

Хора от върха на една институция ви казват, че вашата корупция им пречи да си говорят с вас, а вие им отговаряте, че те са “господин никой” с най-обикновено лично мнение. Накрая ги изкарвате и кукли на конци, задвижени от хора, на които е платено от ваши противници.
Тази история започна на 4 март, когато двама водещи американски сенатори от Комисията по външна политика разкритикуваха корупцията в България, а позицията им беше омаловажена от български политици и медии.
Дипломати и експерти във Вашингтон реагираха с недоумение на отговора от София.
Сенатът на Съединените щати не е магазин, в който можеш да влезеш и да си купиш определена позиция, обясниха пред Свободна Европа бивши американски посланици и експерти по политическия процес във Вашингтон.
На 4 март председателят на Комисията по външна политика в Сената Боб Менендес (демократ) и най-старшият представител на републиканците Джим Риш заявиха, че “постоянната корупция, влошаването на медийната свобода, политизирането на правосъдието и други заплахи за върховенството на закона поставят сериозни предизвикателства пред двустранните американско-български отношения”.
Първоначално управляващите в България нарекоха позицията “писана на коляно” и “неофициална”. След като стана ясно, че изявлението е публикувано на официалната страница на сенатската външна комисия, както и на сайта на посолството на САЩ в България, версията се промени и управляващите в София започнаха да твърдят, че техни политически противници са платили на лобисти във Вашингтон, които са осигурили критичната позиция.
Политическата система в Америка обаче не функционира така. “Нито един сенатор не би изказал позиция, за която му е платено”, коментира американски професор по политически науки, а бивш посланик на САЩ в България не скри раздразнението си с думите: “Не съм пушка под наем”.
Версията, че някой е платил и срещу това е получил политическо изявление от сенатори, звучи невероятно и неразбираемо във Вашингтон.

Как се появиха лобистите?

Още на 5 март в централата на управляващата партия ГЕРБ се проведе извънредна пресконференция с участието на зам.-министъра на външните работи Георг Георгиев и бившия външен министър Даниел Митов, които са кандидати за депутати в листите на ГЕРБ-СДС. Те определиха позицията за неофициална, а Георгиев за първи път употреби думата “лобизъм” в тази история.
“Можем да твърдим или по-скоро да зададем въпроса дали пък не лъха на лобизъм, който идва по линия на различни републиканци за България”, каза той.
“Републиканци за България” е партията на бившия втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, който напусна управляващите след “Апартаментгейт”, а сега критикува бившия си приятел и началник в ГЕРБ Бойко Борисов.
Десет дни по-рано Цветанов се беше похвалил в сайта на партията си, че във Вашингтон се е срещнал със сенатор Тод Йънг, републиканец и член на външната комисия. Срещата е била на 23 февруари в Конгреса. Йънг обаче не е сред подписалите сенатори.
Срещите на Цветанов в американската столица са организирани с подкрепата на лобистката компания Йорктаун солюшънс, която зам.-председателят на “Републиканци за България” Павел Вълнев е наел в края на 2020 г. Тези факти дадоха основание на защитниците на управляващите да твърдят, че позицията на сенаторите е резултат от “лобизма на Цветанов”.
Тази версия не само не получи потвърждение, но и много скоро беше изоставена дори от тези, които я разпространяваха.

Да влязат другите лобисти

Ден по-рано, на 22 февруари, друг нает от българи лобист е организирал онлайн среща с десетина сътрудници на членове на външните комисии в Сената и в Камарата на представителите, както и на Комисията за сигурност и сътрудничество в Европа, т.нар. Хелзинкска комисия. В разговора не са участвали конгресмени или други официални лица.
Срещата е по инициатива на Маршал Харис и неговата Александрия груп. Той има два идентични договора, съответно с Пламен и Христина Бобокови, както и с Миню и Рени Стайкови. Първият договор е на стойност 78 хиляди долара, а вторият – за 77 960 долара, става ясно от регистъра на Министерството на правосъдието на САЩ. Бобоков и Стайков са бизнесмени, които получиха обвинения от българската прокуратура. И двамата определят това като политическа атака.
С двата договора Маршал Харис се ангажира да влезе в контакт с американски представители, за да ги информира за “състоянието на бизнес климата, гражданското общество, корупцията, прозрачността, правосъдието и общото състояние на върховенството на закона в България”.
На 8 март изданието Foreign Lobby цитира Харис, който съобщава за онлайн срещата, проведена две седмици преди сенаторите да обявят острата си позиция за България. Информацията е в платената версия на сайта.
Два дни по-късно “24 часа” заключава в заглавие, че “атаката на двамата US сенатори срещу България” е “лобизъм с хонорар от братя Бобокови и Стайков”.

Нито аз, нито някой друг американски лобист има властта, която “независимите” медии в България му приписват.

Маршал Харис

Маршал Харис не скри недоумението си от това твърдение. “Нито аз, нито някой друг американски лобист има властта, която “независимите” медии в България ми приписват”, каза той пред Свободна Европа.
Маршал Харис е дългогодишен дипломат, който е работил в посолствата на САЩ в София, Скопие и Лондон. Участва активно в преговорите за прекратяване на войните в бивша Югославия.
Харис изказа изненада, че “близки до властта или контролирани медии” са поставили под въпрос съдържанието и начина на подготвяне на позицията на сенаторите. “А в същото време трябва да са притеснени от състоянието в своята страна. Те определено не разбират, че това е официално притеснение от страна на САЩ”.

Не съм “пушка под наем”

В онлайн срещата на 22 февруари са участвали бившият посланик на САЩ в България Джеймс Пардю и бившият управляващ посолството Родерик Мур. Пардю потвърди пред Свободна Европа, а Мур не отговори на запитването по електронната поща.
“Разбира се, че правителството ще се опита да изопачи нещата и да ги омаловажи, но българите знаят истината и много от тях са доволни, че официални представители на САЩ признават проблемите”, каза Пардю пред Свободна Европа.
Бившият посланик в София (2002-2005) отдавна изказва критично отношение към Бойко Борисов и неговото управление.
“Но след като някои се опитват да ме представят като “пушка под наем”, искам ясно да заявя, че нямам никакви финансови отношения нито с хора от България, нито с лобисти от САЩ”, каза още дипломатът.
Друг бивш американски посланик също изказа недоумение от опитите за омаловажаване на позицията на сенаторите.
“Щях много да се изненадам, ако тази позиция е резултат от усилията на един човек. Това е принципна позиция на Съединените щати”, каза пред Свободна Европа Джеймс Уорлик, който беше посланик в София от 2010 до 2012 г.
Според дипломата позицията на сенаторите не може да бъде никаква изненада. Професорът по политически науки от университета Джеймс Медисън от Вирджиния Тим Ла Пира обясни, че външната комисия в Сената наблюдава особено внимателно въпросите, свързани с НАТО, както и развитието в страните членки на Алианса.
“Щях да съм много изненадан, ако сенаторите и техните сътрудници пропуснат нещо по тази тема, дори и никой да не плати на някой лобист, за да повдигне темата”, коментира Ла Пира за Свободна Европа.

Как работи системата във Вашингтон

Лобизмът е законен и регламентиран в Съединените щати. С тази професия се захващат най-често бивши политици, дипломати или техни сътрудници. Работата им е да организират срещи и да представят информация пред хора от управлението или медиите. Най-често тези срещи са с т.нар. стафъри – представители на екипите на съответния конгресмен например, в повечето случаи млади и наскоро завършили експерти. Точно такава е била цитираната среща от 22 февруари.
“Лобистите познават тези хора и могат да вдигнат телефона и да насрочат среща. Общо взето е така: “Хей, аз съм работил 20 години с тези момчета”. Лобистите могат да уредят среща за своя клиент, но само толкова”, обясни Сергей Костяев, професор по политически науки от университета Рутгерс в Ню Джърси.
Според него лобистите търсят политици, които вече са активни по определени въпроси и имат изградена позиция. Ако един сенатор никога не е говорил публично за човешки права, тогава нито един лобист не може да го накара да се изкаже по темата, допълни Костяев.
Всички дипломати и експерти във Вашингтон, с които Свободна Европа се свърза, отхвърлиха като невъзможен сценария някой от България да плати на лобист, който да му уреди желаното от него изявление. Някои дори окачествиха подобни версии като конспиративни.
Всичко това обаче отклони вниманието от съдържанието на позицията на сенаторите Менендес и Риш.
“Демокрацията в България е в упадък от години и позицията посочва създадените от това управление проблеми. Мисля, че е важно за хората в България да знаят какво мислят висши американски представители за демокрацията в тяхната страна”, каза Джеймс Пардю.
Маршал Харис има обяснение защо някои обвързаха веднага позицията с плащане: “Така са свикнали да мислят. Вероятно необузданата корупция в българската политическа система ги кара да мислят, че навсякъде е така”.