Седмо осъдително решение в Страсбург заради Цветанов

България е осъдена в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург заради действия на бившия вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов за седми път. Решението е факт от днес.
То е по жалбата на бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов и съпругата му срещу ареста на Попов преди шест години. Тогава се водеше разследване за подкуп срещу Попов, бившия министър на отбраната Николай Цонев и съдията Петър Сантиров. Делото завърши с оправдателни присъди.
Българската държава е нарушила пет текста от Европейската конвенция за човешките права и основните свободи, гарантиращи, забраната за унизително третиране, презумпцията за невиновност, защитата на дома и личния живот и правото на ефективни правни средства за защита, констатира ЕСПЧ в решението си от днес.
Държавата ще трябва да плати общо 19 хил. евро на жалбоподателите.
Делото Цонев, Сантиров, Попов
Тенчо Попов беше задържан на 1 април 2010 г. заедно с Николай Цонев и Петър Сантиров. След ареста им бившия зам.-градски прокурор Роман Василев заяви: „Днес ще разпнем трима – един съдия от Софийски градски съд, един бивш министър и един бивш главен секретар на Министерството на финансите при предишното правителство“.
Прокуратурата обвини Сантиров и Попов, че са посредничили на Цонев да предаде подкуп на следователя Петьо Петров, който водел разследването за обществена поръчка за системата за свързаност на армията „Странджа-2“. Петров е основен свидетел на обвинението и записва срещите си с двамата посредници.
На 1 април тримата са зрелищно задържани, а МВР разпространява кадри от арестите им. Николай Цонев е проснат на колене под дулата на пистолетите, а Роман Василев заявява – „вие сте абсолютен престъпник“
Тенчо Попов е задържан в нотариалната кантора на жена си, когато според разследващите е трябвало да предаде част от подкупа на Петьо Петров. От разпространените две видеа (едно от пресцентъра на МВР и друго от охранителните камери на кантората) се вижда, че секретарката отива да отвори вратата, когато маскирани полицаи се опитват да нахлуят, тя се опитва да затвори вратата. От клипа се вижда как Тенчо Попов се насочва към вратата, но полицай го хваща за врата, удря главата му във вратата и после го събаря на земята.
По разследването са допуснати серия от грешки и манипулации, в които е замесен и сегашния главен прокурор Сотир Цацаров. Той издава разрешение за прилагане на СРС като председател на Окръжния съд в Пловдив.
В началото на 2015 г. Върховния касационен съд оправда окончателно тримата подсъдими и констатира, че поведението си прокурорския свидетел Петьо Петров е класически пример за провокация към подкуп.
Предмет на постановеното днес решение на ЕСПЧ са действията на полицията при ареста на Тенчо Попов, коментарите от зам.-градския прокурор Роман Василев, премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов.
Неадекватен арест
Методите използвани от полицията и начина по който са провели операцията по задържането на Тенчо Попов не са оправдани предвид естеството на случая, приема Съдът в Страсбург. Попов е трябвало да бъде задържан за подкуп, а нотариалната кантора да бъде претърсена, за да бъдат иззети доказателства, свързани с разследването. ЕСПЧ подчертава, че Попов не е бил заподозрян в престъпление свързано с насилие, нито е имало данни, че той е склонен на такива прояви.
Магистратите обясняват действието на Тенчо Попов да тръгне към входната врата с факта, че секретарката на нотариалната кантора, която е отворила вратата е извикала, след като е видяла четирима облечени в черно и маскирани мъже, че се случва обир.
В същото време начина, по който Попов е бил обездвижен от полицията (хванат за врата и проснат на земята) е непропорционален, тъй като полицаите са имали специални умения и са били четирима, смята съдът. Именно заради непропорционалния подход се е стигнало до нараняването на главата на Тенчо Попов.
Да нахълташ без съдебно разрешение
Историята, която рисува жалбата на Тенчо Попов е следната: Действието се разиграва в нотариалната кантора на Антония Попова, която в този момент отсъства. В нея тогава се намират Тенчо Попов и двете деловодителки (на същото място би трябвало да е и Петьо Петров). Към 11 ч. работната обстановка е нарушена от писъци: „ВИКАЙТЕ ПОЛИЦИЯ, ОБИРАТ НИ“. Маскирани мъже нахлуват в кантората, а Тенчо Попов се спуска към коридора, за да види какво се случва. В следващия момент току-що появилите се мъже го хващат, разбиват главата му в касата на вратата и той губи съзнание. Маскираните си правят победоносни снимки до троснатото му тяло, а Попов се буди се от гласа на зам.-градския прокурор на София Роман Василев: „Ти мене ме познаваш май, а?“.
Действието е достойно за нискобюджетен трилър (и дори да е заснето и излъчено като такъв), но всъщност това е една от многото подобни шумни операции под ръководството на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Полицаите, нахълтали в нотариалната кантора не носят опознавателни знаци, влизат с маски и дори не съобщават, че са такива. Съдебно разрешение не е получено, макар акцията да е била планирана пет дни по-рано. Деловодителките са третирани като част от потенциалната престъпна група. Маскираните мъже правят опити дори да изземат нумизматичната колекция на Тенчо Попов, но жена му с последни усилия успява да я спаси. Подобни акции са проведени и в дома на съдия Петър Сантиров и във Военна болница, където е задържан Николай Цонев. Задържанията на двамата също са документирани с видео, а при това на Цонев се вижда как полицаите го карат да коленичи, докато зам.-градският прокурор Роман Василев изчита присъдата му преди съда: „Г-н Цонев, ще бъдете арестуван и обвинен в престъпление корупционно. Тъй като сте си абсолютен престъпник… колеги, както за всеки един престъпник – както трябва. Долу на земята, на колене!“
Полицаите искат да заснемат Тенчо Попов, но той се обръща така, че на камерата да се види разбитото му лице. Това не се харесва на оператора, който му зашлевява шамар. След самата акция Попов подава и жалба до Софийска районна прокуратура заради третирането му от страна на полицаите. СРП възприема безумната теза, че Тенчо Попов се е насочил към униформите с разперени ръце, поради което и е бил неутрализиран заради условия „близки“ до неизбежната отбрана. Освен това, допълват от прокуратурата, впоследствие полицаите са го настъпвали по ръцете, но не използвали цялата си тежест, поради което и отношението им е било щадящо спрямо Попов. Всичко това се оказва неистина след прожектирането на записите от охранителните камери на кантората в съда. Цялата акция е проведена без съдебно разрешение, макар да е била планирана пет дни по-рано
Кадрите на МВР от ареста на Тенчо Попов, Николай Цонев и Петър Сантиров. Голяма част от ключовите моменти са изрязани, като например как полицаите принуждават Цонев да коленичи, след като той отказва.
Неадекватно разследване на полицейското насилие
Съдът коментира , че обстоятелствата около полицейската акция по задържането на Тенчо Попов не са били проучени от българските власти. Прокурорското разследване по случая е прекратено заради изтичане на давностния срок.
Разследването по случая е започнало след като зам.-градски прокурор на София е изпратил видеозаписите от ареста на районна прокуратура. На 9 май Софийска районна прокуратура започва предварителна проверка, но два месеца по-късно отказва да образува разследване срещу полицейските служители, тъй като няма данни те да са извършили престъпление, като приемат, че Тенчо Попов си е ударил главата във вратата случайно. Попов обжалва пред съда отказа за образуване на разследване и с решение от март 2012 г. съдът отменя прокурорския отказ. След месец СРП започва разследване срещу неизвестен извършител, като през следващата година са проведени разпити. В крайна сметка става ясно, че служител с инициали В.С. е влязъл първи в кантората. Следователят, водещ разследването изпраща делото в прокуратурата с мнение за прекратяване, тъй като няма достатъчно данни полицаят умишлено да е наранил Попов. През лятото на 2013 г. разследването е спряно, тъй като авторът на престъплението, не може да бъде установен. След два месеца районният съд отменя постановлението на прокуратурата с указания да продължи разследването. На 21 март 2014 г. прокурор от районна прокуратура прекратява преписката поради изтекла давност.
Съдът приема, че продължилото от 9 май 2011 до 21 март 2014 г. прокурорско разследване е забавено прекомерно дълго, въпреки че случаят не е сложен – трябвало е единствено да се установи служителят, който е хванал Попов за врата, да се събере информация за нараняванията на задържания, да бъдат разпитани свидетелите и да бъдат анализирани кадрите от ареста. ЕСПЧ констатира, че в резултат на процедурния пинг-понг (отказ за образуване на разследване, образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител, спиране на разследването, възобновяване и т.н.) се е стигнало до изтичане на давностния срок.
Поразяващата уста на Цветанов
На следващо място съдът приема, че в интервю за агенция „Фокус“ вътрешният министър Цветан Цветанов е нарушил презумпцията за невиновност на Тенчо Попов. Става дума за изказването му: „Очевидно става въпрос за вече изградена схема за решаване на съдебно дело в предварително определена посока. Парите, които е носил в себе си Тенчо Попов, е трябвало да стигнат до съдията, за да бъде решено делото на бившия министър Николай Цонев по удобен за него начин.“
В същото време съдиите приемат, че изказванията на зам.-градския прокурор Роман Василев и министър-председателя Бойко Борисов са били насочени срещу Николай Цонев, а не срещу Тенчо Попов.
Съдът констатира, че кантората на съпругата на Тенчо Попов е била претърсена без съдебно разрешение (нито предварително, нито последващо), което е нарушение на защитата на дома и личния живот.
Подобно на другите дела от тази група, съдът отново приема, че българската държава е нарушила чл. 13 от Конвенцията, който гарантира правото на всеки, чиито права и свободи са нарушени, да има ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти.
Това е седмото осъдително решение в Страсбург заради Цветанов. Заради идентични нарушения държавата беше осъдена по делата заведени от Борислав Гуцанов и Данаил Славов (задържани в операция „Медузите“), Алексей Петров, Антон Петров и братята Пламен и Йордан Стоянови (задържани в операция „Октопод), Тони Костадинов (задържан в операция „Касоразбивачите“). Съдът в Страсбург отхвърли жалбата на Николай Цонев, тъй като прие, че адвокатът му е изнесъл тайна от преговорите за доброволно споразумение с държавата в интервю за националното радио.