САЩ избраха следващия президент на Украйна

Борбата за власт в Украйна влиза в остра фаза – до президентските избори останаха седем месеца. В четвъртък Юлия Тимошенко обяви не само за издигането на своята кандидатура за президент (в което никой не се е съмнявал), но и за това, че няма да се съюзява с никого. Ще може ли политикът с най-голям рейтинг в Украйна да спечели изборите – или властта отново ще й се изплъзне? И какво ще получи от това Русия?

За Юлия Тимошенко изборите на 31 март 2019 година ще станат вече трети в кариерата й. Два пъти тя губи в борбата за власт. При това и двата пъти ставаше втора – но ако през 2010 година тя получи 25% на първия тур и 45 на втория (отстъпвайки само три процента на Янукович), то през 2014-та тя събра само 13 процента, отстъпвайки на победителя Порошенко повече от 40. Сега Тимошенко ще направи трети опит и за сега нейните шансове са за предпочитане.

Работата не е само във високия рейтинг (по всички допитвания тя е лидер със 17-23 процента, което за раздробеното украинско политическо поле е доста много). На страната на бившия премиер министър е и подкрепата на част от украинския олигархат и, което е още по-важно, симпатиите на САЩ.

Действащият президент Порошенко е крайно непопулярен – за него са готови да гласуват минимум два пъти по-малко избиратели, отколкото за Тимошенко. Разбира се, действащата власт има различни механизми за влияние и Порошенко ще се възползва от тях. Но сега между него и Тимошенко са се разположили трима кандидати – Анатолий Гриценко, Юрий Бойко и Олег Ляшко. Техният рейтинг е от 10 до 14 процента и теоретично Порошенко може да надмине някого от тях и даже да се опита да се промъкне на втори тур. За да се сблъска там с Тимошенко и да загуби.

Защо да загуби, ако през 2014-та Порошенко получи четири пъти повече гласове, отколкото „жената с плитката“?

Защото тогава Порошенко беше възприеман като човек, от центъра на политическия спектър не твърде свързан с миналото – а Тимошенко, току-що излязла от затвора имаше много висок рейтинг. Сега, след малко повече от три години на управление, Поршенко стана притежател на толкова голяма народна нелюбов, че изгуби всички свои предимства пред Тимошенко.

А отчитайки традицията на украинските избори, на които след 1999 година нито един президент не е преизбиран (през онази година Кучма стана единственият, който можа да направи това), не се виждат никакви шансове за преизбиране на Порошенко.

Олигархът, станал президент не само, че си спечели маса врагове сред своите събратя-олигарси, но и стана крайно непопулярен сред народа. Така единственият шанс на Порошенко за преизбиране е да убеди населението, че Западът иска само него и без него Украйна ще загуби европейската и американската подкрепа. Но това и близко не е така – на САЩ и съвсем пък на Европа Порошенко като такъв е абсолютно безразличен.

За Вашингтон е важно в Киев да се запазва прозападната ориентация – а кой именно ще я обезпечи е последна грижа. Разбира се, Порошенко е „проверен другар“ – но ако неговият рейтинг клони към нула, той не може да осигури и минимална управляемост на Украйна. Тоест той става опасен за Запада. А на Запада е по-изгоден нов президент, който поне първите години ще получи известен кредит на доверие от страна на населението. И ако западът види, че Порошенко може да бъде преизбран само с цената на натрупване на напрежение в и така гнилата украинска политическа система, то не само ще се обърнат с гръб към него, но и ще го бутнат.

А имайки предвид, че Порошенко може само с огромни нарушения да се промъкне едва до втория тур, за същите тези САЩ няма никакъв смисъл да изострят и така тежката ситуация в Украйна заради личното бъдеще на сегашния президент. Тях в една или друга степен ги устройват всички основни претенденти и ще се даде предпочитание на онзи, който осигури минимални сътресения.

Украйна все едно се управлява от олигархат в съюз с до дъно корумпираната политическа класа – в която сега никой не смее да гъкне за нормализиране на отношенията с Русия. Победата на Тимошенко и нейните кланове (а в едно и стоящия зад нея Коломойски) ще доведе разбира се до определено преразпределение на средствата и силите вътре в украинския елит. Но няма да промени курса към атлантизация на Украйна.

При това във вътрешнополитическата борба и Порошенко, и Тимошенко, естествено се наричат един друг „руски агенти“ – но това просто са правилата на играта. При това те говорят същото и за своя външен избирател – САЩ. Тимошенко се опитват да представят като кандидат, недостатъчно твърд по отношение на Русия. На американците постоянно напомнят как бъдейки премиер министър, Тимошенко е подписала газовия контракт с Путин, а по време на войната през 2008 година не е поддържала Грузия.

Разбираемо е, че в САЩ имат двойствено отношение към Тимошенко – реалният политически боец-тежка категория. Тя има какво да разкаже на американците за сегашния украински президент – впрочем, администрацията на Порошенко през 2016 година успя даже публично да се обяви против Тръмп – тогава кандидат-президент.

Затова когато тези дни в Киев съветникът на Тръмп Джон Болтън след срещата с Порошенко побеседва с Тимошенко, това не беше проста формалност или любопитство.

Украина е нужна на Вашингтон за пазаренето с Русия – САЩ не се канят просто така да я дадат на Москва, но са готови да се съгласят на определено пазарене и на онова, което им изглежда като отстъпки. Например, за да дойде на власт кандидат, който ще бъде приемлив за Русия. И ако Москва даже с полунамек даде да се разбере, че Тимошенко е именно такава, Вашингтон ще я „заобича“ още повече. Нека бъде Тимошенко. С нея поне Путин ще разговаря, а на Москва, ние ще подадем това като наша, американска крачка в името на руските интереси.

Разбираемо е, че за Русия са важни не персоналиите, а прелома в настроенията на украинското общество, смяната на украинския постмайданен елит. Тимошенко ще смени Порошенко по силата на вътрешноукраинските реалности и борбата за власт в рамките на един постмайданен елит. Но ще бъде смешно, ако нейното идване на власт способства за желанието на САЩ да смекчат напрежението в разногласията с Русия по Украйна.