Само Путин може да ни вкара в Шенген и еврозоната

България вече разчита на външна конюнктура, а не на собствени заслуги, за да получи равноправие в ЕС

България вече разчита на външна конюнктура, а не на собствени заслуги, за да получи равноправие в ЕС

България е повече от готова да се присъедини към Шенген, зарадва ни(link is external) на 27 октомври говорителка на Европейската комисия. Същия ден Народното събрание задължи правителството и БНБ да ускорят въвеждането на еврото. По чудодеен начин сякаш се сбъдват мечтите ни да станем пълноправни членове на Евросъюза 15 години след присъединяването си. Вълшебна ръка ни отваря вратите към двете престижни зони, където ни отказваха достъп.

Чия е тя? Може да прозвучи зле, но не бива да крием –

ръката на Москва

България не е направила нищо съществено, за да промени отношението към себе си в ЕС. Даже е влошила представянето си по онези показатели, заради които още не членува в Шенген и еврозоната. Но променената геополитическа обстановка ѝ дава шанс, на който дори не се е надявала. Нейната неохота да се пребори с недостатъците си, които ѝ бяха сочени от години в Брюксел, я обричаха на вечен престой в европейската чакалня. Внезапно ѝ се притече на помощ Владимир Путин, чиято агресия срещу Украйна и международния правов ред изкара на преден план по-злободневния въпрос за сплотяване на Европа. Обсебен от мисълта, че воюва не само срещу своя съсед, но и срещу „колективния Запад“, той насърчи идеята за колективен отпор, който оставя на заден план вътрешните противоречия. Сега е моментът непоправимата България да се възползва, защото по-нататък едва ли ще има толкова удобна възможност. Всяка война все някога свършва.

Затова напоследък главните надежди са отправени към усилията на българската дипломация да убеди европейските ни партньори, че не е в техен интерес да ни дискриминират като негодни заедно с Румъния за членство в Шенген и еврозоната. Вече е ясно, че съдебна реформа по европейски модел скоро няма да видим, защото нито прокуратурата, нито МВР, нито съдът са склонни да се променят. Не можем да разчитаме също и на фискална дисциплина, защото в условията на енергийна криза и политическа нестабилност навлизаме в период на голямо харчене.

Ето как изглежда готовността ни за двете зони:

Шенген

От 11 години България би трябвало да е член на европейската зона без вътрешни граници, защото още през 2011 г. Еврокомисията потвърди, че тя е изпълнила техническите критерии. Към този момент нямаше други критерии, но се появиха изненадващо за тогавашното правителство на Бойко Борисов. Белгия, Германия, Нидерландия, Финландия, Франция и Швеция започнаха да изразяват дискретно резерви поради притеснения от корупцията на високо равнище, организираната престъпност и буксуващата съдебна реформа в България, напомни(link is external) неотдавна сайтът на телевизия Евронюз. Постепенно тази група отстъпи на Нидерландия ролята на свой вестител за лоши новини и тя огласи ново условие, което не е записано в никой официален документ. Хага го формулира така: Еврокомисията да представи два последователни годишни доклада с положителни оценки за България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който действа от 2007 г. Този механизъм я контролира точно в трите сфери, предизвикали резерви в скептичната група.

Еврокомисията, която по принцип не е съгласна да се прави пряка връзка между шенгенските критерии и МСП, даде всичко от себе си, за да натъкми докладите си в благозвучен тон от 2017 г. нататък. Даже през 2019 г. обяви, че прекратява писането на доклади за България, защото държавата била отговорила на допълнително поставените ѝ формални условия. Но Брюксел така и не можа да отчете „реални резултати“ в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, защото България не осъди нито един високопоставен политик или мафиот въпреки неизменното си лидерство в европейските класации за корупция на високо равнище.

Поведението на Еврокомисията бе двойствено

и не ни донесе нищо добро. Тя отправи сигнал към България, че може да си кара постарому, защото няма да я описва в нови доклади, но не прекрати действието на МСП. Така даде основание на Нидерландия да смята, че положението си е все същото. На 18 октомври Европарламентът гласува резолюция (петата от 2011 г. насам) с огромно мнозинство (547 „за“, 49 „против“ и 43 въздържали се) за приемане на България и Румъния в Шенгенската зона. „Много важно“, отвърна на другия ден нидерландският парламент, който гласува, че двете държави още не заслужават членство, и призова правителството на Марк Рюте да не прави необратими стъпки. Тежестта на двата вота е несравнима, защото Европарламентът може само да отправи препоръка, а Нидерландия да наложи вето.

Хага не се плаши от европейска самоизолация по този въпрос, след като напоследък Дания, Финландия, Франция и дори Швеция, където крайнодесните взеха властта, смекчиха позицията си към двете кандидатки. Освен това тя има резервен ход за измъкване от неудобството. Еврокомисията, която продължи да пише доклади по МСП за Румъния, се готви за ново издание през декември. Ако ѝ даде положителна оценка, защото тя вкара в затвора стотици корумпирани лица от високите етажи на властта, и ако докладът се появи преди 8-9 декември, когато ще има важна среща на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, възможно е Нидерландия да вдигне ветото си само за Румъния. Това ще бъде най-унизителното нещо за България.

Еврозоната

За разлика от Румъния, която би желала да се присъедини през 2024 г., но е склонна и да отсрочи до 2029 г., България е заявила твърд срок за членство в еврозоната от 1 януари 2024 г. Тя има самочувствието, че покрива по-добре критериите от Маастрихт, защото поне един при нея е железен – неизменен курс на националната валута спрямо еврото благодарение на валутния борд. Освен това държавният дълг е все още наполовина от допустимия праг от 60% спрямо брутния вътрешен продукт. Малко са държавите дори в самата еврозона, които изпълняват този критерий. По третия важен критерий – бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП – тя също бе доскоро отличничка. Прогнозата за следващата година обаче е да го увеличи двойно и да достигне 6,6%. „Това не е проблем“, обясни пред Народното събрание управителят на БНБ Димитър Радев. По думите му Европейската централна банка ще отчита фискалните критерии към края на тази година. И тъй като България през 2022 г. все още е правила разходи, свързани с ковид-пандемията, те ще бъдат приспаднати от общите разходи, при което дефицитът ще падне до 3%.

Но ще остане проблемът с инфлацията, която има отношение към четвъртия и петия критерий от Маастрихт. Измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени, тя би трябвало да е не повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация. Последните данни (link is external)от Националния статистически институт сочат инфлация от 15,6%, което е два пъти повече в сравнение с трите отличнички (Франция, Малта и Финландия). Същото е положението и с Дългосрочния лихвен процент, измерен като средната доходност по десетгодишни държавни облигации. Той трябва да е не повече от 2 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация. Тъй като поради високата инфлация правителството е принудено постоянно да търси заеми, лихвите растат толкова бързо, че вече дори е трудно да се емитира нов дълг.

На какво можем да се надяваме? Очевидно – на Путин.