Резултатите от Г7: Русофобията повече събира колективния Запад

Никога преди в историята на срещите на най-развитите страни на света не е имало такава, като настоящата в Канада от 8 и 9 юни, преминала в толкова скандална и пълна с разногласия обстановка.

Причина за това станаха търговската война, която президентът на САЩ обяви на Европа. Губещият влияние по света Вашингтон реши да се опита да укрепи своите позиции чрез разпалване на търговска война. Доналд Тръмп реши напълно да прекрои трансатлантическото сътрудничество в интерес на САЩ. И от 2016 г. развитието на световното общество минава под знака на резкия разкол и фрагментация на колективния Запад.

От 1 юни в сила влязоха американските вносни мита върху стоманата и алуминия, указът за което бе подписан от Тръмп преди няколко месеца – така самите механизми на СТО се оказаха на практика разрушени. Евросъюзът не остана длъжен: от 1 юли се въвеждат ответни мита за редица американски стоки, произвеждани предимно в тези щати, които са традиционна опора на Републиканската партия. Но Тръмп отива по-далеч:той заплашва да въведе мита върху европейските автомобили, а тогава санкционното противопоставяне между ЕС и САЩ ще влезе в наистина гореща фаза.

Освен това Вашингтон обещава да наложи санкции на европейските компании, участващи в изграждането на „Северен поток-2“, в рамките на борбата за газовия европейски пазар. При това дори Швеция, която се слави със своето неприятелско отношение към Русия, даде преди дни разрешение за строителството на въпросния газопровод в своята морска икономическа зона. А тук още президентът на Австрия Александър Фон дер Белен по време на последното посещение на Путин във Виена заяви, че няма смисъл руският тръбопроводен газ да се заменя от американски втечнен поради цената на последния, а „Газпром“ и австрийската ОМВ продължиха договора си до 2040 г. На „газовия фронт“ се активизира и България, по-рано погребала Южен поток“. Тя предложи на Москва да се построи пряко разклонение на газопровода през Черно море. Изхождайки от политическите мотиви, американски втечнен газ в Европа ще купуват единствено Полша, Прибалтийските републики и Хърватия.

Изостря се и политическото противодействие между САЩ и ЕС. Водещите европейски държави осъдиха решението на Тръмп да пренесе столицата на Израел в Ерусалим, (което провокира нова ескалация на арабско-израелския конфликт и допринесе за дестабилизирането на Близкия изток като цяло). Тук попадат и излизането от ядрената сделка с Иран и от Парижкото климатично споразумение. От дневен ред не пада и искането на Тръмп европейците да отделят 2% от БВП за отбрана, както е определено в устава на НАТО. При това тези изисквания са насочени преди всичко към Германия като най-платежоспособна страна в ЕС. Отговорът на Германия и присъединилата се към нея Франция стана лобираната през Европейския парламент резолюция за създаването на единна общоевропейска армия, а още в края на2017 г. бе обявено началото на създаването на общоевропейския отбранителен съюз PESCO.

Ето на такъв фон се и проведе срещата на Г-7 в канадския Квебек на 8 и 9 юни. И вместо решения на срещата имаше размяна на резки заявления и упреци на Тръмп по адрес на неговите колеги. Тръмп съзнателно реши да „поизтроли“ лидерите на „седмицата“ със заявление за възстановяването на участието а Русия в Г7. Актуалността на тази тема вече отдавна е преминала, но въпреки това му се отдаде да ядоса Меркел: тя първа отговори с рязко несъгласие на това предложение. А виж, министър-председателят на Италия веднага подкрепи Тръмп.

Предизвикващото реакции поведение на Тръмп не свърши с това. Той демонстративно напусна „седмицата“, отказвайки да участва в заседанието по климата. Фактически затръшна вратата под носа на своите колеги: видиш ли, бързал за среща с Ким Чен-ун и е нямал намерение на участва на обсъждането на всякакви групи. Да не говорим, че САЩ са излезли от международното споразумение по климата.

Всичко това подкопава доверието на Европа към САЩ. Ексцентричният 45-ти президент на САЩ променя своите решения няколко пъти в течение на кратък промеждутък от време (ярък пример е преговорният процес с КНДР) и в едностранен порядък излиза от международно-правовите споразумения. Изобщо периода на престоя на Тръмп начело на Белия дом демонстрира нагледно, че съвременната политика става все по-медийна, а мисленето на повечето политици все по-откъслечно.

Освен това Тръмп не успя да изгради лични отношения не само с Ангела Меркел, но и с Тереза Мей, с което усложнява процеса на търсене на компромис между Европа и САЩ. С министъра-председателя на Великобритания, както съобщават западните медии, Тръмп изобщо отмени двустранните преговори в кулоарите на форума в Квебек. А нали именно Лондон е единствената столица, с която Вашингтон координира своята външна политика, и Лондон е традиционно „наглеждащ“ континентална Европа от името на Вашингтон. Впрочем във връзка с Брекзит този статут скоро ще бъде загубен.

Изглежда, че причината за отказа на Тръмп от срещата с Мей лежи и в наглостта, с която Великобритания разгърна „случая Скрипал“ и наложи на САЩ и на Европа още по-рязък антируски курс. При това самият Тръмп неведнъж се е изказвал за необходимостта от диалог с Русия. Рязко се засилват слуховете за готвена среща между Тръмп и Путин. Такава среща, изглежда, наистина ще се подготви. И Путин вече отправя комплименти по адрес на Тръмп. А и в самата Европа все повече европейски политици говорят за смекчаването на антируските санкции и възстановяването на сътрудничеството с Русия. Такива заявления направиха канцлерът на Австрия Курц, ръководителят на Европейската комисия Юнкер, италианският премиер Конте.

Освен сериозните разногласия вътре в Г7, форматът днес е принципно неефективен и не е способен да взема решения, определящи съдбата на планетата. В частност, отслабващата във връзка с Брекзит Великобритания и нестабилна Италия, дълговата криза в която може да провокира криза за еврозоната – водят към раздробеност на колективния Запад.

И все пак засега Западът съвпадна в едно на срещата – в русофобията. На срещата страните членки взеха решение да разработят нова система за защита от пропагандата. Става дума за „Механизма за бързо реагиране“ (Rapid Response Mechanism), който трябва да позволи бързия и координиран отговор срещу манипулациите на изборите, пропагандата, а също така и прочее „недопустими действия“ и с опитите за дестабилизиране, произтичащи „от такива страни като Русия. С помощта на новата система за защита страните членки на „седмицата“ възнамеряват да анализират данните за информационните атаки от чужд произход и оперативно да обменят тези сведения помежду си. Предполага се, че в „идеален случай“ след атаката трябва да последва координирана реакция, която може да се изрази като ответна кампания или санкции, както съобщава „Дойче Веле“.

Също така се планира съвместна работа с интернет доставчиците и социалните мрежи, за да се попречи на чуждестранната намеса в изборите.

„Чуждестранните субекти се стараят да подкопаят нашите суверенитет и нашата сигурност“, пише в резюмето от срещата на лидерите на „Голямата седмица“, което се публикува от агенция „Ройтерс“.

Срещата на Г7 в Канада показа, че не може с война да се спре нарастването на световната търговия. Това ще доведе до нарастване на политическите разногласия, в това число и по въпроса за санкциите срещу Русия. Светът се раздробява. И този процес не може да се спре нито със силите на САЩ, нито с тези на ЕС, нито с техните колективни органи за управление на света. Егоистичните интереси излизат на преден план и заплашват света с вълна от нестабилност.