Ревнивият ми приятел

Ревнивият ми приятел успя да катурне живота ми. Така започва разказът ми. Произхождам от малко градче. И аз, както много други хора реших да си пробвам късмета в големия град. Не за друго, а защото там имаше повече възможности на работа. А и ми беше омръзнало от интригите на съседи и познати, защото както знаете, хората в малките населени места се познават. Махнах се успешно от тази клюкарница, завърших висшето си образование и ме приеха на работа по специалността. Станах маркетинг мениджър в средно голяма компания и бях много доволна от себе си. В любовта нямах много късмет, защото попадах на мъже, които не знаеха какво искат от живота. Имах няколко бързи и неуспешни връзки и започна да ми писва тази несигурност. Точно в този момент се появи Красимир – човекът, който излъчваше сигурност и увереност. Запознахме се на едно Коледно парти, където се оказа, че освен нашата фирма има още две.

Аз го забелязах още отдалече, той се открояваше от останалите, защото беше висок и едър, а лицето му излъчваше някаква мъжка суровост, която много ми допадна.

Реших да се навъртам около него и когато вечерта напредна и всички бяхме изпили няколко питиета, се престраших да го заговоря първа. Казах му, че изглежда малко самотен и замислен и го подканих да танцуваме. Той ме погледна и видях, че има топъл поглед. Започнахме да танцуваме и да си говорим.

Красимир се отпусна и по-късно ме покани на неговата маса. Там пихме още и аз започнах откровено да флиртувам с него.

Какво пък, идваше Коледа, аз бях сама и нямах никакви задръжки. Успях да го омая и на другия ден той ме покани на среща. Така тръгна нашата връзка.

Любовта ни беше бурна, копнеехме да останем заедно. Преместих се да живея при него, тъй като той си живееше сам на квартира. Беше се изнесъл от жилището на родителите си, за да е самостоятелен.

Краси беше мъжкар и аз много харесвах това в него. Тук историята ми може да спре и да завърши с щастлив край.

Но, винаги има едно НО, което обръща палачинката. Наред с всички положителни качества, моят Краси се оказа болезнено ревнив.

Щом неговото влюбване в мен прерасна в силна любов, с нея дойде и жестоката му ревност. За първи път я изпитах след едно мое закъснение след работа. Наложи се да обслужвам клиент извън работно време.

Нямах време дори да пиша на Краси, че се бавя. Когато му звъннах след два часа, той звучеше ядосано. Каза, че ме чака.

След като се прибрах и се опитах да го целуна, той рязко ме отблъсна и ме попита какво си мисля, че правя. Бях абсолютно неподготвена и сащисана. Та аз бях на работа! Какво се иска от мен? Повиших у тон и му казах, че се е наложило да работя в извънработно време и че позицията ми предполага среща с клиенти.

Два дни ми се мръщеше и сърдеше и накрая му мина и се сдобрихме. Но така започна всичко. Една събота му казах, че искам да се видя се една приятелка от чужбина и да пием по нещо. Попитах го дали иска да ме придружи, но той отказа – искаше да гледа някакъв мач.

Аз се излязох и се прибрах около полунощ. Приятелката ми беше заедно с новото си гадже и аз бързах да кажа на Красимир колко ме е яд, че и той не е бил с мен. Но го намерих пил на дивана, пред нервна криза.

Учудено го попитах какво му е. Той само ми каза, че по-добре да не се бях прибирала. Явно ми се скита и не ме е грижа за него.

Изкрещях му, че съм го поканила и че даже ме е яд, че не е дошъл, защото е щяло да сме по двойки. Тогава яростта му се стовари върху мен с пълна сила.

Краси изпадна в истерия, като ме обвини, че съм излязла да флиртувам с някакъв мъж. Започна да тряска предмети по масата и ми каза да си ходя при другия. Опитах се да го успокоя, да му кажа, че обичам само него, но той надигна ръка да ме удари. Спря се навреме, но видях желанието му в погледа.

Аз си събрах нещата и се приготвих да изляза. Той застана на вратата и ме попита къде си мисля че отивам. Каза ми, че щом съм с него, нямам право да напускам дома му.

Ужас! Все едно бях негова собственост! Върнах се и отидох в другата стая. Там заспах на дивана.

На другата сутрин с Краси не си говорихме. Отидох недоспала на работа, колегите ме попитаха дали не съм болна. Казах им, че просто съм още сънена.

На обяд излязох да хапна, а един колега реши да дойде с мен, за да обсъдим стратегията за една рекламна кампания.

Седнахме в близкото заведение и изведнъж на масата ни нахлу Красимир.

Издърпа ме грубо от масата през колегата ми и ми удари шамар с думите: “Така ли работиш ти, като излизаш с други мъже?”.

Колегата ми скочи и избута Красимир. Каза му да се овладее и че сме само колеги. Но беше късно, а и Красимир беше по-едър от него.

С един удар го повали на земята и го изрита. Колегата ми започна да се превива, а собственичката на заведението тръгна да вика полиция.

Красимир обаче си тръгна и каза, че не иска да ме вижда повече. Още същата вечер си взех квартира под наем, а Красимир ми изпрати вещите по куриер.

Това беше краят на нашата връзка или поне аз си мислех така. Оказа се, че Красимир все още си мисли, че аз съм негова собственост, защото няколко пъти го виждах как ме следи преди или след работа.

Не можех да издържам този тормоз и напуснах града и работата си. Сега работя нещо свое и си имам фирма. Красимир не съм го виждала, но дочух, че си имал жена, която тормозел редовно.

За съжаление ревността му се оказа болестно състояние, за което в началото аз дори не подозирах. А колко бях влюбена в него…

Сега болката отмина, аз си имам нов приятел – спокоен и уравновесен. Гледам напред, но все още не мога да се отърся за спомена и преживяванията с Красимир.