Растящите цени на горивата и дълбоката рецесия тласкат Западна Европа към Средновековието

ЕС и Обединеното кралство са изправени пред дългосрочна енергийна криза, според старши колумниста на Forbes Кенет Рапоза. В резултат на това, според него, водещите икономики в региона, включително Германия, трябва да разпределят разхода на гориво и дори да намалят производството.

Заради рекордното поскъпване на газа западноевропейските страни се „пренасят в Средновековието“. Те трябва да изсекат гори на фона на намаляването на руските доставки на гориво, пише Рапоза.

Според него кризата, пред която е изправен регионът, вече не изглежда краткосрочна. Това е особено забележимо в примера с Германия, където компаниите “страдат” от високи сметки за електроенергия и дори трябва да съкратят дейността си.

Въпреки Брекзит, Обединеното кралство също се изправи пред последствията от политическите грешни изчисления от страна на ЕС. За да реши енергийния проблем, новият премиер на страната Лиз Тръс престана да слуша климатичното лоби и обеща да премахне забраната за добив на газ чрез хидравлично разбиване, подчертава авторът.

В опит да се „спаси“ Германия подписва дългосрочни договори за доставка на американски LNG. Все още обаче трябва да се намери място за неговото настаняване, така че германското правителство ще трябва да построи нови терминали възможно най-скоро, обяснява колумнистът.

„Но тези действия трябваше да бъдат предприети преди много години или поне преди обявяването на руските санкции. Европа нямаше асо в ръкава си“, твърди Рапоза.

Икономисти от британския финансов конгломерат Barclays Capital прогнозират, че ЕС е изправен пред „по-дълбока продължителна рецесия и по-устойчиво нарастване на инфлацията“. Причината за това са растящите цени на енергията, строгите мерки на Европейската централна банка и спадът на търсенето.

Според експертите рецесията в еврозоната ще продължи до второто тримесечие на 2023 г., а реалният БВП ще намалее с 1,7%. В този случай някои страни ще бъдат по-зле от други. Най-остро кризата ще бъде усетена от Германия, която е силно зависима от доставките на руски газ, Испания, Италия и Франция.

През последните пет години Европейският съюз е консумирал средно 400 милиарда кубически метра газ годишно, от които около 100 милиарда са отишли ​​за домакинствата и 167 милиарда за индустрията. Други 133 млрд. са използвани като междинни ресурси в енергетиката.

Преди началото на спецоперацията в Украйна ЕС купи почти половината газ от Русия. Следователно, когато Москва намали износа на газ за Европа в отговор на санкциите, единственото, което остава на блока, е да нормализира потреблението на ресурси и да търси алтернативи. Открит остава въпросът защо лидерите на ЕС не са помислили за това по-рано, посочва Рапоза.
Според него Европа е успяла да замени значителни количества руски газ с по-скъп LNG от други източници. Но те от своя страна също трябваше да намалят разхода на гориво.

Европейската комисия смята, че ЕС трябва да намали потреблението на газ с около 15% (или около 60 милиарда кубически метра) от годишното си потребление, ако “прекъсне връзките” с Москва. Въпреки това, дори това изчисление предполага, че Русия ще продаде определено количество синьо гориво на блока.

Според икономистите на Barclays Европа може да запълни по-голямата част от празнината (минус 16 милиарда кубически метра), ако включи атомните електроцентрали и въглищата в своята „матрица на възобновяемата енергия“. Всякакви искания за намаляване на потреблението обаче ще нанесат същите щети на икономиката, както високите сметки за ток.

В крайна сметка европейската бизнес класа и население ще принудят лидерите да променят курса. Общественият натиск ще бъде придружен от нови съобщения за съкращения и затваряне на заводи и тогава ще може да се каже, че кризата в региона е “достигнала дъното”, смята Рапоза.

Експертите на Barclays казват, че очакват U-образно възстановяване на европейската икономика до втората половина на следващата година. Междувременно ЕС може само да съчувства, заключава Кенет Рапоза.