Повече от година истерия

Западът избра нов повод за обвинения спрямо Русия заради сирийските събития. Този път използваха за това събитията в Източна Гута – предградието на Дамаск, където в последно време се водят особено ожесточени бойни действия. Какво се случва в този район и каква роля всъщност играе Русия в тези събития?

Кремъл отговори на обвиненията на САЩ за ескалацията в Източна Гута – оазис източно от Дамаск. Тук от началото на войната в Сирия и до днес се водят активни бойни действия, макар и още от май миналата година територията да получава статут на зона за деескалация.

„За ситуацията носи отговорност този, който подкрепя терористите, които както и преди се намират там. Както знаете, нито Русия, нито Сирия, нито Иран се са сред тези държави, а и те водят непримиримата борба на терен срещу терористите в Сирия“, заяви в четвъртък прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.

По-рано прессекретарят на Белия дом Сара Сандърс осъди „неотдавнашните нападение на Русия и на режима на Асад“. На „и покровителствата го“ Москва вменяват вината за „целенасочено унищожение на медицинските обекти в Източна Гута и постоянното използване на тактиката на обсадата, която води до глад сирийските мирни жители и възпрепятства достъпа до хуманитарната помощ.

В четвъртък германският канцлер Ангела Меркел също призова да се сложи край на „клането“ в Сирия, имайки предвид събитията в Източна Гута. Както предава DW „Меркел заяви, че „режимът“ води борба „не срещу терористите, а срещу собствения си народ“ и изрично отбеляза, че призивът ѝ е адресиран не само към режима на Асад, но и към неговите съюзници Русия и Иран.

Нападките на Белия дом и на неговите съюзници предшества срива на преговорите за мирното урегулиране в Източна Гута. Терористите, окопали се в предградията на Дамаск, отказаха да „свалят оръжие и да урегулират своя статут“, пречат на населението да напуснат контролираните от тях райони. Наложи се „критична хуманитарна и социално-икономическа ситуация“, отбелязва руският Център за примирието на враждуващите страни в Сирия (ЦПВС).

Продължава след рекламата…

Истерията на Запада около ситуацията в Източна Гута напомня силно на други информационни кампании с крайно антируски акцент, посветени на събитията в Сирия – историята с превземането на Алепо и бомбардировките над Идлиб. Сега вече малцина ги помнят – и изглежда, че се появи нов повод за обвинения. Какво всъщност става сега в Източна Гута?

Въоръжено курортно предградие

Гута е общото название на местността, която се разполага не само източно, но и южно и западно от Дамаск. Преди войната оазисът е традиционно място за почивка на жителите на сирийската столица. В началото на бойните действия Гута се превръща в бастион на разнообразните групировки на въоръжената опозиция, а също така за ислямистите от „Джебхат ан Нусра“ и „Джейш ал Ислам“.

„Този анклав се съпротивлява практически от първите месеци, когато протестите в Сирия преминават към въоръжено противостоене. Те няма да свалят оръжие, имат силни отряди, които претендират за създаването на единни опозиционни сили“, отбелязва ръководителят на отдела за изследване на близкоизточните конфликти към Института за иновационно развитие Антон Мардасов.

Не трябва да се забравя и за цивилното население. „Формираната опозиция заплашва столицата на Сирия, снарядите падат до посолствата. Но в самата Гута живеят между 250 и 400 хил. души“, подчерта Мардасов. „Те не се намират под прицела на автоматите, мнозина дори ходят на работа и се връщат обратно. Това не е територия на терористи“, смята той.

В течение на последните четири години Източна Гута се намира в пълното обкръжение на правителствената армия, но не може да се говори за ликвидирането на този анклав. Също така бойците контролират районите на близките подстъпи към сирийската столица. Според директора на Центъра за изучаване на страните от Близкия изток и Централна Азия Семьон Багдасаров, анклавът се държи и от бойците от бившия „Джебхат ан Нусра“, „Легион ал Рахман“, „Джейш ал Ислам“ – „цял клуб от организации, които периодично враждуват помежду си, но сега са единни, за да воюват срещу правителствените сили на Русия и иранците“. Представителите на една от тези групировки пое отговорност за атаката срещу руската военна база в Сирия.

„От друга страна тук е създаден укрепен район с широка мрежа отбранителни съоръжения. Властите в Дамаск след успеха на „по-далечните подстъпи“ се интересуват да ликвидират най-близкия източник на заплаха. Началото на решаването на проблема с Източна Гута бе въпрос на време“, предполага Багдасаров.

„Искаме или не – трябва да проведем твърда бойна операция“, смята експертът. Според него проправителствените сили вече „са водили специални операции в тази зона за деескалация в течение на цялото ѝ съществуване под различни предлози. Ако по-рано там имаше задействани незначителни сили, то сега след сделката с Турция по зоната за деескалация в Идлиб от югоизток към тази провинция са прехвърлени постоянни подразделения от сирийската армия като елитното формирования „Силите на тигъра“. И сега сблъсъците и артилерийските обстрели се водят активно“, допълни той.

Москва се опитваше да се договори.

И така. Дамаск е заинтересован от ликвидирането на заплашващия го „контингент от зоната за деескалация“, опозицията очевидно се противи на това.

Както отбелязва Антон Мардасов „Русия в рамките на постигнатите споразумения се опитваше да се договори с групировките на опозицията, но Дамаск игнорираше подобни споразумения“. Според експерта „Москва се опитваше да натисне опозицията , искаше отстъпки, а асадовските войски провеждаха специални операции“.

Реакцията на Запада спрямо опитите на Дамаск да вземе под контрол тази територия бе напълно предвидима според експертите. „От тук и блокирането на обсъждането на въпроса за Източна Гута в съвета за сигурност на ООН“, сочи Багдасаров. А решимостта на Дамаск да сложи край на анклава става за САЩ и съюзниците им повод да „окачи“ отговорността за това на Русия – „покровителката“ на Сирия.