Писано преди сто години…

“-Не бой се, Яно! Ще се справим. Няма да се дадем.

Няма да се оставим.

Лошото ще мине. И ази за ръчица ще те водя.

По твоя воля. Само се не бой, до мене стой.

Тук на близо. Очи ми да те виждат.

Ветрове няма да ни бутнат. И бури няма да ни отвеят. До сега саминки, от тука нататък – двамина.

И буйни водѝ няма да ни отнесат, и огън нема да ни изгори. Щото вече сме горели. Колко повече?!

– Не бой се. Как и аз не се боя. Сила имам и за тебе. Залък топлина.Коматец надежда.

Сол щом има у тая къща – живи сме.

И щом пукат дърва в огнището – всичко ще е.

Ще дойде време.

И слънце след тъмница.

И смях на дечица.

Само не бой се. “