Нинова е Борисов в собствената си партия

Когато Корнелия Нинова през юли 2018 година ни събра да ни представи „Визията“ си като платформа за дебат(?!), въобще нито за секунда не се усъмних в нейните искрени намерения.

Когато, обаче, я прочетох няколко пъти, се озадачих за нейната безкористност.

А когато отмина и последният пленум на БСП, на 29 септември 2018, вече нямам никакви съмнения, че става дума за ПРАХ В ОЧИТЕ. Тежка манипулация, откровена лъжа и безочливо лицемерие (то не може да бъде друго). Освен това – суспендиране на основния закон на партията – Уставът(!), както и на решенията на нейния върховен колективен орган- НС(присъствали само 106, от 182).

Формализъм. Документооборот, според който всичко е ОК.

Нещо, което ни е безкрайно познато в управлението на държавата от Борисов.
Излиза, че Борисов е Нинова в изпълнителната власт, А Нинова е Борисов в собствената си партия.

Нещо повече. Свидетели сме на тежка подмяна на философската, икономическата, културната, правната и социалната идеология в платформата на социализма в БСП.

Ярък пример за това е решението на НС, което аз приемам за меродавно, за съдбата на вестник „Дума“.

Има против решението на К.Нинова, има и за. Но съществената част от НС (60 и повече) гласа, които определят бъдещето на вестника са – ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ!!!

Та, тези, въздържалите се, фактически решиха: НЯМА ДА СПАЗВАМЕ УСТАВА СИ!
Добре. И така може. Аз приемем вашето решение. Само да не се разсърди някой персонално, когато ръководството, което не спазва устава, утре или вдруги ден ви изхвърли от листите за народни представители, общински съветници, кметове, и прочее длъжности в самата партия. Вие, „въздарържалите“ се – САМИ отворихте вратата към тази възможност. Кутията на Пандора.

Колективната мъдрост за въздържание – трябва да приемем.

Но, след последния пленум на НС на БСП, който фактически се въздържа от решение, бетонирайки решението на Корнелия Нинова и Кирил Добрев да си назначават – който им падне срещу 3 000 лева заплата (евтинджос, ако питате мен), стана повод за моя лична, идеологическа трагедия.

Защото, разбрах , че Александър Симов – кирковеца, човекът „рот фронт“, човекът, който знае, че „Маркс вярва човешката съпротива“, е изнесъл патетично слово, в стилистиката „матросов“, в защита на сгазването на Устава на БСП.

Той, човекът, не е пеел в защита на звездите и прогреса, и заради които е разстрелян, както е описал Вапцаров, а в защита на другаря си по койка в студентското общежитие, който бил добър човек. Сигурно е добър човек.
Но, това няма никакво значение, когато Уставът на БСП, която иска да сменя системата, сиреч основният и закон е изнасилен – публично, без всякакви скрупули с гласа на въздържалите се.

Моята наивност има предел. Моята вяра – никога.

Когато Сашо беше поканен от Корнелия Нинова да бъде „официалната опозиция“ в ИБ на БСП, аз все още бях наивна, но вярвах. Когато , Кирил Добрев ми каза, че негова е заслугата Александър Симов да стане депутат на БСП, оголих два-три зъба, за да му напомня, че той е САМОНАПРАВИЛ СЕ И САМОДОКАЗЪЛ СЕ ЧОВЕК в партията – бях наивна, но вярвах.

Но когато Александър в патетично слово, както само той умее, защитава БЕЗЗАКОНИЕТО в партията по време на заседание на колективния и управляващ орган – моята наивност се изпари заедно с вярата ми.

Нито вярвам, нито мога да изслушам още грам разказ за неговото продажничество.

Отказвам. Категорично.

Пределът на моята вяра е на своя кризисен минимум.

Свободната „Дума“ е хваната в менгемето на безкрайно цинични процедури, вратички в самия устав, безхаберие на ръководството на БСП, страхлив НС и времето. Да, защото такова ни е времето. Когато кристално чисти хора се покваряват пред очите ни. Заради едното депутатстване. Всуе е тази парадигма. „Ресто, не струва“, както е казал поетът. И е разстрелян. Но живите го повтарят безспир. Не струва, не струва, не струва.