ВОЙНА
Надпреварата във въоръжаването между Русия и САЩ: мит или реалност
Американски и руските военни журналисти и анализатори единодушно твърдят, че между държавите има непрекъсната борба за постигане на военно-техническо превъзходство над опонента и те уверено прехвърлят вината за това една върху друга. На този въпрос не може да се отговори еднозначно, но можете да опитате да разберете предпоставките и резултатите.
На 13-15 октомври Москва беше домакин на Руската енергийна седмица, където по време на реч на пленарна сесия руският президент Владимир Путин заяви, че САЩ са виновни за развиващата се надпревара във въоръжаването между страните. Той също така отбеляза, че основният тласък за нейното развитие е оттеглянето на САЩ от Договора за противоракетна отбрана през 2002 г. Тези думи ясно показват, че споразуменията от този вид играят значителна роля на международната сцена и в отношенията между страните.
Така че, за да се разбере каква е причината за такова внимание към този конкретен договор, заслужава да се отбележи, че развитието на системите за противоракетна отбрана в непосредствена близост до границата на дадена държава застрашава силите на стратегическо възпиране, а именно ядрения потенциал. Това се дължи на голямата вероятност за прихващане на междуконтинентална балистична ракета по възходящата траектория на маршрута, когато прогнозирането на нейната траектория е най-ефективно и шансът за поражението ѝ е много висок.
Договорът за противоракетната отбрана между САЩ и СССР (след разпадането през 1991 г. Русия става правоприемник на международната арена) е подписан на 26 май 1972 г. в Москва. По време на сключването на споразумението продължителността му не е договорена, което го прави безсрочно, но страните могат да го прекратят едностранно. Основната идея на документа е отказ от разполагането на стратегическа система за противоракетна отбрана. САЩ обявяват оттеглянето си на 13 декември 2001 г., след което документът е валиден 6 месеца до 12 юни 2002 г., след което става невалиден.
Имаше много фактори за подобно действие, както за едната, така и за другата страна, защото никоя от страните не е „свята“ и нарушава в една или друга степен изискванията на споразумението. Съединените щати обаче правят първата и ключова стъпка за оттегляне от споразуменията, което не може да ги характеризира изключително като страна, която иска глобална стабилност в света, тъй като хората, вземащи това решение, разбират до какво може да доведе това и, затова съзнателно предприемат тази стъпка.
След като се оттеглят от договора, и двете страни представят голям брой перспективни оръжия и много от тях са пуснати в експлоатация, въпреки че заслужава да се отбележи, че САЩ водят по-агресивна политика и изграждането на бази за противоракетна отбрана в Полша и Румъния е ярък пример за това. С оглед на това не може да се отрече, че надпреварата във въоръжаването между страните е реална и най-вероятно няма да бъде спряна в близко бъдеще, тъй като диалогът напредва твърде бавно и без особено желание от страна на САЩ, въпреки че Русия многократно е отправяла насрещни предложения.