Мащаба на моралния упадък

За да се сдобие младото поколение у нас с представа за мащаба на моралния упадък, е добре да знае какви са били българите преди 1944 г.

Ето откъс от книгата „Meet Bulgaria“ на един американец, издадена през 1931 година. Авторът Рубен Маркъм е живял в България през 1912 до 1933 година.

Назаем от Daniela Gortcheva

Meet Bulgaria, 1931

България – това е огромно количество вкусна храна. България е здраве и бодрост, усилен труд и действено забавление. България има чисто небе и ярко слънце. В нея господстват сурови, заплашителни планини, има дълбоки, тъмни гори, в които можеш да бродиш, бурно море, което шепне на нежния бряг, дълбоки дерета, в които разпенени потоци ви примамват да се изкъпете в диво, самотно уединение.

България е безброй малки ниви във всички разцветки; поляни с маргаритки, танцуващи в подножието на тревисти хълмове; морета от пламтящи макове, разлети в широки равнини; зелени и лилави лозя, маршируващи в редици нагоре по слънчеви склонове; зелени градини, струпани около мудни потоци; хиляди срамежливи села с червени керемидени покриви, увенчали хълмовете, сгушени в долините, просекли горите, скупчени около изворите и разпрострени покрай реките.

Българите са икономични. Пестеливостта им е пословична. Да живееш с малко е основна добродетел. Да пилееш е едновременно глупаво и грешно. Скромността е национален идеал. Полезността и практичността са неговите резултати. Целият народ пътува в трета класа. В други страни по-видните представители на интелигенцията биха се чувствали неудобно да пътуват в трета класа, но следвайки психологията на своя народ, тук дори ако си народен представител или университетски професор, ще се чувстваш неудобно да дадеш пари за втора класа, когато ще стигнеш също толкова бързо и в трета класа.

В България се продава по-малко козметика от съседните страни. Тук има по-малко лукс, по-малко пари за веселие, по-малко забавления. Няма бели нощи, нощният живот е ограничен. Хората си лягат рано и стават рано. Има много малко луксозни автомобили. Няма титли, няма висше общество. Има богати хора, но богатството не се демонстрира. Хората шият дрехите си за всички сезони. Хранят се просто и дават под наем излишните стаи в къщите си. Лишават се от излишното. Но не и от важните неща.

Те са солиден народ и инвестират парите си. Имат страст да притежават собственост. Всички се стремят да купят малко земя и да построят къща. Държат да поделят ползите. Имат общи пасбища. Общи гори. Билетите за влака и за трамвая са евтини. Националната банка е в услуга на обикновените хора.
Земеделската банка е за селяните. Кооперативната банка обслужва притежателите на малки магазини и занаятчиите. Така държавата служи на всички. Цялото подземно богаство, където и да е открито, принадлежи на държавата.

Съкровищата, скрити в продължение на две хилядолетия от бегълци от нашественици, по закон са собственост на цялата нация.

България е като едно голямо семейство, в което всеки член знае, че има правото на равен дял от всичко и не се колебае да го изисква. Но за този дял той желае да работи.

България е селска нация. Главната дейност на практически всички хора е да произвеждат от земята. И те го правят с гордост. Земята, която обработват, е тяхна собственост, както и добитъка и инвентара. И българите са страстно привързани към земята си. Те са я наследили от родителите си и се подчиняват на традиционното разбиране, че е грях да я продават. Селото гледа осъдително на човек, който пропилява имота си и всяко българско семейство смята за катастрофа да загуби нивата си.

Дори когато един селянин напусне селото и отиде в града, той продължава да обработва градината си и да гледа прасе и крава. И вероятно любовта на българина към земята го кара да я обработва толкова добре. Той е превърнал страната си в градина, направил е равнините и долините си най-красивите и плодородните в тази част на света, покрил е страната си с добри пътища и е преобразил бедните села със схлупени колиби в модерни градове. Той отива на работа много рано сутрин, връща се късно вечерта и се труди с енергия и умение.

Селянинът и неговото семейство ходят на църква, почиват по празниците и спазват постите. Той изпраща децата си на училище, участва в селския кооператив и е член на Земеделската партия.

Въпреки че не е имал привилегията да се учи на модерно земеделие от поземлената аристокрация като селяните в Унгария, Полша и Румъния, и въпреки че последен се е освободил от турското владичество, той е надминал всички свои съседи в много отношения и е горд с това. Той е прословут с усърдието си и в чужбина ще чуете израза „да работиш като българин”.