Май ние сме го създали и тоя град!

Трябва най-напред да питат България! Смешно твърдение, нали?! Особено днешната ни разсипана страна ли?! И не дай се Боже, някой наш днешен управник да каже нещо истинско! Не им е позволено от „началниците“. Но то и изпълнителните „началници“ не знаят нещо различно. При тези над 70 години етническо-религиозни конфликти в Близкия Изток и „бащинската“ намеса на САЩ, от къде на къде България да има думата!?

Според непознатите древни български летописи, може смело да заявим, че България има исторически права по възникналия проблем, чий град е Йерусалим?! Всеки зубрил история по учебниците в училищата, университетите и по изданията от БАН, би ахнал с насмешка и от недоумение. Статистически установено стандартно възклицават като капацитети и дават препоръки за лечение на твърдящите това. Поносимо е такава реакция на най-обикновените хора, в чиито мозъчни кутии са се настанили закостенели трайно и непоклатимо заучени стари програми, остарял софтуер, бегли данни, набивани методично като напълно изучени до непоклатимост клишета от казионната историография в Европа и у нас. Но това което казват българските летописи, заковават убедително и правдиво всичко онова което е описано от древните египетски и гръцки историци и хронографи като събития, но не и за техните велики деятели, за които до ден-днешен е обявено „неизвестно от какъв произход са“.

Българските летописи не са познати нито у нас, нито по света. Навярно са познати на някои арихварски специалисти и учени в Института за изтока в Санкт-Петербург, които са ги виждали в оригинал, сводове написани на арабица на трек-български език (български тюрки), иззети от съдържателите им от Волжска България. Даже тази терминология е напълно непозната и неприемлива у нас.

Не става въпрос за българите на Аспарух или Кубрат, които са приемани за най-старите наши царе. Световната история е така окастрена, че на българите да се гледа като малко номадско племе, появило се незнайно откъде в Северен Кавказ и Причерноморието най-рано през 6-ти век. И никой не си задава въпроса, как така отнякъде, от небето ли, падат най-малко 500 хиляди българи. Нявярно по божествена магия и хоп 500 хиляди раждания направо на изградени воини?! Ето това е смешното твърдение в учебниците и книгите от БАН, по Европа и РАН. Историята на българите от над десет хилядолетия по-стара.

Истинската история по темата от стари български предания е следната:

Йерусалим е построен от древните българи-авари-егсази („могъщи българи“), чийто вожд е роденият около 2000 г.пр.н.е. Абар-Раджил, или Авар-Кам („Авар – Жрецът, Светецът“, пионерът на идеята за Единобожието, измамно поеврейчин в Библията като Авраам), или Джиен-Ас („Джиенският Българин“). Те са населявали Курган (Хиркания) – земите в Прикаспието и Северен Кавказ, Южното Поволжие, а след това и Мала Азия, където са създали хетската култура. По-късно са станали известни в световната история като „хиксосите“, които са завладели Египет.

Вождът Чул Ат е осмо поколение потомък на Авар-Кам. В началото на ХVІІІ век пр.н.е. българите-авари-егсази на Чул Ат са приети радушно от братския народ на джирците (сирийците), на които те предложили да завземат угнетяващия ги Египет. Българите-авари се установяват в областта Балистан („Българската област, стан, лагер“ – оттам името на „Палестина“). По-късно през 1723 г.пр.н.е. Чул Ат (Салатис при Манетон), заедно със своите четирима братя, завладяват с пет войскови корупса Мамил (древния Египет). На Чул Ат му се пада да управлява източната област на страната. Той построява града „Ерсубулем“ („Божият“/“Свещения град“ – Йерусалим, чието име идва от прозвището на Тангра – „Ерсу“, а „-бул“ е „български град, селище, столица“, преминало в старогръцки като „полис“) в Балистан, неговата столица в Мамил – Аварис (очевидно носеща името на славния му праотец Авар-Кам) в делтата на Тамил (Нил), Ас (днес Газа) източно от делтата, Саръйкен (Мемфис?! ) и др. Чул Ат е провъзгласен за „баръйнхан“ на Египет, което означава „велик бик/елен, български вожд“ и т.н. и от тази дума възниква известния титул „фараон“. Преди това египетските владетели се титуловали като царе. Хиксосите са известни във всички истории за древен Египет, но поради еврейски интриги се укрива, че това са древните българи-авари и се фалшифицират всички истории, като наивно обясняват, че „засега е неизвестно кои са били тези хиксоси“, а ги обясняват като „царски пастири“?!?!!. По българските летописи хиксосите управлявали Мамил от 13 до 17 династии на фараоните включително, около 143 години, а според Йосиф Флавий 511 г.

Последният фараон на хиксосите Суз-Таргиз (Сесострис при Херодот) организира многогодишен поход на юг, завладява земите около Червено море, което нарича Къйзъйл-Българ, а при излизането от Аденския залив в Индийския океан завладява остров Панхея (днес Сокотра) и накрая големия остров, наречен от него „Саръй алан“ („Южният/Райският остров“, откъдето идва името на остров Цейлон). Поради многогодишното му отсъствие и крайно изтощаване на неговите материални и човешки ресурси, египетските велможи успяват да го свалят от власт. При първия фараон от 18-тата династия Аменофис, 240 хиляди хиксоси са обсадени и притиснати в столицата си Аварис от 450 хиляди египтяни, но съпротивата им на умели воини не е била преодоляна. Затова през 1580 г.пр.н.е. те сключили мирен договор с клаузи, Суз Таргиз да се оттегли мирно с всичките си воини и техните семейства и цялото им имущество. Тогава те се преместват в построения от тях Ерсубулем (Йерусалим) и живеят там още 518 години. В този период между 1500 и 1000 г.пр.н.е. се заражда племето на евреите. Това са бившите работещи в египетските каменоломни прокажени и роби, които са прогонени от Египет. Те влизат в съюз с хиксосите в Йерусалим, молят ги за закрила от тях и за помощ да отмъстят на египтяните. Българите-авари приемат да им окажат помощ и съкрушават Египет, където за 17 години бившите роби и прокажени извършили тотален погром на всички храмове и градове. Робите палели и убивали по техен прийом. В края на краищата от българите воини, които взели за жени робините се създал народа на евреите. Потомците им приели техният етноним, който се е получил от съчетанието българи-„авари“ > „джавари“ > „евреи“!

В потвърждение на твърдението пред недоверчивите и ахналите от изненада, ето и цитат-отрязък от трактата „Срещу Апион“ на патриарха на еврейската история Йосиф Флавий, І век: „След прогонването и на Моюсес (Мойсей) от Египет, той изпратил посолство при хиксосите в Йерусалим, да ги извика на помощ, заедно да нападнат Аварис и предишната родина и на двата народа. Тогава вече според Манетон са били изминали 518 години, от времето на фараона Теммос (Тутмос), откакто пастирите се преселили в Йерусалим. „А дошлите от Йерусалим хиксоси заедно с нечестивите жители на Аварис се отнесли с коренното население толкова нечовешки, че тяхното владичество за всички, които им станали свидетели на светотатствата, им се сторили най-ужасните от всички злини. Те не само опожарили градовете и селата до основи и не се задоволявали с разграбването на храмовете и оскверняването на статуите на боговете, но ги употребявали за разпалване на огъня и употребявали месото на почитаните свещени животни, като принуждавали самите жреци и прорицатели първо да ги заколят и принасят в жертва, а след това като ги събличали съвсем голи ги прогонвали. Казват че този жрец, който основал тяхната държава и им написал законите, произлизал от Хелиополис и се наричал Осарсиф, по името на тамошния бог Осирис, но като се озовал сред тях, той променил името си на Моюсес (Мойсей)“.

Валентин Вътов