ФОКУС
Лудия наркоман Зеленски пред „Тайм“: „Никой не вярва в нашата победа, освен мен, Никой!“
Поканата за речта му в Националния архив във Вашингтон беше стигнала до няколкостотин гости, включително лидери от Конгреса и висши чиновници от администрацията на Байдън. Обявена за основно събитие от посещението му в края на септември, тя щеше му даде възможност да вдъхнови САЩ за подкрепа срещу Русия с ораторско майсторство, каквото светът очаква от военновременния президент на Украйна. Това не мина по план.
Този следобед срещите на Зеленски в Белия дом и Пентагона го забавиха с повече от час, и когато най-сетне пристигна, за да започне речта си в 18:41 ч., той изглеждаше дистанциран и възбуден. Разчиташе на жена си, първата дама Олена Зеленска, с която заедно да предадат от сцената посланието му за твърдост, но собственото му изказване беше сковано и той сякаш искаше по-бързо да приключи с него. В един момент, докато раздаваше медали след речта, той призова организаторите да побързат.
Причината, каза той по-късно, е била изтощението, което е почувствал същата нощ, не само от предизвикателствата на лидерството по време на война, но също и от постоянната необходимост да убеждава съюзниците си, че с тяхна помощ Украйна може да спечели. „Никой не вярва в нашата победа така, както аз вярвам. Никой“, каза Зеленски пред „Тайм“ в интервю след края на пътуването си. Създаването на това убеждение в неговите съюзници „взима всичката ти сила и енергия. Разбирате ли? Отнема страшно много“, каза той.
Става все по-трудно. След двайсет месеца във войната около една пета от украинската територия остава под руска окупация. Десетки хиляди войници бяха убити, а Зеленски усеща по време на пътуванията си, че глобалният интерес към войната е отслабнал. Както и нивото на международната подкрепа. „Най-страшното е, че част от света свикна с войната в Украйна“, казва той. „Изтощението от войната преминава навсякъде като вълна. Виждаш го в Съединените щати, в Европа. И ние виждаме, че веднага щом се уморят, всичко се превръща в шоу: „Не мога да гледам това повторение за десети път.““
Обществената подкрепа за помощта за Украйна спада от месеци в Съединените щати, а посещението на Зеленски не направи нищо, за да я съживи. Около 41% от американците искат Конгресът да предостави още оръжие на Киев, което е спад от 65те процента през юни, когато Украйна започна мащабна контраофанзива, сочи допитване на „Ройтерс“, направено скоро след отпътуването на Зеленски. Тази офанзива напредваше с мъчителен ритъм и с огромни загуби, правейки все по-трудно за Зеленски да убеди партньорите, че победата е зад ъгъла. С избухването на войната в Израел дори само задържането на световното внимание върху Украйна се превърна в голямо предизвикателство.
След посещението във Вашингтон „Тайм“ последва президента и екипа му обратно в Киев, надявайки се да разбере каква ще е реакцията на сигналите, които те бяха получили, особено на настойчивите призиви към Зеленски да се пребори с корупцията в собственото си правителство, а също и със затихващия ентусиазъм към войната, чийто край не се вижда. В първия си ден в Киев попитах член от неговото обкръжение как се чувства президентът. Отговорът дойде без секунда колебание: „Гневен“.
Обичайните изблици на оптимизъм, чувството му за хумор, склонността му да оживява срещите във военната стая с малко закачки или неприлична шега – нищо от това не беше оцеляло във втората година на пълномащабната война. „Сега той влиза, взима новите сведения, дава нарежданията и излиза“, казва отдавнашен член на екипа му. Друг ми казва, че Зеленски преди всичко се чувства предаден от западните си съюзници. Те го оставиха без средства за спечелване на войната, само със средства за преживяването ѝ.
Но убежденията му не са се променили. Въпреки последните отстъпления на бойното поле, той няма намерение да се отказва от битката или да търси някакъв вид мир. Напротив, вярата му в крайната победа на Украйна над Русия се е втвърдила по начин, който тревожи някои от съветниците му. Тя е непоклатима, граничеща с месианска. „Той се самозаблуждава“, каза ми с разочарование един от най-близките му помощници. „Ние нямаме възможности. Ние не печелим. Но само се опитай да му кажеш такова нещо.“
Упорството на Зеленски, според някои от помощниците му, е попречило на усилията екипа му да измислят нова стратегия, ново послание. По време на обсъжданията за бъдещето на войната един въпрос винаги си остава табу: възможността да се преговаря за мирна сделка с руснаците. Съдейки по последни проучвания, повечето украинци биха отхвърлили подобен ход, особено ако той включва загубата на каквато и да е окупирана територия.
Зеленски е твърдо решен да се противопостави дори на временно примирие. „За нас това ще означава да оставим тази рана отворена за бъдещите поколения“, ми казва президентът. „Може би това ще успокои някои хора в нашата страна и извън нея, най-малкото онези, които искат да приключат нещата на каквато и да е цена. Но за мен това е проблем, защото оставаме с тази експлозивна сила. Само отлагаме нейната детонация.“
Засега той е решен да спечели войната при украинските условия и променя тактиките, за да го постигне. Осъзнавайки, че потокът от западни оръжия може да пресъхне с времето, украинците увеличиха производството на дронове и ракети, които използваха, за да атакуват пътищата на руските доставки, командните центрове и депата с боеприпаси далеч зад линиите на врага. Руснаците отговаряха с още бомбени рейдове срещу цивилни и повече ракетни удари срещу инфраструктура, от която украинците имат нужда за отопление на домовете и осветление през зимата.
Зеленски описва това като война на волите и се опасява, че ако руснаците не бъдат спрени в Украйна, боевете ще се разпространят отвъд границите ѝ. „Отдавна живея с тези страхове“, казва той. „Трета световна война може да започне в Украйна, да продължи в Израел и от там да се прехвърли в Азия, а след това да експлоадира някъде другаде.“ Това беше неговото послание във Вашингтон: Помогнете на Украйна да спре войната, преди да се е разпространила и преди да е станало твърде късно. Той се опасява, че аудиторията е спряла да му обръща внимание.
В края на миналата година, по време на предишното му посещение във Вашингтон, Зеленски беше посрещнат като герой. Белият дом изпрати самолет на американските военновъздушни сили да го вземе от източна Полша няколко дни преди Коледа и с ескорт от натовски разузнавателен самолет и изтребител F-15 „Eagle“ го доставиха в базата „Андрюс“ на Обединеното командване в покрайнините на американската столица. Същата вечер Зеленски излезе пред обща сесия на Конгреса, за да декларира, че Украйна е победила Русия в „битката за съзнанието на света“.
Гледайки речта му от балкона, преброих 13 души, които му ръкопляскаха на крака, преди да спра да ги броя. Един сенатор ми каза, че не си спомня момент за трите си десетилетия на Капитолийския хълм, когато чуждестранен лидер да е получавал такъв възторжен прием. Няколко крайнодесни републиканци отказаха да станат на крака и да аплодират Зеленски, но гласовете в негова подкрепа бяха и от двете партии и преобладаващи през цялата минала година.
Този път атмосферата се беше променила. Помощта за Украйна се бе превърнала в спорен момент във федералния бюджет. Един от съветниците на Зеленски по външна политика го призоваваше да отмени пътуването си през септември, предупреждавайки, че атмосферата е твърде напрегната. Лидери от Конгреса не приеха да позволят на Зеленски да направи публично обръщение в Капитолийския хълм. Сътрудниците му опитаха да уредят личното му участие във „Фокс Нюз“ и интервю с Опра Уинфри. Нито едно от двете не се случи.
Вместо това, сутринта на 21 септември Зеленски се срещна лично с тогавашния говорител на Камарата на представителите Кевин Маккарти, преди да се отправи към Старата сенатска зала, където депутатите го въртяха на шиш при закрити врата. Повечето от обичайните критици на Зеленски останаха мълчаливи по време на сесията. Сенатор Тед Круз нахлу с повече от 20 минути закъснение. Демократите, от своя страна, искаха да разберат накъде върви войната и колко отчаяно Украйна се нуждае от американската подкрепа. „Те ме попитах директно: Ако не ви дадем помощта, какво става?“, спомня си Зеленски. „Става това, че ще загубим.“
Представлението на Зеленски остави дълбоко впечатление у някои от присъстващите законотворци. Ангъс Кинг, независим сенатор от Мейн, си спомни как украинският лидер казва на слушателите си: „Вие давате пари. Ние даваме живота си.“ Но това не беше достатъчно. Десет дни по-късно Конгресът прие законопроект временно да предотврати спирането на работата на правителството. Това не включваше помощ за Украйна.
По времето, когато Зеленски се завърна в Киев, студът на ранната есен вече беше настъпил и помощниците му бързаха да се приготвят за втората зима на инвазията. Руските атаки върху украинска инфраструктура са повредили електростанции и части от електропреносната мрежа, което потенциално прави невъзможно тя да поеме нарастващото търсене, когато температурите паднат. Трима от висшите служители, отговорни за решаването на този проблем, ми казаха, че спиранията на тока ще бъдат по-тежки тази зима, а обществената реакция в Украйна няма да е толкова благосклонна. „Миналата година хората обвиняваха руснаците“, каза единият от тях. „Този път ще обвинят нас, че не сме направили достатъчно, за да се подготвим.“
Студът ще направи и военното напредване по-трудно, заключвайки фронтовите линии поне до пролетта. Но Зеленски отказва да приеме това. „Замразяването на войната за мен означава изгубването ѝ“, казва той. Неговите помощници ме предупредиха да очаквам големи промени в тяхната военна стратегия и големи трусове в президентския екип, преди зимата да настъпи. Поне един министър ще трябва да бъде уволнен, заедно с висш генерал начело на контраофанзивата, казаха те, за да се потърси отговорност за бавния напредък на Украйна на фронта. „Ние не напредваме“, каза един от близките помощници на Зеленски. Някои от командирите на фронтовите линии, продължи той, започнаха да отказват заповедите за напредване, дори и когато идват директно от кабинета на президента. „Те искат просто да стоят в окопите и да удържат линията“, каза той. „Но по този начин не можем да спечелим войната.“
Когато обсъдих тези твърдения с висш военен офицер, той каза, че някои командири нямат голям избор да оспорват заповедите отгоре. По едно време в началото на октомври, каза той, политическото ръководство в Киев разпореди операция за „възръщане“ на град Горловка, стратегически преден пост в източна Украйна, който руснаците завзеха и яростно отбраняваха близо десет години. Отговорът дойде под формата на въпрос: „С какво? Те нямат нито хора, нито оръжия“, каза офицерът. „Къде са оръжията? Къде е артилерията? Къде са новите войнишки попълнения?“
В някои клонове на армията недостигът на персонал е станал още по-страшен и от дефицита на оръжие и боеприпаси. Един от близките помощници на Зеленски ми каза, че дори и САЩ и техните съюзници дойдат с всички оръжия, които са обещали, „ние нямаме хората, за да ги използваме“.
Украински бойци на фронтовите линии край Бахмут на 17 март 2023
От началото на инвазията Украйна отказва да оповести официални данни за убитите и ранените. Но по оценки на САЩ и Европа броят отдавна е надхвърлил 100 000 за всяка от страните във войната. Това толкова лошо е ерозирало редиците на въоръжените сили на Украйна, че наборните служби са принудени да призовават все по-възрастни кадри, като средната възраст на войниците в Украйна е около 43 години. „Те вече са пораснали мъже, а не са толкова здрави“, казва близкият помощник на Зеленски. „Това е Украйна. Не е Скандинавия.“
Картината изглеждаше различно в началото на инвазията. Един клон на армията, известен като Териториални сили за отбрана, съобщи, че е приел 100 000 нови попълнения в първите 10 дни от пълномащабната война. Масовата мобилизация беше подхранвана отчасти от оптимистичните прогнози на някои висши служители, че войната ще бъде спечелена за месеци, ако не и за седмици. ‚Много хора решиха, че могат да се запишат за един бърз тур и да участват в героичната победа“, казва вторият член на президентския екип.
Сега набирането на войници е много по-слабо. Усилията за попълване на армията се засилиха из цялата страна, наред с което в социалните медии се разпространиха истории за това как служители на наборната служба свалят мъже от влакове и автобуси и ги изпращат на фронта. Онези, които имат средства, често се откупуват от служба чрез подкуп, обикновено с медицинско свидетелство. Подобни случаи на корупция в наборната система станаха толкова разпространени към края на лятото, че на 11 август Зеленски уволни началниците на наборните бюра във всеки регион на страната. Решението имаше за цел да сигнализира решимостта му да се бори с подкупите. Но този ход имаше обратен ефект, според висшия военен офицер, тъй като набирането на войници почти напълно спря без ръководство. Оказа се, че е трудно да се заменят уволнените служители, донякъде защото репутацията на наборните служби беше накърнена. „Кой иска тази работа?“, пита офицерът. „То е все едно да ти сложат на гърба табела с надпис „корумпиран.““
През последните месеци проблемът с корупцията обтегна отношенията на Зеленски с много от съюзниците му. Преди визитата му във Вашингтон Белият дом приготви списък с анти-корупционни реформи, които украинците да предприемат. Един от помощниците, който пътуваше със Зеленски за САЩ, ми каза, че тези предложения засягат самите върхове на държавната йерархия. „Това не бяха предложения“, каза друг президентски съветник. „Това бяха условия.“
За да отговори на американската загриженост, Зеленски предприе някои драматични стъпки. В началото на септември той уволни министъра на отбраната Олекси Резников, член на вътрешния му кръг, който беше разследван за корупция в неговото министерство. Двама президентски съветници ми казаха, че той не е бил лично замесен с подкупи. „Но той не успя да въведе ред в министерството си“, каза единият, имайки предвид раздутите цени, които министерството плаща за доставки, като зимни шинели за войниците и яйца, за да бъдат нахранени.С разпространението на новините за тези скандали, президентът издаде стриктни заповеди за персонала си да избягват и най-малката идея за самообогатяване. „Не купувайте нищо. Не ходете на никакви почивки. Просто стойте на бюрата си, мълчете и работете“, казва един служител, описвайки директивите. Някои служители от средните нива на администрацията ми се оплакаха от бюрократичната парализа и ниския дух заради засилените разследвания на работата им.
Типичната заплата в кабинета на президента, казаха те, идва около 1 000 долара на месец, или около 1 500 за по-висшите служители, което е много по-малко, отколкото могат да правят в частния сектор. „Ние спим в стаи, които са 2х3 метра“, приблизително размера на затворническа килия, казва Андрий Йермак, началник на президентския кабинет, имайки предвид бункера, който Зеленски и няколко от доверениците му наричат свой дом от началото на инвазията. „Ние не водим хайлайф навън“, казва ми той в кабинета си. „По цял ден, всеки ден, ние сме заети да водим тази война.“
Сред целия натиск за изкореняване на корупцията, предположих, може би наивно, че служителите в Украйна ще помислят два пъти, преди да вземат подкуп или да приберат в джоба си държавни средства. Но когато изложих тази теза пред висш президентски съветник в началото на октомври, той ме помоли да изключа рекордера си, за да може да говори по-свободно. „Саймън, грешиш“, каза той. „Хората крадат, като че няма да има утре.“
Дори уволнението на министъра на отбраната не накара служителите „да почувстват страх“, добавя той, защото чистката твърде много се забави. Президентът беше предупреден през февруари, че корупцията се е разпространила неимоверно в министерството, но той се забави повече от шест месеца, давайки на съюзниците си множество шансове да се справят с проблемите тихомълком, или пък да ги обяснят. Когато предприе действия преди визитата си в САЩ, „беше твърде късно“, казва друг висш президентски съветник. Западните съюзници на Украйна по това време вече бяха наясно със скандала. Войниците на фронта бяха започнали да правят шеги с „яйцата на Резников“ – нова метафора за корупцията. „Вредата върху репутацията беше нанесена“, каза съветникът.
Когато попитах Зеленски за проблема, той призна неговата сериозност и заплахата, която представлява за морала на Украйна и нейните отношения с чуждестранните партньори. Борбата с корупцията, увери ме той, е сред неговите топ приоритети. Той също така предположи, че някои чуждестранни съюзници имат мотив да преувеличават проблема, защото това им дава извинение да отрежат финансовата подкрепа. „Това не правилно“, каза той, „те да прикриват провала си да помогнат на Украйна, хвърляйки тези обвинения.“
Президентът Джо Байдън, вдясно, приветства украинския президент Володимир Зеленски на южния портик на Белия дом на 21 септември 2023
Но някои обвинения трудно могат да се отрекат. През август украинско новинарско издание, известно с разследванията си на корупцията, Bihus.info, публикува унищожителен доклад за най-висшия съветник на Зеленски по въпросите на финансите и енергийната политика, Ростислав Шурма. Докладът разкрива, че Шурма, бивш директор на енергийната индустрия, има брат, който е съсобственик в две компании за соларна енергия с електрически централи в южна Украйна. Дори след като руснаците окупираха тази част от страната, отрязвайки я от украинската енргийна мрежа, компаниите продължават да получават държавни плащания за производство на електричество.
Антикорупционната полиция – независима агенция, известна в Украйна като НАБУ – отговори на публикацията като започна разследване за присвояване срещу Шурма и брат му. Но Зеленски не отстрани съветника си. Вместо това, в края на септември Шурма се присъедини към президентската делегация за Вашингтон, където го видях да се здрависва радушно с депутати и служители от администрацията на Байдън.
Скоро след като се върна в Киев, аз посетих Шурма в кабинета му на втория етаж в президентската щабквартира. Атмосферата в комплекса се беше променила за единайсетте месеца от последното ми посещение. Торбите с пясък бяха махнати от повечето прозорци, тъй като в Киев беше пристигнала нова система за въздушна отбрана, включително американски ракети „Пейтриът“, която намалява риска от ракетна атака по кабинета на Зеленски. Коридорите си бяха тъмни, но вече по тях нямаше патрулиращи войници с автомати, а матраците им за спане също бяха разчистени. Някои от президентските помощници, включително Шурма, отново носеха цивилно облекло, вместо военното облекло.
Когато седнахме в кабинета му, Шурма ми каза, че обвиненията срещу него са част от политическа атака, платена от един от вътрешните врагове на Зеленски. „Бяха хвърлени л..на“, каза той, изтръсквайки предната част на пуловера си. „И сега ние трябва да обясняваме, че сме чисти.“ Той не изглеждаше обезпокоен, че брат му е голям играч в индустрия, която Шурма контролира. Напротив, той прекара близо половин час, опитвайки се да ме убеди в златната треска, която възобновяемата енергия ще преживее след войната.
Може би, предположих аз, при всички притеснения за корупция в Украйна, би било по-разумно за Шурма да се оттегли, докато го разследват за присвояване, или поне да не взима участие в пътуването на Зеленски до Вашингтон. Той отговори с повдигане на рамене. „Ако направим това, утре всеки един от екипа ще бъде нарочен“, каза той. „Политиката се завърна и това е проблемът.“
Няколко минути по-късно телефонът на Шурма светна със спешно съобщение, което го принуди да съкрати интервюто ни. Президентът беше повикал старшите си помощници на среща в кабинета си. Беше нормално в понеделник сутринта екипът им да проведе стратегическо заседание за планиране на седмицата. Но това щеше да бъде различно. През уикенда палестински терористи бяха избили стотици цивилни в южен Израел, принуждавайки правителството на Израел да наложи блокада на Ивицата Газа и да обяви война на Хамас. Събрани около конферентната маса, Зеленски и помощниците му се опитваха да разберат какво щеше да означава тази трагедия за тях. „Мисълта ми препуска“, ми каза един от тях, когато онзи следобед се появи след срещата. „Нещата ще започнат да се движат много бързо.“
От първите дни на руската инвазия, главният приоритет на Зеленски и вероятно основният му принос за защитата на страната, беше да задържа вниманието върху Украйна и да агитира демократичния свят за каузата ѝ. И двете задачи щяха да станат много по-трудни с избухването на войната в Израел. Фокусът на украинските съюзници от САЩ и Европа, както и на глобалните медии, бързо се премести върху Ивицата Газа.
„Логично е“, казва ми Зеленски. „Разбира се, ние губим от събитията в Близкия Изток. Загиват хора и там е нужна световна помощ, за да се спасяват животи, да се спасява човечеството.“ Зеленски искаше да помогне. След кризисната среща с помощниците, той поиска от израелското правителство разрешение да посети страната им в знак на солидарност. Отговорът се появи през следващата седмица в репортаж в израелска медия: „Моментът не е подходящ.“
Няколко дни по-късно президентът Байдън се опита да излезе от задънената улица, която Зеленски видя на Капитолийския хълм. Вместо да моли Конгреса да гласува поредния самостоятелен пакет помощи за Украйна, Байдън го опакова с други приоритети, включително подкрепа за Израел и сигурността по американско-мексиканската граница. Пакетът ще струва 105 милиарда долара, от които 61 милиарда са за Украйна. „Това е умна инвестиция“, каза Байдън, „която ще донесе дивиденти за сигурността на поколения американци“.
Но това беше и признание, че сама по себе си помощта за Украйна вече няма големи шансове във Вашингтон. Когато попитах Зеленски за това, той призна, че изглежда ръцете на Байдън са вързани от републиканската опозиция. Белият дом, каза той, остава ангажиран да помага на Украйна. Но аргументите за споделените ценности вече нямат голяма тежест сред американските политици или сред хората, които са ги избрали. „Така е в политиката“, казва ми с уморена усмивка. „Всеки претегля собствените си интереси.“
В началото на руската инвазия мисията на Зеленски беше да поддържа съчувствието на човечеството. Сега задачата му е по-сложна. При задграничните си пътувания и в президентските телефонни разговори той трябва да убеди световните лидери, че помощта за Украйна е техен собствен национален интерес и че тя, по думите на Байдън, ще „плати дивиденти“. Постигането на това става по-трудно с умножаването на глобалните кризи.
Но изправен пред алтернативата от замразяване на войната или от изгубването ѝ, Зеленски не вижда друг вариант, освен да продължи напред през зимата и след нея. „Не мисля, че Украйна може да си позволи да се уморява от войната“, казва той. „Дори и някой вътрешно да е уморен, много от нас не го показваме.“ Президентът най-малко.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?