Кристалина Георгиева вече е компрометирана като шеф на МВФ

По дефиниция външни хора не могат да видят какво се случва във вътрешността. Те знаят само това, което е изнесено в публичното пространство. Като човек, който е видял какво се случва в кухнята на Международния валутен фонд, смятам, че може би скандалът около управляващия директор Кристалина Георгиева показва повече, отколкото се вижда на пръв поглед.

Kpиcтaлинa Гeopгиeвa бе обвинена, чe e oĸaзaлa нaтиcĸ зa зacилвaнe нa пoзициятa нa Kитaй в пpecтижнaтa ĸлacaция Dоіng Вuѕіnеѕѕ на Световната банка. След поредица от публични дискусии и много заседания на борда на МВФ, Георгиева остана начело на фонда. Въпреки че бордът ѝ гласува доверие, едно нещо е сигурно: в тази ситуация няма победители. Несигурността около нейното бъдеще на поста бе изразено публично и

затрудни допълнително и без това сложното поддържане на общественото доверие

A това е по-опорочаващо от репутацията ѝ.

Георгиева ще остане начело на МВФ като компрометирана фигура. Тя се чувства онеправдана, както се видя в енергичната ѝ обществена защита и атаките срещу доклада на WilmerHale, който разкри нередностите. Възможно е да има истина в нейните възгледи, особено след като бе подкрепена от уважаван високопоставен служител на Световната банка с огромни отговорности към надзора на класацията Dоіng Вuѕіnеѕѕ. Но е вероятно никога да не разберем цялата история. Служителите на МВФ може да не излязат чисти от този скандал. Много жалби изглеждат като оплаквания, мотивирани от личните пристрастия на управляващия директор, насочени към персонала и централизираното вземане на решения

Общественото доверие в международните финансови институции запада заради усещането, че

политиката е взела връх над технократското превъзходство

Манипулирането на данни по политически мотиви очевидно е неприемливо. Но ситуацията не е само черно-бяла. Икономическите данни не са наука. Индекси или модели дават резултати, получени от предположения. Различните предположения могат да бъдат подложени на дискусии.

Европейската защита на Георгиева несъмнено ще бъде възприета като егоистично усилие от страна на Европа да затегне хватката си при назначаването на шеф на МВФ. Министерството на финансите на САЩ също не се справи добре със ситуацията. Твърденията, че министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън не подкрепя исканията на Георгиева и че Министерството на финансите „обсъжда“ нейното бъдеще, изпратиха сигнал до обществото, че тя е загубила доверието на Министерството на финансите. Дори ако министерството бе мотивирано единствено от благородното намерение да защити целостта на МВФ, мнозина вероятно няма да го възприемат като такова. Сега изглежда, че

има друг разрив между САЩ и Европа

след неотдавнашния френско-американски скандал с подводниците, тъй като Франция ръководи европейската защита на Георгиева. Мнозина подозират, че САЩ са били политически мотивирани, а китайската страна се е засегнала от факта, че ги свързват с обвиненията. След като това стана публично достояние и тъй като Георгиева не се оттегли, международното влияние на Министерството на финансите може да бъде намалено.

Това ще навреди на МВФ. Едва ли за някого ще е шок, че в МВФ има „политика“. Фондът се справя сравнително добре с управлението на тази политика. Съвсем оправдано се разглежда като организация на талантливи и отдадени икономисти, които обикновено работят усилено, за да гарантират, че данните, които предоставят, са с високо качество, а методологиите и предположенията им са надеждни. Бордът се стреми да работи консенсусно. Възприятията на обществото, че МВФ е инструмент на САЩ, са силно преувеличени. Според мен въпреки аферата Георгиева МВФ ще се придържа към своите традиции. Но щетите са вече нанесени и мнозина ще се съмняват в технократските качества на институциите.

Това е

време за извличане на поуки и за извършване на необходимите промени

Американското и европейското лидерство на Световната банка и МВФ на моменти не беше никак звездно. Възникнаха въпроси и около ролята на президента на Световната банка Дейвид Малпас. Междувременно, относителното глобално икономическо тегло на Европа и САЩ намалява.

Отдавна се твърди, че схемата европеец начело на МВФ и американец – на Световната банка е остаряла и не е подходяща за целта. САЩ и Европа биха могли да поемат ангажимент да прекратят дуопола на тазгодишните срещи на МВФ – Световната банка, като отворят тези работни места за света. Представете си МВФ в бъдещето, ръководен от уважавания в световен мащаб старши министър на Сингапур Тарман Шанмугаратнам или бившия управител на Bank of England Марк Карни. Представете си Световната банка, управлявана от индонезийската финансова министърка Шри Муляни Индравати. Подобна промяна би могла да засили репутацията на международните финансови институции и тяхната глобална значимост.

МАРК СОБЕЛ, *

* Авторът е бивш служител на Федералния резерв на САЩ и представител на САЩ в МВФ