Кой диктува политиката, провеждана от Корнелия Нинова?

Тези дни бях крайно изненадан не от решението на Корнелия Нинова и на нейния контролен орган (ОПКК) да лишат от правото да участват и гласуват на партийните конференции неизбраните на последния конгрес членове на Националния съвет на БСП (90 души). Според мен, това решение би било правилно, ако са нарушени уставни норми (вероятно е да има и други форми за тълкуване на устава на социалистическата партия по този въпрос, щом е с традиции в живота на партията).

Но Нинова съзнателно постави ударение върху този несложен казус, за да унизи допълнително своите „другари” и да им покаже къде им е мястото. А също, за да формира предизборните листи на БСП по начин, по който да наложи за депутати своите преторианци. Другото лице на замисъла е да продължи овладяването на организациите на БСП по места, установявайки тотално единомислие. Показателно е, че по-голямата част от бламираните от Нинова членове на НС спадат към високо подготвените интелектуалци в БСП, способни в далеч по-голяма степен от нейните фаворити да мислят творчески и самостоятелно.

Крайно ме изненада друго. Фактът, че делегатите на 50-я конгрес са подменили най-малко половината от състава на Националния съвет. И то при положение, че привържениците на Георги Гергов и Кирил Добрев, общо взето, запазиха местата си. Във връзка с последвалото следконгресно влошаване на отношенията между Нинова с Гергов и Добрев, реалистично е да предположим, че на следващия 51 конгрес ще бъдат отстранени и други, не малко на брой, членове от висшия партиен орган.

Така ще бъде осъществена изцяло основната насока в политика на Нинова: да прочисти редиците на БСП от нейните дейци с памет, участници в живота на партията през времето на социализма и през трите десетилетия на прехода, провеждали партийната политика в тежки моменти от нейното развитие.

Като слушам презрителните реплики на Нинова за голямата част от тези дейци – били вкупом корумпирани, разрушили партията, нямали и грам авторитет в родните села и градове, благодарение на тях БСП стигнала дъното, и как тя, като Райна княгиня шие знамето на изкованата от нея победа на лява България – имам усещането, че пред мен стои производителка на думи, която сее в лявото пространство взаимна омраза и масов разпад. В същото време Нинова запазва позициите на отделни млади и по-възрастни кандидати за слава, на хора, свикнали да изпълняват безропотно заповедите на началството (каквато и политика да провежда), поставили личния си интерес през партийния и общонародния интерес.

През тридесетте години на прехода в нашата партия има три големи чистки. И досега шампион в тази сфера остава екипът на Луканов и Младенов през 90-те години на ХХ в. До този момент мислех, че второто място заема Георги Първанов, който през 1997 г. прочисти партията от „провалилите се” жановисти. Сбъркал съм. Второто място принадлежи на Корнелия Нинова, която подобно на Първанов се явява охранител – с други средства и форми – на перестроичния модел от 90-те години.

Що се отнася до моето мнение, практиката на гонения и търсене на врага с партиен билет, упражнявана от Нинова, е извънредно вредна. Тя обозначава както отмъстителните инстинкти на конкретния ни ръководител, така и замисъла на кръга/кръговете, които стоят зад Нинова: БСП да продължи да се раздира от противоречия; да намалява интензивно своя членски състав и броя на симпатизантите; да се попречи БСП да упражнява водещи функции в държавното ни управление; в партията да се размножава така нареченият „стаден инстинкт”. Колко изгодно за нашите зложелатели е, че Нинова и нейните общоделци сами ликвидират наши кадри, с качества, професионално подготвени да провеждат сериозна партийна и държавна дейност и издига най-често нови лица върху принципа на лоялността. И всякога да се започва от началото под претекст, че се извършва дългоочакваната кадрова реформа.

Последният случай с кадровите подмени в Националния съвет ме подтикна да проследя и нещо, което досега съм смятал за ненужно: биографичния път на Нинова до избора ѝ за председател на БСП. Досега в в своите текстове не съм използвал подобен подход, в който коментарът на биографичните факти да се базира върху анализ на странните, ненадейните, шокиращите, почти невъзможните моменти в жизнения път на дадената личност. Иначе казано, тук се интересувам от генезиса на чудодейните преходи, от причините за скокообразната и противоречива политическата кариера на Нинова. Дали нейният възход като политически ръководител е резултат на самостоятелно гражданско поведение, или е резултат на ангажирането ѝ със задкулисни фактори (а може би „микс”). Слабостта на този подход е, че авторът на такъв текст може лесно да изпадне в субективизъм, тъй като едно са фактите и друго – логиката на тяхното обяснение. Ето защо мисля, че е естествено да се публикуват и други интерпретации (хипотези) на обсъжданите факти.

Що се отнася до мен аз установих от интернет-информацията, че в кариерния възход на Корнелия Нинова съществуват такива странни (до невъзможност) случаи и „тайни”, такива главоломни и успешни пробиви в двете идейно-конфликтуващи партии – СДС и в БСП, които навеждат на мисълта, че тя отрано е попаднала в зависимости от среди, способни в еднаква степен да оформят политиката и на десните, и на левите партии. Не че на Нинова ѝ е забранено да разиграва самостоятелни ходове, напротив, но в границите на „позволеното” от нейния/нейните политически режисьори. Ще повторя – аз самият нерядко се колебаех, докато пишех текста си, дали дадено действие на Нинова е подсказано „отвън”, или е неин самостоятелен акт.

Никога не съм отричал качествата на Нинова като политик: волева, отличен тактик, борбена личност с талант на оратор и пр. Самият аз съм респектиран, че едно момиче от врачанските села е могло да завърши с пълно отличие елитната Национална гимназия за древни езици и култури в София, че с пълно отличие завършва Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски”. Дотук мога само да адмирирам поривите за познание, амбициите за реализация и налагане на своето Аз, характерни за младата Нинова.

Но неяснотите и „тайните”, за които споменах, се появяват след като Нинова завършва специалността „право” и две години работи в качеството си на стажант-съдия, следовател, юрисконсулт на Софийска община. Така до преломната 1997 г., когато внезапно, изневиделица, като в приказката за Пепеляшка, започва кариерният ѝ летеж! И то като партийно обвързана: със Съюза на демократичните сили!

Няколко месеца след като СДС и Иван Костов оглавиха на 10 януари 1997 г. антидържавния преврат, сваляйки БСП от власт, Нинова, момичето от врачанските села, без опит и доказани качества в управленските структури, я назначават за изпълнителен директор на стратегически важното външно-търговско предприятие „Техноимпекс АД” (!), чест, оказана по лично разпореждане на премиера Иван Костов. По този начин „Техноимпекс”, предприятието с внушителни финансови активи, с официално и неофициално обявените „сектори” за действие главно в Близкия изток, Африка, Латинска Америка, с кадри, много от тях агенти на външно-разузнавателните ни служби, бива дадено на тепсия, ей така, в ръцете на 28 годишната Нинова. Риск, и то огромен, необичаен за почерка на държавника Иван Костов! Трудно ми е да приема, че този неин скок в кариерата е бил лотариен билет или фиш от тотото с неочаквано голяма печалба. В живота, особено в политиката, такива изключителни ансове намират друго обяснение. Реалистичното!

Но да продължа. Доколкото съм запознат с характера му (висш чиновник – делови, потаен властолюбец, жесток, когато тоягата е в ръцете му, подготвен ръководител) премиерът Костов не би позволил на такава високо отговорна длъжност да бъде назначено случайно лице. Още повече, че на Нинова се възлага да проведе работническо-мениджърската приватизация в „Техноимпекс”. Почти нулева е вероятността Иван Костов да е познавал отблизо Нинова. От друга страна, доколкото ми е известно, той не се е доверявал на лековати препоръки, а и не е от ръководителите, който се поддават на импровизации.

Така че натискът върху Костов във връзка с назначаването на Корнелия Нинова в „Техноимпорт” би трябвало да е дошъл „отвън”! За нея да е гарантирала персона/персони, с които премиерът е бил длъжен да се съобрази/подчини. Тук партийната окраска не би трябвало да играе голяма роля, щом става въпрос за управляването на „много пари”. Ето защо допускам онзи Някой, застанал зад кандидатурата на Нинова, да не е бил „син”, а „червен”. Жив е горчивият ми спомен от периода 1995 г. – 1996 г., когато в антидържавния преврат с връхна точка 10 януари, 1997 г. взеха участие субекти, имащи вземане-даване с кръга на Андрей Луканов. Срещу Жан Виденов тогава застанаха както мощните лидери на Генералското движение начело с ген. Любен Гоцев, така и крупни бизнесмени и финансисти като Емил Кюлев, или Илия Павлов с неговата паралелна държава – „Мултигруп” и др.

Всеизвестно е, че тогава, в края на 90-те години, определени фактори, спечелили от прехода, с командни позиции в обществото и с нова геополитическа ориентация, овладяваха позиция след позиция в държавната власт и в частния сектор. Логично е, както проличава, те да са проектирали развитието на Корнелия Нинова, да са я взели под своето крило, за да остане тя и досега в безпределна зависимост от тях. Сума сумарум, Нинова, назначена от синята власт за изпълнителен директор на „Техноимпекс”, пребивава на поста си от 1997 г. до 2005 г., тоест цели осем години: от време на управлението на Иван Костов, а след това и на Симеон Сакскобурготски.

Две години преди да напусне „Техноимпекс”, през 2003 г., Нинова подава молба за членуване в БСП, акт, който шокира не малко нейни колеги. Погрешно е тази нейна постъпка да се оценява единствено като политическо преориентиране, тъй като и сега, според мен, Нинова изпълнява воля извън себе си. Молбата ѝ за влизане в БСП бива удовлетворена незабавно! Тук шокиращото е защо ръководството на БСП така форсира приемането и по-нататъшното кариерното израстване на Нинова в партията, въпреки нейната дотогавашна биография, въпреки реномето ѝ на перспективен кадър на младежкото СДС.

Нямам обяснение как само две години след светкавичнотоѝ приемане в БСП (през 2003 г.) Нинова бива назначена скорострелно през (2005 г.) за зам.-министър на икономиката и енергетиката в коалиционния кабинет на Сергей Станишев, от квотата на БСП. Тя става председател на УС на две стратегически предприятия (до 2009 г.): „Международния панаир – Пловдив” и ”Булгартабак АД”, чиито истории на приватизирането им и до днес остават недоизяснени. Отговаря за държавния резерв, за търговията с оръжие и за доставките за армията.

Въпрос: Сергей Станишев самостоятелно ли е нарушил традиционните норми на своята партия, подсигурявайки партийната и държавна кариера на Нинова в БСП, или са го притиснали среди и субекти?

През 2007 г., т. е. само две години след като назначава Нинова за зам.-министър, премиерът Станишев я освобождава от заеманата длъжност (по данни от прокуратурата, Нинова е оказала въздействие върху следователя да „пази” бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация”).

Следват нови изненади! След едно такова свое наказателно действие, Станишев подкрепя Нинова за член на Висшия партиен съвет на БСП; в съкратени срокове я включва в Изпълнителното бюро на партията, като я определя за негов говорител; през 2009 г. Нинова вече е депутат от парламентарната група на БСП, нейн заместник-председател.

Сергей Станишев, който днес влиза в титанични сблъсъци с Нинова и търпи тежките й оскърбления, упорито мълчи тъкмо във връзка с подробностите около назначаването на Нинова за зам.-министър и за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на партията. Защо? И той ли се страхува от Някого си или от Някои си?

Въпрос: Защо Нинова, която в момента сочи благодетеля си Станишев за главен враг на каузата и преуспяването на БСП, определи за заместник-председател на БСП, ръководител на външнополитическия курс на партията, „дясната ръка” на същия Станишев – Кристиян Вигенин (като секретар на БСП и външен министър той легитимира през 2014 г. преврата на Майдан в Украйна, а също и самозванеца -президент Турчинов)? В този акт на Нинова няма и елементарна логика, освен ако така нареченият неин наставник-попечител (български или чуждестранен) не ѝ е наредил да отдаде външнополитическия курс на партията във владение на западно ориентирания Вигенин.

Според мен, ясното отграничаване на Нинова от „руския въпрос”, от Русия и Руската социалистическа партия на справедливостта, мижитурското мълчание на нашите депутати, които и словце не промълвят да внесем у нас незабавно руската ваксина „Спутник V” и пр., също идват след нашепванията на субекти, които влияят решаващо върху решенията, които взема Нинова.

Ако имаше самостоятелно поле за действие, Нинова, така ми се струва (може би си въобразявам!), не би провела гибелната и за нея борба срещу другояче мислещите в БСП. Би подготвила с грамотни професионалисти новата управленска програма на партията. Би се съобразила с факта, че без възвръщане на „остатъчния си суверенитет” България не може да реши нито икономическите, нито социалните си въпроси! Би се обявила се срещу превръщането на отечеството ни в протекторат на САЩ! Като председател на партия в страна-член на ЕС, би разширявала политическите, икономическите и културните отношения преди всичко с Руската федерация, Китай, Индия, Казахстан и др. (по примера на унгарския министър-председател Виктор Орбан).

Би се отказала от „прекия избор” на председателя на БСП, защото така се възвръща, в карикатурни форми, култът към личността. Не би извършила такава непродуктивна от политическа гледна точка постъпка като напускането на парламента от нашите депутати, само три месеца преди Евроизборите (така БСП остана без най-мощната си трибуна в самото навечерие на изборите). Не би се отдавала толкова яростно на собствените си фобии и отрицания, най-малко, защото това я представя като жена със слаби нерви. Не би слагала прът в коалиционната ни политика и не би си служила с измислици като тази, че БСП ще получи на парламентарните избори гласове, които са достатъчни за самостоятелно нейно управление (сега, с приближаването наизборите, започна да дава заден ход), и пр., и пр.

По темата Георги Геров.

Въпрос: Кога точно, при какви обстоятелства Георги Гергов осигури гласовете на пловдивската конгресна делегация, благодарение на които Нинова беше избрана за председател на БСП? Станала ли е тази вътрешнопартийна сделка в деня на самия избор на членовете на Висшия съвет и на каква цена?

Въпрос: По убеждение ли Нинова направи Гергов втори човек в партията, преди нея никой не се е сещал да стори това? Вярно ли е, че тя дълбоко в себе си изпитва неприязън и води принципна борба срещу човека от Пловдив? Според мен това не е вярно! В качеството си на зам.-министър тя отговаряше за Пловдивския панаир, оставайки в ръководството му до 2009 г. През този период Гергов получавал ли е удовлетворение на свои икономически искания към държавата с помощта на Нинова (според закона)?

Според мен доводът на Нинова за раздялата ѝ с Гергов беше поръчков. Колкото и да е мнителна, Нинова не би обърнала такова внимание на една проведена среща между главния прокурор Цацаров с бизнесмена Сашо Дончев (в присъствието на „явочника” Гергов). Не разбирам каква е тук вината на Гергов? От същия десен е абсурдът, че член на партийното ни ръководство нямал право да посредничи за такива срещи! Излиза, че Нинова се е усъмнила в етиката и антикорупционните нагласи на главния прокурор на републиката или на Сашо Дончев, който продължава да е български неосъждан гражданин, с икономически приноси за страната ни.

Това поведение на Нинова, което съдържа в себе си човешка непризнателност, си обяснявам пак с това, че не тя, а някой друг, Онзи, който можеше да разговаря като господар с Костов или Станишев, вече разлюбил Гергов, е наредил на Нинова пловдивският бизнесмен да бъде изхвърлен от партията. Така ли е? А може би този същият Някой – поради геополитически ангажименти – да е държал Георги Гергов, почетният консул на Руската федерация в Пловдив, да бъде публично опозорен и наказан.

Подобно е положението и с конфликта на Корнелия Нинова с Бойко Борисов. От една страна, тя е непримирим неприятел на Борисов, от друга, трудно е да се намерят съществени разлики между външнополитическите курсове на БСП и ГЕРБ. Във вътрешен план различията между двете партийни формации – и те не са толкова водоразделни. Но по-важно е, че преди четири години, по време на съставяне на новото правителство, Нинова отказа категорично да преговаря с парламентарно избраните партии, в това число и с ГЕРБ. Така тя без диалог с партията, вероятно след консултации с доверените ѝ лица, поведе смъртоносна битка срещу самата възможност от съставяне на Голяма коалиция у нас.

Зрелите политици не постъпват по този начин – преди да вземат решение те разговарят, дискутират, преговарят с опонентите, търсят и намират опорни точки за сътрудничество или взаимодействие, и чак след това решават ”какво да се прави”: в случая „голяма”, „малка” коалиция или излизане в опозиция. Понастоящем вариантът Голяма коалиция, с оглед на новата обществена ситуация, е вече невъзможен. Според мен, най-вероятно тогава интересите на покровителя/покровителите на Нинова и интересите на Борисов и неговото задкулисие са се сблъскали още преди Нинова да е била избрана за председател на социалистическата партия. Като на Нинова е възложено да зачеркне не политиката на Борисов, а политика Борисов. Струва ми се, че нещата натам водят.

От подобен ъгъл би могло да се оцени и системното „разобличаване”, на което през последните месеци президентът Румен Радев бе подложен от медийното войнство на Корнелия Нинова (и на онзи Някой!). Във вестници и сайтове, контролирани от Нинова, се създаваше методично впечатление, че за ръководството на БСП повторният избор на Радев за президент би бил трън в петата. Впрочем, Нинова действително няма сериозни причини за ожесточеността, която проявяваше първоначално. Нещо повече, наскоро тя и Радев потвърдиха, че между тях липсват поводи за дълбоки разминавания. Нима – питам се – Радев, след такава размяна на любезности, да няма право да обяви самостоятелно, още в началото на 2021 г., своята кандидатура за нов мандат, заедно с кандидатурата на социалистката Илияна Йотова за вицепрезидент? Едва след като Радев обяви кандидатурата си за втори мандат, Нинова се нае да твърди, че президентът направил този свой акт под нейната диригентска палка. Въпрос на стил и!…

Днес Нинова изживява своя апогей като председател на БСП. Тя се разпорежда с партията, както амбициозна домакиня със своята кухня. Назначава и уволнява с жестове на безсърдечен господар. Обкръжението ѝ трепери пред нея, обсипва я с ласки и ѝ обещава светло бъдеще. Вътре в партията Нинова не среща съпротива. Среща апатия, но апатията не я трогва. Чуват се нарядко отделни гласове на несъгласие: на част от тях Нинова вече сложи намордници. Със съжаление отбелязвам, че остаря прекалено поколението социалисти, което модернизира България преди 10 ноември: хронични болести, възрастова безпомощност, загуба на енергия и инициативност, своеобразно безволие, което дори и дребните партийни апаратчици с лекота манипулират.

Но утре? Царствената кариера на лидерите като Корнелия Нинова обикновено завършва не така, както са очаквали. За своето „самодурство” те се разплащат с лихвите. Закон на живота…

За финал: Кой все пак диктува политиката, провеждана от Корнелия Нинова? Или бъркам?

Проф. Чавдар Добрев