Как със 78 избягали гладиатори Спартак е успял да обедини 120 000 войска и да накара Римският сенат да трепери

През І век пр. н. е. един римлянин е написал на латиница: „Родопите са вулкан, който не знаем кога ще избухне. Тук винаги се надига сянката на Спартак”.

Питам се, защо и Спартак, подобно на Орфей, тъне в забрава.

Как със 78 избягали гладиатори Спартак е успял да обедини 120 000 войска и да накара Римският сенат да трепери с думите: „Отечеството е в опасност. Спартак е пред вратите на Рим!”

А Спартак е воювал не само на запад. Той е тръгнал от Родопите към Черно море заедно с тракийския водач Митридат VІ Евпатор. След като завладяват Боспорското царство, достигат до Колхида и Кавказ, връщат се до Мала Азия, където се разиграва една от най-големите саги на храброст. Митридат се самоубива в сраженията със Сула, за да не бъде пленен. Раненият Спартак става пленник, но избягва след кратко време. Връща се в родния си край Родопите, където се сражава срещу 100 000 римска войска в Тракия. Брани Дионисовия храм в Родопите, защитава древната столица Бесапара – още неразкрита (някъде между Пазарджик и Пловдив), където повторно бива пленен. Второто му пленничество го отвежда в Капуа и Рим.

Защо не знаем нищо за родословния корен на Спартак. Той е имал жена в Родопите – казвала се е Фия и тя е била жрица в Храма на Дионис. Спартак е имал син и не знаем за неговата съдба. Имал е и сестра, наричали са я Марица. Тя е била най-голямата древна певица –известна още като Родопея.

Гладиаторите живо са се интересували от живота, борбата и съдбата на Спартак. А той кратко е отговарял: „Аз бях водач на едно от най-силните тракийски племена в Родопите (бесите). Имах дом и безброй стада – овце, коне, волове в Родопите. Бях богат, силен и щастлив“. Казвал, че е родопеец по рождение и тракиец по произход.

Римляните сринали столицата на бесите Бесапара. Сринали и Храма на Дионис във висините на Родопите (Перперикон). Жена му Фия – жрица в Храма – се опитала с всичкото злато да откупи Спартак, но римляните взели богатството без да го върнат и дори взели и жена му, и сестра му. Измъчвали и унищожавали един славен род от Родопите, водачи на бесите – „непобедени от никого”, както каза Херодот.

Лукул – водач на други 100 000 римски войници в Тракия – искал да сломи съпротивата на траките-беси. Той заповядал на онези траки, които се съпротивявали, да се отсече дясната ръка. Деца, жени и старци зазиждали вътре в родопските пещери, та и след 2000 години да се откриват костите им. Изселвали други към Стара планина, прехвърляли ги през Данува, но те пак намирали начин да се освободят и да воюват до смърт със завоевателя. От въстанието на Спартак до завладяването на Тракия е имало още 6 въстания.

Още като юноша Спартак обичал конете. Яздейки из Родопите, той е усещал свободата. Римската империя изградила гладиаторски школи, във всяка от които имало по 5000 гладиатори. Спартак се случил в школата на Капуа. Бил е и в Помпей. Сражавал се е и в школата в Рим. Това му е дало възможност да създаде неразкрита огромна мрежа от бъдещи въстаници в тези „училища“.

Не само сестра му Марица е била прочута древна песнопойка. И Спартак е можел да пее. Той създал в Помпей по време на въстанието (74-71 г. пр. Хр.) цял музикален отряд от гладиатори и дал основата на Гладиаторския химн – стиховете му са взети от гладиаторска песен, която Спартак обичал да пее: „Богиньо Свобода, в свободните битки ела!/ И нека стане на меч всяка робска тояга!“.
Прочута е Спартаковата мисъл, изречена пред гладиаторите: „Човек без родина е печален чужденец“. Колко съвременно звучи това и днес.

Преди въстанието Спартак е участвал в гладиаторските борби до смъртта на единия. Той станал победител във всичките 100 такива сражения, случили се пред погледа на 120 000 зрители. Специален служител в Големия цирк в Рим със специална кука извличал трупа на убития гладиатор през Вратата на смъртта. После посипвал с мраморен прах кървавите петна по стадиона, за да попие пролятата човешка кръв.

Сестрата на Спартак – Марица, също застанала в редиците на въстаналите гладиатори. Тя била влюбена в гладиатора Арторикс – водач на трети корпус. Той се самоубива в едно сражение и откривайки трупа му след боя, Марица също слага край на живота си. Но някой да е написал нещо за голямата любов на Арторикс и Марица? Изтриват ги от паметта ни.

Всички гладиатори били готови да умрат за Спартак и се удивлявали на неговата сила, гениално пълководство и вяра в свободата. Когато имали малки почивки, го питали какво всъщност иска да постигне. Той отговарял кратко: „Надявам се да разруша този прогнил римски свят и да видя, че се ражда независимостта на народите. Искам да премахна робството и да видя изгрева на свободата“!

Въстанието на Спартак избухва на 20 февруари 74 г. пр. Хр. До 71 г., цели 1095 дни гладиаторите издържат без оръжие, без храна и без подслон. Всичко, което им е нужно, те си доставят в боя и го взимат от поробителя: копия, щитове, шлемове, мечове, катапулти, колесници, храна, облекло, музикални инструменти…

Спартак вдига въстанието си със 78 души. И бяга към планината Везувий. Само за часове тези, които го последват, стават 300. След това за няколко дни броят им достига 10 000 души. В колосалния изблик на гнева си гладиаторите стават 120 000. С тази своя войска смелият родопчанин тръгва срещу 450-хилядната войска на Римската империя.

Втурвайки се в боя, всички пеели Спартаковия химн на свободата, а големият тракиец винаги пръв – заметнат с червено наметало, за психическо увличане на целите легиони…

Но родната лотофагия е поразила така нашата свещена история, та и гласът на Паисий днес би звучал глух и пуст. Нашите министри „експерти”, “историци” и “изследователи” са преяли от чуждото спонсорство и вече са забравили думата България.

Те така и не са открили думите на Христо Ботев за Спартак, изписани от ръката на великия ни революционер, една година преди да сформира четата си. Толкова ли е трудно да се намерят тези велики Ботеви редове, публикувани на 18 февруари 1875 година.

Да се Чете и Да Се Знае !

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА