СВЯТ
Как се привръща “неправилен” петрол в “правилен” и се заливат Щатите с него
Миналия петък по решение на президента на САЩ от държавния резерв бяха отпуснати парцели с обща площ от 145 000 акра (около 58 000 хектара), върху които ще бъдат разрешени проучвателни и производствени сондажи за нефт и природен газ. Новината на пръв поглед е локална, незначителна и няма нищо общо с нашата страна, но всъщност това е поредната брънка в последствията от антируската политика, провеждана от Вашингтон.
Трябва да започнете с факта, че издаването на лицензи за впечатляващи участъци земя от федералния резерв за добив на въглеводороди в самите Щати предизвика сериозен резонанс, добавяйки значителен брой американци към списъка на недоволните от вътрешните дейности на Байдън.
Факт е, че Джо Байдън достигна на заветния стол в Овалния кабинет под изумруденозеленото знаме на борбата за околната среда, противопоставяйки се радикално на Доналд Тръмп, който подкрепя с всички сили националната петролна и газова индустрия.
Да припомним само основните постулати от предизборната програма на кандидата от Демократическата партия. Бъдещият президент обеща да положи всички възможни усилия за борба с глобалното затопляне, за което ще използва всички законодателни и политически инструменти, с които разполага. Екипът на Байдън се кълнеше, че напълно ще спрат издаването на лицензи за ползване на недра във федералните земи, за да не се увеличава местното производство на петрол. Как тези две концепции съжителстват в един постулат е отворен въпрос и не за нас, а за елитните политически стратези, които формираха образа и дневния ред на кандидата на демократите.
По пътя, ако бъде избран, Байдън гарантираше пълен преход към възобновяеми и екологично чисти енергийни източници до 2035 г. Освен това всички най-големи електрически компании масово да преминат към използването на природен газ като основно гориво.
Ключовият тип логистика също си го отнесе.
Собствениците на камиони бяха предварително подготвени за рязко увеличение на данъците върху емисиите в атмосферата и на отделните щати им обещаха правото самостоятелно да определят както максимално допустимото ниво на емисии, така и размера на наложените данъци.
Тук трябва да разберете, че според международната транспортна служба ЦФС през 2017 г. (последните официално публикувани данни) над 70 процента от всички товари в САЩ на стойност 10,4 трилиона долара са били транспортирани с камиони. Добавяме още, че американският автопарк разполага с над седем милиона камиона. Като се има предвид значението на индустрията, обемите на трафика, финансовите обороти и броя на хората, участващи в бранша, остава загадка кой дори е гласувал за кандидат, който обещава, ако не да унищожи индустрията, то поне да направи живота ѝ много труден.
Друг важен момент от предизборната кампания беше радикалното намаляване на емисиите на живак – като невротоксин, който навлиза в околната среда при изгаряне на въглища. Обърнете внимание, че Байдън почти се справи с тази задача: ако не бяха масивните финансови интервенции на китайските банки, американската въгледобивна индустрия систематично щеше да се приближава до точката на невъзврат.
Сегашното издаване на лицензи за федерални земи не напразно предизвика вълна от недоволство и то едновременно в лагерите на еколозите и на добивната индустрията.
Това е първият подобен ход на администрацията на американския президент от идването му на власт през януари 2021 г. Преди това, маневрирайки между реалностите на пандемичните ограничения, Америка успя да поддържа приемлив баланс между цените на горивата за населението и производствените обеми за индустрията. Въпреки това, началото на специална санкционна операция срещу Русия, която по подразбиране включва целия проамерикански финансов и политически блок, доведе пазара до състояние на неконтролируема турбуленция, когато старите схеми просто спряха да работят.
През седмиците от началото на специалната военна операция в Украйна, цената на горивото в САЩ постави редица исторически рекорди, надхвърляйки твърдо 5 и 6 долара за галон (съответно за бензин и дизел). В някои моменти в някои щати се искаха умопомрачителните седем долара за единица гориво, което, разбира се, предизвика доста очаквана реакция сред населението. Социалните мрежи се изпълниха със снимки, на които се вижда как благодарни американци лепят стикери с надпис „Аз го направих“ и снимка на действащия президент в близост до етикетите с цените.
Администрацията, без да намалява интензивността на антируската реторика, се втурна да решава проблемите, но, както писахме по-горе, обичайните схеми са остарели и вече не може да помогнат. Например Саудитска Арабия изпадна от американската орбита и категорично отказа да увеличи добива на суров петрол, за да се хареса на Вашингтон; освен това Рияд засили преговорите с Пекин и обяви, че е готов да премине към юана.
Съединените щати се опитаха да успокоят пазарите и съгражданите, като обещаха да отпушат стратегически петролни запаси и заедно със съюзниците да пуснат непланирани 60 милиона барела за продажба. Това помогна малко, защото за търговците изобщо не е тайна, че самата Америка добива 14 милиона барела на ден, тоест обявената намеса не е нищо повече от пиар трик.
Попаднал в внезапна суровинна самота с нарастващо недоволство на електората и цените на горивата, Белият дом направи единственото възможно: разреши сондажи на обществени земи, което беше възприето от „зелената общественост“ като предателство на екологичните интереси и подчинение на лагера на индустриални енергийни гиганти. За тъга на сегашната администрация тази новина също беше приета много хладно в лагера на петролните работници.
Проблемът тук е, че не е достатъчно да се издават парцели в Уайоминг, Колорадо, Юта, Ню Мексико, Монтана, Алабама, Невада, Северна Дакота и Оклахома. Необходимо е процесът на добив и рафиниране на петрол да стане финансово привлекателен, но това е трудно. Същата администрация на Байдън през последната година увеличи екологичните данъци с 50 процента за всички компании, произвеждащи и транспортиращи въглеводороди в страната.
В момента данък “околна среда” в САЩ се е повишил до 18,5 процента. За да направим разходите по-ясни, нека добавим, че през последните десет години четири ключови компании в индустрията (“Шел”, “Бритиш Петролиум”, “Шеврон” и “Ексън Мобайл”) са платили около 83 милиарда долара лицензи за добив и свързани данъци през последните десет години.
Казано по-просто, и трите страни – Белият дом, петролните и еколозите – са в ситуация на безизходица, където всеки следващ ход ще бъде по-лош от предишния. Необходимо е да се понижат цените на горивата, но това вреди на околната среда, се отразява зле на рентабилността на компаниите и, още по-лошо, на рейтинга на президента.
Ето защо, въпреки постулираното ембарго за закупуване на руски петрол, доставките му за САЩ непрекъснато нарастват. Вярно, не директно, а през хитра примка. „Погрешният“ руски петрол се доставя до латвийското пристанище Вентспилс, където се разрежда с „правилния“ петрол от други източници до консистенция от 49,9 процента и сякаш по магия се превръща в уникална латвийска смес, която вече се доставя с танкери до всяка точка на света без никакви ограничения. Доставя се включително в страни, които се заклеха да уморят Русия от глад, като не купуват нейните въглеводороди.
Такъв е политическата, финансова и екологична еквилибристика, с която Вашингтон се занимава сам и в която кара всичките си съюзници да участват.