Как Западът унищожава България, докато тя му ръкопляска…

Много често ще чуете думите „Защо българите искат да бягат на Запад…“ или „90% от младите искат да емигрират“. Тези думи ще ги чуете в контекста на критика към България – колко е зле, как сме се провалили, и как собствените ни деца дават тази оценка за нас „с краката си“. Всъщност, това е оценка за пълния успех на стратегията за ограбване на България от Запада. Ограбването на най-ценното и – хората. След като опоскаха всичко друго тук, та дори бъдещите ни приходи под формата на концесии и приватизация на ренти, комунални услуги и пр., след всичко това, финалната ликвидация на България означава да изсмучат и всички хора. Защото на запад хора, и то бели хора, възпитани и образовани, са доста нужни… И това, което става е не по вина толкова на България, колкото на целенасочена западна политика, която да принуди населението на България да емигрира. Да иде там, там да работи, там да плаща данъци и там да „разрежда“ нахлуващите не-бели малцинства.

Знаете ли как стана всичко? Стана с измами и илюзии, с лъжовна идеология, която ни спуснаха преди 25 години.

Много цинично постъпиха – показаха ни витрината и ни казаха да ги слушаме какво да правим, за да станем като тях. Но не ни казаха, че това, което трябва да правим, е именно за да не станем като тях. Лъжци и мошеници бяха западняците. Днес го виждаме. При това – виждаме го не само ние, а дори най-успелите в Източна Европа, които като резултат не се различават много от нас.

Спуснаха ни виртуални ценности като „демокрация“, „човешки права“, „приватизация“, либерализъм. Спуснаха ги, с ясното съзнание, че те ще допринесат за разрухата. А от разрухата следва и емиграция. На народа му писва да живее в мизерия, да гледа само простотии ежедневно и да не може да мисли за бъдещето. И си вдига „чукалата“ и се изнася. И къде? При онзи, който е причинил всичко това, именно за да се изнесе.

Концепцията на „отвореното общество“ е лъжовна и вредна концепция при сливане на неравностойни общества. Как да спасиш бедното общество, когато има чисто технологични и икономически срокове за забогатяване? Трябват примерно 10-15 години усилена работа, за да се поизравни стандартът. И вместо този процес да се организира, вкл. с някакъв тип ограничения срещу емиграция, вместо това, просто се отварят границите и народът изтича. Богатият получава на готово кадрите и уменията на бедния. А бедният дори се гневи на собствената си държава, че тя е виновна. А то тя е жертвата.

Но не е само това. Дори да допуснем, че трябва да оставим хората свободно да се движат, и да не ги ограничаваме, дори да допуснем това, дори тогава няма всички да се изнесат. Ако обществото има ясна визия на къде върви и какво прави, много хора ще останат. Не всички хора се мотивират само от текущите разлики в доходите. Гледат се и други фактори. Гледат се дори чисто патриотични подбуди понякога. И обществото може да оцелее, макар и понесло тежки загуби като хора.

Само че западната стратегия беше предвидила и това. Икономическата доходна „помпа“ беше основния механизъм. Но за да не би случайно по други причини нещо да оцелее, и на негова база да се възроди държавата, та се взеха мерки всичко, което е възможно тук да се разруши.

На първо място, беше ни наложен абсурден неолиберален модел, който гарантира максимално възможно забавяне на икономиката. Т.е. ако ще трупаме богатство, да става най-бавно.

На второ място, заляха ни какви ли не неправителствени организации и западни съветници, които съветват за какво ли не, но всичко е в една посока – да се пречи да се развиваме.

„Зелените“ пречат на инвестициите в икономиката. Притискат държавата да спира проекти и да създава закони, които гонят инвеститорите.

„Кучкарите“, под предлог, че защитават миличките животинчета, всъщност имат за цел да влошават средата за живот в градовете. Факт е, че бездомните кучета са сериозен смущаващ фактор. И този проблем, имащ съвсем евтино решение, е гарантиран от промени в законите, които пречат на кметовете да го решат.

Защитниците на „човешките права“ всъщност са защитници на дребната масова престъпност. Никъде по света дребната престъпност не може да се пребори без някакъв вид полицейска репресия „на място“. Отива ченгето и тегли един бой на престъпника. Това е по-малко наказание дори за самия престъпник, сравнено с написаното в закона. Но поне се налага веднага и се вижда, че има закон. И това регулира процесите. Като полицаят не може да удари един шамар на джебчията, защото ще го съдят 8 години в Страсбург, и превенция на дребната престъпност няма. Прокуратурата и съдът просто не могат да се занимават с толкова дребни проблеми. Чисто икономически не е изгодно, нито е изпълнимо. Единствената превенция на дребната масова престъпност е дребната масова санкция. Навсякъде по нормалния свят го има, то в САЩ дори могат да те гръмнат, без последствия за полицая. Само тук тази санкция я няма. В резултат на това, дребната масова престъпност става супер масова, т.е. общият резултат от нея не е дребен, а е доста голям. И това се дължи на еничарите по „човешките права“, които зад привидно добра кауза, всъщност блокират един от защитните механизми на държавата.

Атаката срещу България върви и в някои морално-етични посоки. Например насилственото налагане на хомосексуалните ценности е нещо, което дразни народа и му създава впечатление, че държава не съществува. Българското общество не харесва тези ценности. Работа на държавата е да го защити от тях. Като не го прави, това води до убеждението, че държавата е „гола вода“, и не си струва да и вярваш и да живееш тук.

Но проблемът не е само в гейовете. Всяко общество си има някаква своя ценностна система, своя парадигма, свой начин на живот. Като този модел грубо се разбута от „инжектиране“ на външни правила, той ерозира и се разваля цялостното въздействие.

Например българинът исторически има специално отношение към недвижимия имот. Той иска да си има „дом“. Така е свикнал, цял живот пести, купува, купува на децата и пр.

Въвеждането на модел на скъпи комунални услуги и имотни данъци брутално нахлува в този модел. Скъпите комунални услуги и данъците са характерни за общества, където хората живеят основно под наем. Тези услуги влизат в наема, човек си е свикнал. За граждани, които са свикнали да имат имот, който им е опора в живота, и този имот не е източник на сериозни тежести, това да увеличиш тежестите, води до разклащане на системата. Но това умишлено се прави, именно за да се разбие „имотеца“ като част от същността на българина.

По същия начин действа и ускореното помпане на кредитния модел в България. Българинът не е свикнал да живее на кредит. Той е пестелив и прагматичен. Нагрухването му с кредити, често пъти почти принудително, променя модела му на живот. Възникването на трудности с кредитите пък направо разрушава живота, просто защото българинът няма умението на фалита. Той не разбира точно какво значи той, и правната рамка не е предвидена да го защити при фалит. Българинът е свикнал да не фалира, а не да се бори с това, което е след фалита.

В резултат от тази интервенция, се стига до пълни абсурди. Например човек си купува имот с ипотека. После не може да го плаща. Логично – взимат му имота, той е съгласен на това. Но ако кредитът не се покрие, започват да му взимат и други имоти, запори на заплати, изобщо – разсипват му живота. Има хиляди хора пострадали така, и всички те търсят спасение… в чужбина. От където ни е спуснат проблемът…

В добавка към всичко това, тече и една гигантска пропагандна кампания, която постоянно втълпява колко сме грешни, как нищо не правим като хората и как все трябва да бъдем сочени „с пръст“. Това се осъществява основно от международни институции организации, които имат за цел тотално да дискредитират собствената ни държава в собствените ни очи. Използва се една характеристика на българина – уважението към чуждото мнение. И това чуждо мнение е впрегнато безскрупулно да руши собствената ни държава.

Например ЕК постоянно пише безумни и лъжовни доклади колко сме корумпирани и защо ни спират фондовете. Но ние не сме по-корумпирани от на запад. Просто ни поливат с тези лъжи, като повод да ни спрат фондовете, и да ги приберат за себе си. И ние им вярваме. Също така постоянно пишат доклади да „съдебната система“, а всъщност българската съдебна система работи доста по-бързо и по-качествено от тази на запад. И на запад ги има същите проблеми, но никой не ги превръща в основен обществен въпрос. И на запад няма осъдени политици. Берлускони 20 години го съдят и до момента единствената ефективна присъда е условна и забрана да заема държавни постове. Няма влизане в затвора. Гърция затъна до гуша в дългове и корупция на елита и, но тя е много по-малко критикувана от ЕК, отколкото е България!

Просто в България системата с тази пропаганда върви, и това се ползва безмилостно.

Спомнете си, че в началото на прехода ни спуснаха мантрата за „чуждите инвестиции“. Нямали сме натрупан капитал, затова от вън щели да дойдат инвеститори да ни помогнат. Добре, пуснахме ги. И какво направиха? Усвоиха вътрешния ни пазар. Купиха предприятия, с които да ни доят. Не построиха нови, с които заедно с тях да печелим. Просто ни изкупиха пазара. В резултат на това, няколко милиарда годишно нетен доход изтича от България и това е спирачка за икономическото развитие. Представете си ако тези пари се реинвестираха тук!

В момента истината е, че България е напълно окупирана икономически и доена, вече няма какво повече. Държавата е напълно дискредитирана, народът не и вярва. Всевъзможните НПО действат максимално ефективно и пречат на всяко възможно подобрение. Което дразни народа, защото просто държава „която не може едни кучета да оправи“ не заслужава уважение. Еврочиновниците ни поливат с критични доклади. Е, как да се оправим тогава, как народът да не иска да емигрира…

Единственото останало ценно на България вече е народът и. Младите хора, които все още са добре образовани, знаят езици, компютри, могат да работят и да създават БВП. И да плащат данъци и осигуровки. Значи само те останаха да издоим. Давайте ги тук на запад, ще им дадем по-големи заплати, няма да живеят в градове с кучета, ако хванем джебчия, ще го пребием пред тях, просяци по улиците няма, който хвърли хартийка, го глобяваме, джигитите по улиците плащат солени глоби. Накратко – предлагаме по-добър доход, но и държава, която си върши работата, и не се разлага от никакви НПО и всевъзможни саботиращи елементи. Предлагаме и държава, която върви на някъде, именно защото ги няма саботьорите.

Е как да не стигнем до „махам се“ и „писна ми“…

Само че нека поне осъзнаем, че това е оценка не за държавата ни, а за онези, които са успели да я ударят, съсипят и разрушат, докарвайки я до тук. И са направили същото и с Полша, Чехия, Унгария, и с всички, на които им спуснаха същия модел…

Автор: Добри Божилов