Инвалидите, „да ни се махат от главите“

Допитване до бизнеса на тема „Как повече хора с увреждания да се включат като работещи?“ идва като нова приливна вълна към нестихващите протести напоследък и липсата на пълна яснота около грижата за ощетените от съдбата българи. Сред предложенията на държавата бяха да се въведат квоти за наемане на хора с трайни увреждания, а когато не се изпълнят, да следват санкции. Допитването показва интересни наблюдения и мнения, част от които са познати от години и от години висят във въздуха. Има обаче едно интересно мнение – отрицание на отрицанието. 10 на сто от анкетираните фирми не са наемали увредени заради защитата, която те имат срещу уволнение. В същото време 52 на сто от бизнесмените хорово искат да отпадне тъкмо защитата при уволнение. Май и самите фирми не са наясно дали ги сърби или ги боли. Човеколюбиво ужким подхождат, в същото време досадно отхвърлят един свой ангажимент. А от защита се нуждаем всъщност всички, но нека я признаем първо на по-слабия…
Дето се вика, още не са наели хората, а вече им кроят кюляфа. Вярно е, че при пазарната икономика, хеле пък като нашата, всеки работодател търси кой да свърши работата колкото се може по-евтино. Никой, разбира се, няма да го застави да вземе за пилот еднорък човек. Но има други места, където интелектът и познанията на хора с увреждания вършат чудесна работа, стига да им се предостави достъпна среда, условия за квалификация и преквалификация, подходяща работна обстановка. И да не им се внушава априори, че са непригодни за труд. Да не се слагат непристъпни бариери пред предприятията, които искат да наемат хора с увреждания. Да се спазва и законът за обществените поръчки, преференциите не само на книга. Иначе, както показва допитването, за последните 3 години едва 17 на сто от фирмите са използвали програми за субсидирана заетост, по които са наели по 1 човек. Независимо, че и в новия закон за хората с увреждания социалното министерство е вкарало отново познати насърчителни мерки за бизнеса – субсидии, данъчни преференции, икономически стимули. Ала-бала приказки, далеч от реалността, които надали ще махнат от главата на премиера досадната тема за българите с увреждания. Програми и закони имаше и досега, но прилежно написани и окачени по табла и стени, вършат работа колкото да не е без хич.