АНАЛИЗИ
Имперските амбиции на Турция подклаждани от западните служби!
Турция прониква в Крим и чака удобен момент.
Конфликтът в Нагорни Карабах е заложен от времето на Ататюрк и скоро няма да се реши.
Конфликтът в Нагорни Карабах е заложен още по времето на Ататюрк, когато ние дадохме Карабах на Азербайджан, в знак на благодарност за признаването на съветската власт от Турция. И те положиха основата на етническия конфликт там. Е, в навечерието на разпадането на СССР вече нямахме сили да коригираме минали грешки. Как може да бъде разрешен този дългогодишен конфликт? Необходимо е да се разделят двете нации, както беше направено по най-примитивния начин в Белфаст, където английските протестанти и ирландските католици бяха разделени от някаква Берлинска стена – телена ограда и въведени въоръжени патрули за контрол. В ситуацията с Нагорни Карабах загубихме време, създавайки там неясна ситуация. И днес, след примирието, не е ясно – какво да правим по-нататък? Чии са останките от този анклав? Докато няма пътна карта за разрешаване, войната е неизбежна.
Задавам си въпрос: Влязохме в Нагорни Карабах като миротворци за 5 години и какво следва? Ясно е, че ако нашите миротворци си тръгнат, конфликтът отново ще се разпали. Затова политиците от самия връх трябва да седнат на масата за преговори и да помислят как да разграничат двете етнически групи. И Турция е там и не спи.
Турция вече ни е изпробвала неведнъж: или ще свали самолета ни в Сирия, или ще уредят някаква друга „изненада“, като превръщането в джамия на „Света София“, християнска реликва. Или самите те ще намалят цената на газа, който им доставяме по дъното на Черно море: те са единственият потребител. И не забравяйте как турците са подкрепяли бунтовниците в Чечня, предоставяйки им медицинска, военна и финансова помощ. Сега Турция се изкачи в Кавказ и само ще разшири присъствието си. Западът е зад тази страна и зад този „болен човек“, както наричаха през 19 век Османската империя. Турция отдавна се превърна в развита и динамична държава с огромни амбиции. Плюс това за нас тя представлява сериозна заплаха за Крим. Турция никога няма да признае Крим като руски, докато подкрепя диаспората си там. В близост до Симферопол е построена огромна джамия, която по размер е по-голяма от местната православна катедрала.
Между другото, за Крим. Радвам се, че беше присъединен към Русия, защото отчуждението беше глупост. Но сега Западът ще ни екзекутира безкрайно за това. Въпреки че можете да им кажете: Господа, вече ни е писнало да говорим за двойни стандарти. Например регионът Саар в резултат на Първата световна война отиде във Франция, след това в резултат на плебисцита беше върнат в Германия – така че населението го искаше. Същото се случи и след Втората световна война. Или град Триест, който след поражението на фашизма претендира за Югославия и Италия. Проведен е референдум – населението гласува за Италия. И на нея – фашистката, загубила войната – градът беше върнат. Тук е силата на народната воля. Или да вземем Косово, най-новият пример. Защо с Крим трябва да е различно? Е, нека да организираме международна правна дискусия в ООН – какво трябва да правят хората, които искат да живеят в друга държава? Трябва да се борим за самия принцип.
Турция системно работи с татарското население на Крим и чака удобна ситуация, за да се укрепи и там. И как реагираме на проникването му в Кавказ? Е, временно затвориха пазара си за азербайджански ябълки и домати. Но такъв удар за съюзника на Турция е като ухапване от комар.
Освен това ние самите храним турската икономика, включително нейната военна индустрия, както с евтин газ, така и с нашия пазар за нейните селскостопански продукти.
Като цяло Турция ни изпреварва на икономическия фронт. Е, ако е така, тогава се пригответе да се възползвате от предимствата. Предвиждам период на рязко укрепване на позициите ѝ в Черно море. Освен това Англия и нейните специални служби вече са зад гърба на Ердоган. Двама исторически врагове на Русия днес работят заедно срещу нас.