Игра на държава

Днес темата на деня е братовчеда Ради, къщата в Барселона и имоти, имоти, имоти….всъщност вече дори не ми е интересно. Ноторно известно е, че политиците крадат. За сегашните пък – че крадат по много. Но това не е най-важното за мен.

Покрай едно дело днес се замислих как от държава, която помага, станахме държава, която пречи на гражданите. Проблемът не е толкова колко милиарда са откраднати. А това, че са некадърни и то много. Законите, правилата, администрацията – всичко това е направено с цел да вгорчи живота на хората и да ги накара да псуват цялата рода на държава и община. Защото хаосът и неразбирането стигнаха абсурдни висоти.

Тъй като законите се правят на парче от хора, които май освен политици друго не са работили, съответно и самите закони са неработещи, трудни за прилагане и основание за бурен растеж на корупцията. Дългогодишни проблеми си остават висящи и се решават ад хок без никаква мисъл.

Администрацията се е овълчила да прилага законите до запетаята, при което резултатите са, че гражданите страдат и не могат да си решат проблема, в администрацията кипи безсмислен труд, а съдилищата са претрупани с куриозни административни актове. Заради принципа. Не заради смисъла. Законите, уж да предотвратят корупция и увреждане на държавните и общински интереси, са стигнали до такива абсурдни разпоредби, че в резултат всичко се блокира и администрацията и гражданите се занимавам с безмислици.

Например имам случай за изкупуване на идеални части от общински имот от собственика на самостоятелен обект в сградата с право на строеж – нещо съвсем законно. Молбата е 2014 година. Все още се събира преписка. Папката наближава две педи документи, а краят не се вижда. Защото, за да си сложат тенекия отзад, кметовете създават безкрайни комисии, становища, документи, които затрудняват всички. И са предпоставка за корупция, защото на всеки отделен служител трябва да ходиш да се молиш да си свърши работата. Резултат – гражданинът е пропсувал цялата рода на администрацията и не може да направи нищо с имота си, общината също не може да си ползва идеалната част, нито пък да вземе пари от нея. Или пък обектите по отменения чл.120 ал.4 от ППЗТСУ – един от висящите нерешени законодателно проблеми в големите градове. Но….на всички трябва да им е гадно, това е принципът на днешното държавно управление.

В държавата нищо не работи. Като се започне от Народното събрание, което бълва на конвейр неработещи и безумни закони. И се стигне до дребния селски кмет, който се чувства всесилен диктатор в околността и не се интересува от срокове и от закони.

Резултатът от всичко това е, че си играем на държава. Едни хора, едни случайно попаднали във властта некадърници, се опитват на парче да управляват държавата. Без да виждат общата картина, а само на принципа да угодим на нашия човек и да бъдем удобни, да ни изберат пак!

Затова и нямаме държава. А Територия, управлявана от некадърници. И граждани, които отдавна са забравили значението на думата и превърнали се в поданици!

И всичко започва от политиката. Като изпратим мислещи хора, образовани и ерудирани, ще имаме държавници, които управляват държавата. Като изпратим прости цървули, ще имаме политикани, които крадат и оставят след себе си само руини.

Търсим държавниците….

Елена Гунчева