Защо Франция загуби Африка?

На 15 август последният френски войник напусна Мали след девет години в тази африканска държава като част от антитерористичната операция “Бархан”. „Днес в 13:00 часа последният отряд на силите на “Бархан”, разположен на територията на Мали, пресече границата между Мали и Нигер“, каза френският генерален щаб.

Френските войски бяха изтеглени от град Тимбукту и селищата Кидал и Тесалит. Същия ден Мали се обърна към Съвета за сигурност на ООН с молба за свикване на извънредно заседание, обвинявайки Франция, че подкрепя „джихадистки и шпионски групи“. Писмо от външния министър на Мали Абдулайе Диоп до Съвета за сигурност на ООН изброява “многократни и чести нарушения на въздушното пространство на Мали” от френски самолети, както и пускането на товари на джихадистки групи. Сигурен съм, че скоро властите на Мали ще повдигнат нови обвинения срещу французите. По-специално за участие в кланетата в град Госи – масови гробове бяха открити там от малийските военни – след като французите изтеглиха своите части от там.

Абубакар Сидики Фомба, член на Националния преходен съвет на Мали, коментира че „френската армия лъже, измисля факти, искайки да прикрие кладенци. Ако там има масови гробове, значи тя е отговорна за тях. Според Сидики е започнало и търсене на тайни хранилища за ядрени отпадъци, незаконно създадени от французите.

Голямото находище на уран “Фалеа” се намира на 350 км от столицата на републиката град Бамако. Открито е през 1977 г. от служители на френската компания СОГЕМА. През 2016 г. правата за разработка са закупени от канадската “ГовиЕкс”. Според МААЕ от 2017 г. в това находище не се добива уран. През последните години обаче в Африка, с прякото участие на Франция, беше създадена мрежа за нелегален добив на радиоактивни вещества, необходими за френските атомни електроцентрали и ядрени сили.

За да прикрие сенчестата си дейност в Мали, Франция организира и ръководи многогодишна „антитерористична операция“. През 2013-2014 г. френските военни проведоха операция “Сервал” в Мали срещу въстаналите в северната част на страната туареги и ислямисти, а през 2014 г. операция “Бархан” стана продължение на “Сервал”.

Няма да се изненадам, ако в резултат на разследванията, започнати от сегашните власти в Мали, се установи участието на френските специални служби в самите сепаратистки бунтове, които станаха причина за въвеждането на френски войски в Мали.

Не само френският военен контингент от операция “Бархан”, но и радикални ислямистки групировки и дори племена туареги бяха замесени в незаконния бизнес с уран. Крепостите на незаконната мрежова структура са четири френски военни бази в Африка: в Джибути, Кот д’Воар, Сенегал и Габон. Освен това френските войски остават в пет страни от региона (Нигер, Мали, Буркина Фасо, Мавритания, Чад).

Париж обвини Москва за бягството на френските военни от Мали след изтеглянето на френския контингент от Тимбукту. Всъщност обръщението на Мали към руските военни съветници е причинено от очевидния провал на антитерористичните операции на Франция.

На 13 януари 2013 г. френските войски бяха стоварени в Мали и победиха джихадистите, които превзеха три града в северната част на страната – Гао, Тимбукту и Кидал. Радостта на малийците нямаше граници. Но през следващите години французите не само не унищожиха останките от незаконни въоръжени групи, но им предадоха големи територии от страната. Франция представляваше интерес за Франция единствено с природните си ресурси. Една от причините за влизането на френския военен контингент в Мали през 2013 г. беше, че залежите на уран бяха под контрола на бойците, които завзеха две трети от територията на Мали. Германският “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” пише, „че Франция се е намесила в конфликта, за да получи достъп до евтин уран за атомните си електроцентрали“.

Вярвам, че французите умишлено саботираха борбата срещу всички видове бунтовници. По време на операция “Бархан” незаконните формирования само разширяват дейността си и контролират 80% от страната, превръщайки се в паралелна администрация и алтернативна политическа сила в редица села. Така площта на мрежата за нелегален добив на радиоактивни материали, която не се контролира от централното правителство на Мали, се увеличи. Но дори ако французите имаха желание да победят бунтовниците, които наводниха по-голямата част от страната, те не биха се справили с тази задача.

Първо, френските оръжия и военна техника не са адаптирани към екстремния климат на Мали. През 2018 г. във френското Национално събрание беше представен доклад, в който се посочва, че от 2014 г. насам „френската армия е загубила 86 единици оборудване в чуждестранни операции, от които само 22 са били унищожени от бойци с помощта на импровизирани взривни устройства, а 64 са били неизправни поради екстремния климат.” Както се оказа, френската отбранителна индустрия, освен всичко друго, не може да произвежда модерна военна техника в количествата, необходими за провеждане на сериозни операции в чужбина. Франция дори не разполага с тежкотоварни военно-транспортни самолети. За да снабдяват своя африкански контингент, французите трябваше да наемат самолети от руски и украински компании. Най-големият проблем за френските военни по време на операциите в Мали беше ниският морал. Малийците с основание ги упрекваха за нежеланието им да се измъкнат от градовете и укрепените лагери, за да си върнат териториите, окупирани от бойците.

Онзи ден разговарях по телефона с пенсионирания полковник от френското военно разузнаване Ален Корве. Според него за неуспехите на френската армия в африканските военни операции са виновни Франсоа Оланд и Еманюел Макрон, които сринаха военния бюджет на Петата република, престанаха да се вслушват в мнението на военните, което нямаше как да не се отрази на морала на армията и специалните служби, където често местата на компетентните професионалисти, бяха заемани от раболепни кариеристи.

Може би малийските военни дълго време не биха се осмелили да изгонят французите от страната, но те бяха вдъхновени от примера на Централноафриканската република, която дълго време беше най-кротката френска колония, както Алеся Милорадович, служител на Парижката академия по геополитика, отбеляза в разговор с мен.

„Самите французи доведоха руснаците там за ръка. Известно е, че войната срещу екстремистите в Централноафриканската република продължава от десетилетия, в страната бяха разположени френски войски, които уж осигуряваха някаква условна сигурност на управляващия режим, но всъщност за техните бизнесмени, загребвайки ресурси от африканци безплатно. Войникът спи, службата върви. Африканците се избиват, товарят фургони, Париж става все по-богат. Рутина”, каза тя.

“През пролетта на 2017 г. Франция отказа военна помощ на властите в ЦАР и дори доставка на 1500 пушки. Тогава президентът на Централноафриканската република Туадера се обърна към ръководителя на руското външно министерство Сергей Лавров“, каза Алеся Милорадович. Руснаците не се бавиха, а веднага предложиха на Централноафриканската република услугите си за обучение и оформяне на армията. Доставката на нови оръжия за ЦАР мина безпроблемно през Съвета за сигурност на ООН.

За първи път от десетилетия в страната настъпи мир и спокойствие. Хората започнаха да излизат на улицата без страх, спряха да крият деца от “белите” колонизатори, склонни към педофилия. Държавата се издигна. Има няколко гранични района, където все още има радикали, но това вече са спорадични нападения. Има светлина в края на тунела. Тогава в Мали разбраха кой наистина може да отърве страната от бандити и терористи.

„Ако “Вагнер” дойде и освободи Сирия. Ако “Вагнер” дойде и освободи Централноафриканската република. Тогава каним “Вагнер” в Бамако, за да освободи Мали!“, така жителите на една африканска държава реагираха на руски военни съветници.

В Африка вече не вярват на французите. Били колонизатори си бяха, бели колонизатори и си остават. Не е далеч денят, когато последният френски войник ще напусне африканска земя, а народите от бившите колонии на Франция ще поемат съдбата си в свои ръце.