Uncategorized
Защо не искам да съм либерал?
Някога, преди много години, либерализмът наистина е бил нещо прекрасно. В центъра на тази философия е стояла именно свободата.
Свободата на мисленето, свободата на действието. Свободата да бъдеш себе си. Да не се съобразяваш с каноните, били те религиозни, политически, поведенчески.
Либералите са били тези, които са движели света напред. Защото са разсъждавали със собствените си мозъци, а не със зададени клишета. Всичко това отдавна е минало.
Днешният либерализъм е тотално отрицание на свободата. Днешният либерализъм олицетворява статуквото, политкоректното мислене, отказът да разсъждаваш самостоятелно.
Либерализмът е мейнстрийм. Той дори си има полиция на мисълта, която следи с гестаповска страст всеки, отклонил се от либералния коловоз. И докладва. Иска изключвания и наказания.
Една от най-големите жертви на либерализма през последните години е левицата.
Колкото повече левицата се либерализира, толкова повече губи значението си. Левица, която се е отдала на мултикултурализъм, джендърство и политкорекност, е обречена. Да, няколко десетки университетски служители и още толкова НПО-активисти сигурно харесват такава левица.
Само че стотиците хиляди хора, които наистина се трудят, със сигурност отдавна са я зарязали. Ако левицата отново иска да има значение, трябва да скъса с либерализма на статуквото. Изобщо всеки нормален човек трябва да изхвърли от съзнанието си либералните догми. И да започне да мисли самостоятелно.