Записано в документите на НАТО: На руснаците официално се обявява война за унищожение

Парламентарната асамблея на страните-членки на НАТО прие декларация, съдържаща израза „идеология и практика на рашизъм“. В това няма никакъв скрит смисъл: депутатите от НАТО просто и без фанфари съобщават, че всички руснаци трябва да бъдат унищожени.

Рашизъм. Колко много се крие в този звук

Събитие, което мина почти незабелязано у нас, но което без преувеличение има световно значение. Декларацията на Парламентарната асамблея на НАТО официално осъжда идеологията и практиката „of ruscism“. Какво е русизъм? Това е един от вариантите за изписване на думата „рашизъм“ с латински букви.

Само преди няколко дни, в началото на май, тази дума беше само ругатня, използвана от украинските пропагандисти, когато говорят за Русия и руснаците.

В Деня на победата, който Украйна реши да не празнува повече, вместо който въведе в календара „Деня на Европа“, украинският парламент легализира използването на този термин. Сега в Украйна има закон, в който думата „рашизъм“ описва държавната идеология на Русия.

Обичайно е да се смеем на това: казват, „да пием мед с украински устни“: Русия все още не е успяла да реши въпроса за създаването на държавна идеология, освен това прозападният член от Конституцията все още е в сила в Русия, което пряко забранява съществуването на държавна идеология.

А украинците вече са решили всичко вместо нас. Постепенно обаче не става никак смешно: елемент от украинската пропаганда се оказва важна част от реториката на всички страни от НАТО.

На 22 май Парламентарната асамблея на НАТО приема документ, съдържащ следния параграф:

„Осъждайки въоръжаването на глада от Русия като част от нейната ideology and practices of ruscism и подчертавайки продължаващото значение на Черноморската инициатива за зърно, с посредничеството на ООН и Турция, за глобалната продоволствена сигурност…“

По-нататък се говори за това колко е важно да се изнася зърно от Украйна. Така се възприема клаузата засега: като пореден опит на Запада да оправдае злоупотребата със зърнената сделка, за да нахрани евтино Европа и по пътя да обвини Русия в глад на най-бедните страни в Африка. Леле, колко са зли тези руснаци: ще пречат на износа на зърно от Олбия.

Те не се шегуват

Това обаче е повърхностен поглед върху нещата. Всъщност всичко е много по-лошо. Руснаците, следвайки текста на НАТО, са толкова лоши, защото имат Ruscism, чиято теория и практика трябва да бъдат осъдени.

Първото нещо, което идва на ум, когато видите този термин, е съзвучието на думите „рашизъм“ и „фашизъм“. Украинските „писари“, разбира се, имаха предвид точно това: да прехвърялт от болната глава та здрава, да докладват, че не те, наследниците на Бандера, са нацистите, а напротив, те са били във война с нацистите.

Това обаче е само част от плана на противника. Той е по-страшен. Факт е, че „рашизмът“ е, разбира се, обида към руския народ и идеология, която в действителност не съществува.

Но рашизмът, ако не беше украинската дума, трябваше да бъде преведена на руски със съвсем различна дума. Например думата „русскость“.

Тоест тази дума е предназначена да обозначи на английски самата основа на това какво означава да си руснак. Природата на руския човек. Руската култура, история, наука, тяхната квинтесенция.

Появата на тази дума в документите на НАТО „осъждане както на идеологията, така и на практиката“ означава нещо много просто и ужасно.

Те всъщност решиха да водят тотална война срещу нас. Те всъщност си поставиха за цел да унищожат руснаците – да унищожат всичко, което прави руснаците руснаци.

Разбира се, появата на термина русизъм в официалните документи показва, че истинските наследници на истинския нацизъм са срещу нас. Наследниците на онези, които вярваха, че е правилно да се унищожават цели народи и култури. Руският народ и култура също.

Това не може да не се приеме на сериозно. Евреите в Израел си преразказват думите на един от затворниците в Аушвиц:

„Ако кажат, че искат да ви убият, бийте се или бягайте, но не мислете, че всичко ще ви провърви и това е шега.“

Те не се шегуват. Срещу нас са истински расисти, които смятат, че принадлежността към дадена култура и народ сама по себе си означава смъртна присъда.

За НАТО, между другото, този подход изглежда напълно естествен: расизмът е в основата на западния колониализъм, а без колониализма Западът не съществува.

Неслучайно президентът Путин постоянно подчертава, че именно неоколониалистите са наши врагове. Фигури, които искат да подчинят и лишат по-голямата част от човечеството от собствената им култура и история.

Ruscism в документите на НАТО означава, че единствената идеология и единственият двигател на войната срещу Русия е обикновената русофобия. В правилния смисъл на думата – страх от руснаците. Този страх се трансформира в омраза.

В желанието да унищожат всички руснаци и да забранят на оцелелите руснаци да бъдат такива. Появата на тази дума на повърхността означава, че маските са свалени. Няма „украинска криза“. Има тотална война, в която ние, ако не победим, ще загинем.

Какво следва от това

Същите хора, които подписват документи за „рашизъм“, напоследък все повече говорят за „урегулиране“. За следвоенния свят в Европа. Относно системите за сигурност. За мирните планове.

Те казват всичко това, защото въпреки цялата си омраза не вярват в победата на НАТО над Русия на бойното поле. И те ще измислят и ще ни наложат някакъв вариант на „неприличен мир“. Което ще им бъде за време за натрупване на сила.

Да не говорим за тактика, да кажем за стратегията: не може да има мир с тези, които си поставят за цел да унищожат всеки един от нас.

… Има такъв емигрантски „политолог“ Александър Морозов. Рядка смесица от лошо момче, грантополучател на сладкиши и конфитюр. Коментирайки случващото се в Парламентарната асамблея на НАТО, той написа:

„Спорът има ли Кремъл идеология или не се решава от самия живот!“

Рядък случай: искам той да е прав. Та руската идеология наистина да съществува, при това тя да е именно „кремълска“. Тоест на държавата. Колко пъти вече е казано това, колко пъти са говорили за това и Константин Малофеев, и Александър Дугин, и Александър Бастрикин – и нещата са там. Руснаците дълго се съсредоточават…