АНАЛИЗИ
Запада се скъса да лъже за Сирия
Когато иска да унищожи някого, Западът хвърля обвинения за какви ли не престъпления върху него, докато не дойде удобният момент да издаде присъдата. Тук истината и справедливостта нямат никакво значение. Единственото важно е властта му. Нека още веднъж поговорим за обвиненията за употреба на химическо оръжие в Сирия. Авторът на тази статия, Тиери Мейсан, ни припомня, че конкретно тези обвинения датират от няколко години, но правилото, че Сирия е виновна по принцип е установено преди повече от две хиляди години.
Според Запада „гражданската война“ в Сирия води началото си от 2011 г. Още през 2003 г. обаче, Конгресът прие, а след това президентът Джордж Буш-младши подписа декларация срещу Сирия и Ливан. След неуспешния опит на държавния секретар Колин Пауъл през 2004 г. да превърне Арабската лига в импровизиран местен трибунал (на Срещата на върха в Тунис), през 2005 г. започна и агресията от страна на Запада с покушението над бившия ливански премиер Рафик Харири. Тогавашният посланик на САЩ в Бейрут, Джефри Фелтман, който вероятно е самият организатор на атентата, веднага обвини президентите Башар Асад и Емил Лахуд. От ООН незабавно бе изпратена мисия, която да разследва случая, а нейните ръководители създадоха псевдо-международен трибунал, който не е ратифициран нито от Общото събрание на организацията, нито от ливанския парламент. От самото му създаване, на този трибунал беше дадена възможност да привлича свидетели и да събира доказателства. Международната общност държеше двамата президенти на страна от разследването, много високопоставени военнослужещи бяха арестувани и хвърлени в затвора, без да са признати за виновни. И все пак, фалшивите свидетели бяха разкрити, доказателствата станаха невалидни, а обвиненията пропаднаха. Арестуваните генерали бяха освободени, като им бяха поднесени извинения. А Башар Асад и Емил Лахуд отново възвърнаха авторитета си на уважавани публични фигури.
Днес, 13 години по-късно, Джефри Фелтман е вторият човек в ООН, а актуалната тема е химическа атака в Гута. Тук също разполагаме със „свидетелски показания“ (тези на Белите каски) и с „убедителни доказателства“ (снимки и видео материали). Както обикновено, основният заподозрян е Башар Асад. Обвинението бе внимателно подготвяно въз основа на различни слухове от 2013 г. насам. Без да чака каквото и да е потвърждение на фактите, Западът влезе в ролята на съдия и палач, обвини Сирия и я бомбардира. Всичко си е същото, с изключение на Русия, която се превърна в суперсила, равностойна на САЩ. Русия беше тази, която поиска спазване на международните процедури и изпращане на мисия на Организацията за забрана на химическите оръжия в Дамаск. Също така, Русия изпрати в Хага 17 очевидци на псевдо-химическата атака, за да разкрие манипулацията на Белите каски. А как реагираха 17-те държави от западния алианс, които присъстваха там? Те отказаха да изслушат свидетелите и да оспорят казаното от Белите каски. Публикуваха кратко комюнике, което осъжда руското „шоу“. Забравяйки, че вече са осъдили и наказали Сирия, подчертаха, че въпросното изслушване на свидетели се намесва в разследването на Организацията за забрана на химическите оръжия. Те посочиха, че директорът на Световната здравна организация вече е потвърдил химическата атака и би било обидно неговата оценка да се поставя под съмнение. И естествено, призоваха Русия да спазва международните норми, които те непрекъснато нарушават. Излиза, че с декларацията си, Световната здравна организация е нарушила собствените си прерогативи. Становището й не се основава на факти, а на условности; не доклади на служители на организацията, а единствено и само на твърденията на партньорски организации.
Западът припява фразата „Картаген трябва да бъде разрушен“ вече в продължение на две хилядолетия, без да става ясно в какво обвинява Сирия. На запад този зловещ слоган се е превърнал в механично повтарящ се израз. Всеизвестно е, че „Правото е на страната на силния“. Такива са поуките и от индийските поучителни истории Панчатантра, и от басните на Езоп, Лафонтен и Крилов. Но бащата на този морал вероятно е асирийският мъдрец Акир. След фарса, който разигра с бомбардировките над Сирия от 14 април, трябва да признаем, че Западът е „най-добрият“ специалист по въпросите на лъжата.